Изморена съм до смърт

Публикувана: 9 март 2007, 14:16 ч.
Последно мнение: 18 апр. 2007, 10:19 ч.

3 425
13

Гост

Гост

9 март 2007, 14:16 ч.

Пиша ви моята история не да ви се оплаквам, а просто да я споделя. Вече 10 години се мъча да направя нещо в живота и не успявам. Не ми потръгна в семействотот, което исках да създам, останахме си не приятели, по-точно познати. Имам две деца, момичета. Голямата е ученичка, малката -не ходи на училище, тази година ще бъде първи клас. Никога не можах да имам свое жилище, все по квартири. "Приятелят-познат" предпочита пари да не дава на ръка, той обича да купува и да го дава в ръцете на децата. Не мога да го принудя да ми плаща издръжка, знам, че няма да ми я плаща. Не ме упреквайте, че нищо не съм направила, обратно - правила съм много опити. Накрая се отказах. Работя всеки ден от от 7.30 до 18.30, в почивните дни също отивам да работя да изкарам нещо допълнително. Проблемът ни е, че и от сегашната квартира трябва да излизаме, собствениците искат да правя ремонт. Какво да правя, вече не знам. Къде да търсим пак квартира, как да плащам нов нае, като парите, които получавам са ни разпределени до стотинка. Взех кредит от Джеткеш, когато наемахме тази, имам още три вноски. А бащата нехае и не се интересува как ще живеем. Изморих се да се боря все сама, опитвах се да си дам почивка и да преобмисля всичките проблеми, и след работа се разхождах сама, за съжеление вече не мога да измисля нищо. В главата си имам само дати за плащане, само притеснения за утрешния ден и безкрайна умора.
МНОГО Е ТРУДНО, ПОВЯРВАЙТЕ МИ!

Виж целия пост

Анонимен

# 1 9 март 2007, 14:34 ч.

Цитат на: Rozanna Petrova в пт, 09 мар 2007, 14:16

опитвах се да си дам почивка и да преобмисля всичките проблеми, и след работа се разхождах сама, за съжеление вече не мога да измисля нищо. ...

Ами.. и аз така се чувствам, ама от началото е минала само 1 година.
Ако посмееш да споделиш с някого - чуваш само - 'да не си отваряла краката'... 'не се оплаквай'.... или 'съдба, кво да правиш - орисия', а и сам не се живее- все ти се приисква с някого да споделиш, а разбиране няма.
Ходя си по улиците и гледам по витрини - продават хората разни неща - та така си се чудя - аджеба кой ги купува.... newsm78

. Щото аз и с образование, и с работа читава що годе, свободно време за доизкарване на някой лев - смогвам едва до сметката за парното и една кутия бисквити... имам някаква надежда, че нещата се оправят някой ден - нали надеждата умирала последна - ма дали ще го доживеем тоя ден.. newsm78

Виж целия пост

catnadeen

# 2 9 март 2007, 15:06 ч.

подай документи за държавно или как се казваше жилище
с двете деца на свободен наем би трябвало да ти дадат
освен ако родителите ти нямат свое... и ти не си единствен наследник

Виж целия пост

Panther

# 3 9 март 2007, 16:25 ч.

Съвета на catnadeen е добър.
За условията за настаняване в общинско жилище (за София) погледни тук:
http://www.sofiacouncil.bg/?page=ordinance&id=57
Дано да отговаряш на изискванията. Peace

А после предполагам, че в общината ще те упътят най-добре каква е процедурата.

Виж целия пост

папугай

# 4 9 март 2007, 17:53 ч.

За общинско жилище трябват връзки и сумичка пари за подкуп. Confused

И аз го мисля, дано успея, защото на там вървя, а втората ми принцеса всеки момент ще се роди.Бащата обещава помощ, но не се знае как ще се развият нещата-ще дава година, две-после малко по малко може да се отдръпне.
Благодаря за линка, и аз ще почета. белким поумнея малко.

Виж целия пост

Анонимен

# 5 9 март 2007, 21:58 ч.

Цитат на: Rozanna Petrova в пт, 09 мар 2007, 14:16

"Приятелят-познат" предпочита пари да не дава на ръка, той обича да купува и да го дава в ръцете на децата. Не мога да го принудя да ми плаща издръжка, знам, че няма да ми я плаща.
...
А бащата нехае и не се интересува как ще живеем.

Имах една позната със същия проблем. Нехаещият баща живееше ту с някоя "какичка", в промеждутъците- при родителите си на голям самостоятелен етаж от къща. Дъщеричката бе на 7 години. С майката останаха без покрив. Разговорите с нехаещия нищо не постигнаха. И той не плащаше издръжка, защото това го "обиждало". Веднъж на 2-3 месеца купуваше по 2-3 кг плодове и някакви дънки/блузка.
Добре,че майката е малко луда и със здрави нерви. Решихме,че след като Тати предпочита грижите да са в натура, ще му ги предоставим /временно/. Уредихме и карта за санаториум от ЗК. Тя има здр.проблеми и от бачкане и изтощение се бяха обострили. Натоварихме малката на една кола с раничка багаж- и в къщата на баба и дядо, където Тати отдъхваше между какичките.
"Ама како праиш тука бееее? Майка ти къде е бееее?"
"Болна е, замина за една болница да се лекува!"

Виж целия пост

Pela

# 6 10 март 2007, 10:42 ч.

От кой град си?
Ако си от Варна ми пиши тук или лични.
Без хонорар ще заведа делата ти за издръжка.
Трябва да се разправиш с него и той да поеме част от ангажименитите.

Виж целия пост

Eli-Nora

# 7 10 март 2007, 13:01 ч.

Напълно те разбирам. Можеш направо да се поболееш от безсилие да си оправиш живота, твоя и на децата ти, а в същото време - бащата - просто си нехае. #2gunfire

Ситуацията ти е много трудна, не искам нищо да те съветвам, защото аз съм в горе-долу същата позиция, само, че с три деца. И техните бащи издръжки не дават, и те само минават с подаръци/ "когато имам възможност", "не ми се свиди"," хайде да дойдат да хапнат", познати ли ви са тези фрази?/. Все едно аз ги държа гладни, или голи и боси, или при мен важи правилото, че винаги трябва да имам възможност newsm78

А колкото до жилищния проблем, за съжеление, просто е ужасно трудно да се плаща свободен наем, плюс разходите, плюс прехрана и издръжка за дете, какво остава - деца, без помощ от някъде. А общинско жилище е пилене на нерви, преминава се през иглени уши и документи колкото роман. Дано успееш и имаш шанс. newsm10

Виж целия пост

Milenita

# 8 14 март 2007, 00:01 ч.

Пиши на лични, ако искаш, от кой град си. Вкъщи има много книжки, играчки, филмчета и др.подобни забавления, които моя Дивльо не поглежда и с удоволствие ще споделим с вас. Освен това е втори клас, а аз съм си Плюшкин, та за нещата, които ще ви карат да купувате за училище също можем да помогнем.
Напълно те разбирам - навремето си отгледах бебока с дрешки и обувки от втора употреба. Не ме е срам да го призная - беше си винаги спретнат и джиджан Simple Smile

Затова не се притеснявам да предложа помощ с каквото мога.

Виж целия пост

Съсел@

# 9 16 март 2007, 22:19 ч.

Много мъчно ми стана...много. Почувствах се късметлия, че имам мъж до себе без когото финансово няма да оцелея и ден. И аз живея под наем, зная как като си взема заплатата и платя сметките ми остават някакви смешни пари, които за нищо не стигат. Не се предавай, ако мога да помогна с нещо...каквото и да е пиши на лична bouquet

Виж целия пост

Rima

# 10 24 март 2007, 22:25 ч.

^{Взех кредит от Джеткеш, когато наемахме тази, имам още три вноски. А бащата нехае и не се интересува как ще живеем.}
За каква сума става въпрос? Пиши ми или на лични или на prima@bol.bg. Много гадна история, в този форум пишат много силни жени, шапка им свалям! Hug

Виж целия пост

olimpiia

# 11 17 апр. 2007, 12:25 ч.

Състоянието ти ми е познато до болка...За радост,при мен тези приключения са вече спомен,макар и не така далечен...Две години спях с малкия на едно единично легло,кака му-на другото,живеехме в стаичка 2/3,дето се казва...Вземах нощни смени нарочно(тогава работех в хотел на рецепция) та поне децата да се наспят през нощта,иначе ни боляха гърбовете от теснотия...И аз вървях по улиците,пресмятайки до къде ще ми стигне мижавата ми заплата,а колко често децата ми са яли само филийка с "Линко",не ми се говори...Баща им-по курорти и чужбини,я се мерне на 6 месеца веднъж,а не...Какво,като имах изпълнителен лист,съдията ми вика-помагайте да го издирим,вижте вие какво можем да му вземем.Да му се не види,отговорих му,а да дойда аз да получа заплатата ти става ли?! Mr. Green

Мила,най-напред сама трябва да си даваш кураж! Щом трябва-напусни квартирата,знам,че е е ужасно да сменяш непрекъснато местопребиваването си,но...кой знае,на новото място може би ще срещнеш нови хора,които биха ти били опора,биха ти помогнали...Ако искаш,пиши ми на лични...Сила ти желая и късмет!

Виж целия пост