Момичета, нас днес ни изписаха и се гледаме вкъщи. Таткото е с лек гърлобол, което ме хвърля в ужас.
По-лошото е, че аз ревнах, щом излязохме от болницата и сякаш някакъв бент се отприщи.
Като вървяхме към изхода на болницата осъзнах през колко трудности сме минали през тази бременност и колко щастлива съм, че си имаме малката Симона.
Но се отприщиха и отрицателните: поради проблеми с плацентата тя се роди по-малка и сега се измаря повече при хранене и не яде, колкото се очаква.
До вчера бях на антибиотик и съответно тя на адаптирано. От полунощ би трябвало да е ок да я кърмя. Много се надявам така да може да хапва на поискване и нещата да се нормализират, но и адски ме е страх, че може да не стане.
Виж целия пост
По-лошото е, че аз ревнах, щом излязохме от болницата и сякаш някакъв бент се отприщи.
Като вървяхме към изхода на болницата осъзнах през колко трудности сме минали през тази бременност и колко щастлива съм, че си имаме малката Симона.
Но се отприщиха и отрицателните: поради проблеми с плацентата тя се роди по-малка и сега се измаря повече при хранене и не яде, колкото се очаква.
До вчера бях на антибиотик и съответно тя на адаптирано. От полунощ би трябвало да е ок да я кърмя. Много се надявам така да може да хапва на поискване и нещата да се нормализират, но и адски ме е страх, че може да не стане.
но ето ви тук, малки и големи герои, справили се с всички девет месечни изпитания, предизвикателства, страхове и болки. От тук на сетне само към по-хубаво.
