Какъв мъж си избрахте?

  • 6 137
  • 72
Как срещнахте половинката, с какво ви впечатли? Какви очаквания имахте в началото? Нещата промениха ли се след време и по какъв начин?
Виж целия пост
# 1
Запознахме се в интернет, но винаги имахме общи приятели. Отидох на първата среща просто ей така, беше ми скучно. Но той ме впечатли преди всичко с възгледа си за живота и житейските ценности. Външно в началото изобщо не го харесвах, но когато започнахме да общуваме по-близо, видях красота в него. И сега връзката става все по-силна всяка година. От 6 години сме заедно
Виж целия пост
# 2
И ние се запознахме по интернет,  но мен изключително много ме впечатли външният му вид и желанието да ме изведе на среща . Личеше си, че няма търпение да ме види на живо и след 3 дена чатене се видяхме.  А на живо беше зашеметяващ,  с една усмивка като от Холивуд. Дори ме попита дали може да ме целуне , а нямаше изобщо нужда да пита . Сега чакаме второ детенце , живот и здраве ,след един месец. Wink
Виж целия пост
# 3
Беше нахален и се самонатрапи първо с почерпка в заведение, а после и с присъствие.
С времето го опознах и магията се случи.
На първата ни среща ми каза, че ще съм майка на неговите деца, а аз ученичка тогава Laughing
Не ме е впечатлил с нещо специално. Усетих го като моя човек.
Виж целия пост
# 4
На купон. Любов буквално от пръв поглед (за мен). Свалях го 2 години.
Виж целия пост
# 5
Той много ме обичаше. Плака за мен. И пред мен. Аз го отхвърлих. Не го чувствах като "моя човек".Най-безумното беше, че тогава той беше всичко, за което съм мечтала през целия си съзнателен живот. Ама... нямаше емоция. В един момент  реших да пробвам. Събрахме се, на 2рия месец заживяхме заедно, ожениме се, забременях, изгубих 1вото детенце, той също  си го преживя. След това забременях пак, всичко  беше точно и в 8ми месец той се влюби в друга. Не ми изневери, сподели ми честно, плака за нея. Както за мен навремето. Бебето се роди, опитахме да се съхраним заедно, но не се получи. Без дума лоша да ми е казал, да ме е нагрубил, или нещо друго. Просто реших, че не искам така. Ако не съм единствената няма смисъл.
Което потвърждава максимата, че човек трябва да се вслушва в сърцето и първоначалната си интуиция .
Но пък нямаше да имам тази прекрасна дъщеря!
Тъй, че няма как да съжалявам. Да не говорим за научените уроци и извървените пътища!
Виж целия пост
# 6
Запознахме се онлайн.
Впечатли ме, че е като ходеща енциклопедия, без да му убягват и настоящи събития. Чувството ни за хумор веднага съвпадна идеално.
Имах високи очаквания от самото начало - чатът между нас спираше, само докато спим. Единствената спънка беше, че е срамежлив и трябваше аз да го изкарвам на среща.
От 6 години сме заедно и връзката ни е по-силна. Сблъскахме се с доста неща, които я укрепиха - и добри, но и доста лоши, което обаче ни сплоти още повече.
Виж целия пост
# 7
От един и същ малък град сме, сходни съдби, сходно мислене, еднакъв статут, сходни проблеми. Запознахме се в дискотека, по принцип харесвам хора, които знаят как да се забавляват, а той си е забавен човек. С години бяхме само познати, после случайно започнахме да си пишем, после да се виждаме. Имах усещането, че цял живот го познавам, като второ ми аз. Такава свобода усещах с него, винаги сме разбирали, бях убедена, че това е моя човек, моята скала!
С годините нещата се завъртяха, детето се роди, трудни периоди имахме докато отрасне. В момента, в който се върнах на работа, станах финансово независима, отслабнах, може да се каже, че започнах да се грижа за себе си най-накрая…. започна и ревността. Стигна се до много грозни сцени на ревност, много търпение и говорене от моя страна, но в мен си остана една горчилка. Още повече ми горчи, че на празници като тази Нова Година няма да празнувам с веселата ни компания заради него и от сега нататък все такива компромиси ще трябва да правя, а това никак не е добре… трупа ми се в душичката като знам, че цял живот ще живея аз с едно на ум!
Хората се променят….
Виж целия пост
# 8
Запознахме се онлайн във форум. Не очаквах нищо, бях млада и ми беше все тая дали ще имам гадже. Бях без очаквания. Нещата се случиха много бързо, просто се влюбихме до пристрастяване. Моментът е да усетиш, че това е твоят човек. Аз го усетих, той също и за 11 години не съм се усъмнила и за ден.

Просто има клик, нещата се случват и няма спънка, нито борба, просто е най-естественото нещо на света. Много е лесен животът така, с любимия човек.

Впечатли ме с интелект и мозък. И колко е добър, за мен добротата е много важна. И разбира се, привлекателен, силен, готин. За мен е важно да си пасваме телесно, да си подхождаме на външен вид като двойка.
Виж целия пост
# 9
Не съм си избирала мъж,той ме избра(по-точно откри в сайт за запознанства).Тези дето ги избирах все ме разочароваха, затова реших да оставя мен да изберат.Нямах очаквания,но ни се получи доста добре щом сме заедно вече повече от 20 години...
Виж целия пост
# 10
Eха, колко хора са се запознали онлайн
Виж целия пост
# 11
Срещнах го на работа. Първото, което забелязах, и ме впечатли бяха ръцете му. На второ четене чувството му за хумор. Нямах никакви очаквания. И друг път съм писала тук, че бях излязла от сериозна връзка, и исках да се забавлявам малко, преди да започна нещо сериозно. И то наистина нашето си започна като забавление и за двамата. И вече 25 години продължава все така, след  две деца, няколко изплатени кредита и куп други перипетии.
С времето става все по-хубаво.
Виж целия пост
# 12
Запознахме се на работа. 2 години работихме заедно, преди да станем двойка. Впечатли ме с бързия ум, точността, странното чувство за хумор и нежната си душа. Макар да изглежда прекалено сериозен и леко сухар Simple Smile
Виж целия пост
# 13
Най-големия флиртаджия с най сладкото личице. Срещнах го на пикник.
Не се промениха нещата, още си е същия, но просто не го обичам вече. Разведени сме. Писна ми тотално на 7-мата година.
Виж целия пост
# 14
Срещнахме се на бизнес среща с още 4 човека освен нас двамата. В момента , в който го видях блесна една светлина, времето спря . До ден днешен (след 5 години) не си спомням нищо от тази бизнес среща освен момента, в който се засякоха погледите ни. Очаквания нямах.  Впечатли ме с усмивката си и това, че ми каза на първата среща, че ще се оженим Simple Smile така и стана. Нещата се променят постоянно, тъй като животът ни поднася освен приятни изненади, трудности и изпитания. Не се промени само това, че сме си най-важни един за друг и желанието ни да се запазим като двойка въпреки трудностите, въпреки всичко.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия