Сайтове за запознанства (2025)

Не съм се отказала от България и от 6 месеца седя предимно в София и си ходя максимум веднъж месечно за 2-3 дена.

Всеки човек е различен и има собствена реалност, предпочитания, въжделения и желания.

От дете съм учила във френски и англоезични училища и владея тези езици не по-зле от български. Същото с мъжа ми. С повечето ни приятели общуваме на тези езици + испански, а аз и на португалски и руски.

Перфектно владеена на френски и английски и някакво на испански или португалски бяха задължителни за да харесам мъж. Бългаският не беше. Нямам бивше гадже, което да не е отговаряло на тези критерии. Исках семейният ни език да е френски. С българин връзка не съм имала досега.

Жените естествено сме по-пригодими към нови култури и нрави. Все пак жената отива при мъжа, а не мъжа при жената.

От ранна възраст знаех, че искам за съпруг френскоговорящ карибец или африканец. Мъжете се ориентирате по-късно и сте по-импулсивни.

Като пишеш за мнения и чувства, пиши си за твоите без да ги вменяваш на други хора, особено жени. Как да няма хора, които да харесат филипинската кухня? За мене е чудесна, макар и недостатъчно люта. Свинско адобо готвя поне 2 пъти месечно и децата го харесват. ОК, не е твоето, не ти е любима, но над 100 милиона я ядат всеки ден и не се оплакват, та да я квалифицираме като отвратна. Тя е и доста разнообразна. В къщи е предпочитана пред българската, но не е харесвана колкото японската, примерно. Въпрос на вкус е.

И да, много съм щастлива с мъжа ми и ако утре остана сама, пак бих излизала с френскоговорящ.

Под прикритие и футбол не харесвам. Моят харесва повече български филми от мен, много трудно да ме убеди да гледам български филм и обикновено се отказвам на 10-тата минута. Чалга и български поп и рок слуша постоянно, аз също. За избори все спори с баща ми коя партия е по-добра, разбира ги по-добре и от мен.
Такива неща са напасване с културата и са до желание. Не знам как филипинка ще живее 20 години в една държава без да има капка интерес към културата и обичаите. Но такива базови разминавания се откриват през първата една година, не след дълги години брак и са поради грешен избор на партньор, не националност или език.

И аз познавам чужденци от 20 години в БГ, но не говорят езика, даже Здравей не искат да кажат, а все Хелоу. И даже са на високи постове у нас.

Колкото и да съм против чуждестранните бракове, и с мъжа ми и с последното ми гадже въпреки изконните разлики в културите съм могла да се разбра направо с поглед, направо с телепатия. И сме се бъзикали и на езиците си и на английски и на смесен език. Но аз съм била с имигранти като мен, мъжете расли тук не мисля , че могат да ми разберат проблемите или нагласите спрямо бита, за тях това е нормалната среда, а аз “драматизирам”.

Какви бъзици точно? Никакви. 80% се губят в превода. Дадох пример с “трънки и глогинки”. Преведи го, но не използвай” булшит “или нещо такова… мога да дам хиляди други…
А да се разбера с очи… пак същото. Само с българка съм чувствал това “магическо” разбиране.
 А мързела да говориш 20 минути с чужденец, защото трябва да подреждаш словата правилно става много силен с годините, започнах да спестявам неща, просто защото отнема усилие да го кажа.Понякога се налага да повторя, което е супер дразнещо.
 Вярно е, че и на нея и беше втори език, но пък аз си изкарвам парите с преводи, така че имахме достатъчно ниво за комуникация, но толкоз …

А защо се ожени за нея, след като само с българка си усещал това магическо усещане? Звучи все едно я мразиш и не я понасяш.

Тези неща не ги пиши в сайтовете за запознанства.
Ако някой говори и се изразява така за бившата си, бягаш с 1000.

Защото живях в чужбина 18 години без да се връщам. И синът се роди там.Там имаше избор от 3-4 българки(чистачки и проститутки), 2 баби и една семейна. И сме без брак.
Не мога да мразя майката на сина ми. Какви са тези заключения? Не издават много умствен багаж…
 Просто не изпитвам нищо(както много от вас тук към бившите си)…
Няма как да се разбере от човек живял само с човек от своята националност , но е факт.
Ти , ако си с поляк или виетнамец ще научиш ли езика на ниво “нейтив”, ще гледаш ли полски/виетнамски  филми, ще се интересуваш ли коя партия печели изборите във Виетнам или Полша? Ще гледаш ли тяхното ЦсКА- Левски? Ще се събираш ли с други виетнамци и поляци?
Не, няма да го направиш, ще научиш 200 думи при първоначалния напън и ще зарежеш тетрадката с химикала. Защото на 30-40 се иска огромно усилие, когато дори не си чувал, че има кирилица… Иска се учене с години, дисциплина, усилие… не е като да сготвиш мусака…
Това са въпросите , които са от значение.
Предполагам, че нищо от изброеното няма да направиш.И тя не го правеше. Нищо свързано с Бг не я интересуваше, както и теб не те интересува положението в Мианмар или Индонезия…
 Затова казвам, че връзката с чужденец е куца работа. Лишаваш се от 80% от всичко каквото знаеш и говориш само на международни теми или теми свързани с държавата в която живеете. И говорите на втори за вас език, което е още едно “затруднение” без никакво значение колко добре се говори езика.
Писах късно, чак сега видях въпроса..

Бла, абсолютно се съвпада мнението ти по темата с мои близки, които са женени за чужденки. Знаеш ли какво се чудя , защо когато си в родната си страна , заобиколен от българки се женят за чужденки. В нашия град е пълно с филипинки вече , странно ми е .

Звучи като да имаш носталгия, което е нормално. Според мен, човек от любов към партняора би се интересувал от неговата страна.