Апокалипсис с породени 💥

Как се справяте със стреса в отглеждането на породени деца във възрастов пояс от под една до две годинки? Как разпускате? Как запълвате техния ден? Как ги успокоявате когато настане всеобща лудница?
Моите са на 2г. (момче) и на 8м. (момиче).
Нощите с непрекъснат сън отдавна останаха в близкото минало, когато нямахме бебета.
Сутрин денят от отварянето на очите започва с чистене на бебешки дупета.
Големият започва да прави бели и да се смее на ядосаната мама или да крещи за храна, която ще изплюе, ще разхвърля и ще си умира от смях и забавление.
Малката започва да извива писклив глас дали заради зъбоникнене или просто за внимание..
Следобед баткото не спи, по-точно не затваря очи преди девет вечерта, а става рано.
Сестричката има и дневна дрямка, но само на колела (тоест заспива само в легналата си количката) дори и вечер.
Вечер приспиването й е истинско предизвикателство, което в най-добрия случай отнема минути, а в най-лошия - часове.
След като бандата заспи, ние бързаме да лягаме, защото знаем, че ни чака тежка нощ.
Отделям само 10-20 мин. вечер за душ, защото през деня няма такъв прозорец.
След 12 в полунощ, децата започват нощните си събуждания - по 3-4 пъти едновременно запяват в хор и заспиват след мляко/ кърмене.
Така върви моят живот с породени. Адски трудно е и понякога имам чувството, че нервите са ме предали напълно, но и не съжалявам, защото имам всичко, за което съм мечтала в личен план.
Всяка мама, която често се чувства на ръба е добре дошла да сподели своя опит.
🩷