С какво ви дразнят свекървите? – 160

Сиско, честито и на вас, и на дъщеря ти. Да е здраво и щастливо детето.

Cuckoo, честито!  Да ви е живо, здраво и умно детенцето!

И от мен честито.

Куку, оригинален начин да се похвалиш с внучката Да ти е жива и здрава, щастливо детство и желая!

Ама аз мисля, че вече се похвалих, тя е на 3 месеца и половина.
За малко да се роди на моя РД, всъщност трябваше, обаче "специалистите" от Майчин дом я измъчиха... вероятно чакаха да избере екип

Cuckoo, честита внучка! Благословена да е!

Благодаря на всички!!  Дай Боже всекиму!
Зет ми няма живи родители, та аз трябва да замествам достойно и двете
Обаче съм казала, че няма да тичам до другия край на София, ако той не е на работа (през декември беше в болнични)  Да се разбират кой ще излиза и кой ще гледа. Моите родители общо взето заместваха достойно зет си, обаче аз не съм точно такава.

Честито бебе, здраво ,  мързеливо, спокойно , ящно  и без проблеми да расте в обич и топлина.

Дами, някоя от вас има ли си работа със мърлява и груба свекърва? Тази жена е ужас от момента в който се запознах с нея,но късно го разбрах. В началото когато заживях с мъжа си ,баща му беше болен на легло(говорила съм точно един път с него)и ми беше много жал за женичката,опитвах се да помагам с каквото мога ,за да й олекне малко а и на мъжът ми също. Но още тогава все имаше нотка на неодобрение в тона й. Питала съм я има ли нещо,някакъв проблем, но отговора винаги е НЕ. Мъжът ми каза че просто е изморена от ходенето на работа и грижата за болен. И аз реших че е така. Няколко месеца по-късно свекъра почина и за всички беше тежко, но малко по малко нещата се стабилизираха. С мъжът ми правихме планове за ремонт, защото си личеше че всичко беше за смяна,стари изпочупени мебели,кухнята беше тясна и неудобна за ползване,банята беше за основен ремонт..Споделихме със свекървата ,а нейните думи бяха-"аз съм свикнала и без удобства. Едно време съм мила чинии на чешмата на двора ,на двора съм се и къпала,но щом ТИ(обръщайки се към мъжа ми) така си решил аз нямам думата,къщата е твоя." Тогава ми стана някак си странно, все едно не се радва че синът й иска да направи домът по- уютен.
 И така..започна се ремонта, първо направихме нашата спалня, хола и за финал беше стаята на свекървата...Еми, ако ви кажа че такова нещо не съм виждала... Беше като в кошмар . Стаята й беше претъпкана с всякакви боклуци(идънени легени ,купчини с чинии,пожълтели от времето чаршафи и още много..),всичко беше потънало в прахоляк и миришеше ужасно гадно.В единия ъгъл на стаята даже мухъл имаше. След лек спор между мъжа ми и нея,по-голямата част от боклуците се изхвърлиха.Стаята се боядиса ,купиха й се нови мебели ,всичко лъсна. Но тя някак си не остана доволна.За нея всичко изхвърлено имало вероятност в бъдеще да потрябва.
На този етап аз все още се опитвах да я оправдая че не е лесно да се гледа болен човек и да се подържа дома чист и след ремонта ще има коренна промяна..Да ама не.
 Малко след ремонта забременях.С мъжа ми много се радвахме и един ден седнах със свекървата и й казах новината. Тя буквално нямаше реакция. Просто ме гледаше с празен поглед и накрая каза "Ами добре,радвам се".
Към третия месец от бременността излязох болничен и тогава се започна шоуто.До този момент не смеех много да пребодреждам и да пипам нещата по шкафовете по съвет на майка ми, защото тя от самото начало казваше че е особен човек и да избягвам да й се пречкам за да нямам конфликти с нея. И докато все защитавах "милата " ми свекърва,накрая разбрах какво имаше  предвид мама. Започна да ми прави впечатление, че във всеки шкаф който отворех в кухнята цареше хаус. Прибори и конци стояха на едно ,изтекли подправки в друг шкаф, изтекли и неотворени препарати в друг. Кошмар..И се наех да лъсна кухнята отвсякъде мислейки че ще се зарадва като се прибере от работа.Изхвърлих всичко с изтекъл срок, бърсах и пренареждах шкафове,лъснах фурната и микровълновата. И когато тя се прибра и завари "страшната "гледка едвам не изпадна в ужас.Защо съм хвърлила подправките, препаратите й ги нямало.Обясних й и казах че на преведен болничен ще накупя всичко нужно.Но тя още на следващия ден се прибра с 3 препълнени торби с подправки и всякакви препарати и пак ги нахвърля по шкафовете както си знае.Започвах да се ядосвам, опитах да намекна на мъжа ми, но той каза да не й об.ъщам внимание, едва ли е искала да изглежда все едно не е доволна от мен.Но  не вярвах .Скоро спря да чисти, готвеше рядко..Горе долу аз въртях къщата с помоща на мъжа ми ,защото на моменти изнемогвах. За 9 месеца не ме попита нито веднъж как съм,как е внучето й ,имам ли нужда от помощ..Нищо, тя дори почти не ме забелязваше ,бях като призрак. А когато за жалост бременността завърши със смърта на бебето ми дни след раждането, отношенията ни приключиха напълно.
 Как се очаква да се разправям с такъв човек,който живее като мърда,мръщи се на изчистеното,подреденото,не говори основен ако аз не я заговоря?

Никак не е нужно да живееш с нея

На първо място: моите съболезнования за това,което се е случило с бебето ви.Имаш ли подкрепа,за да преминеш през този труден момент и да оцелееш?
На второ място: две поколения под един покрив е гаранция за проблеми.Мисли в тази посока.Докато човек е жив и очите му са отворени, възможности има.Мисли в посока как да стане така,че да не живеете заедно.

Съболезнования за бебето.

А за това " Как се очаква да се разправям с такъв човек,който живее като мърда,мръщи се на изчистеното,подреденото,не говори основен ако аз не я заговоря?"
Не се очаква да живеете заедно. Има само едно решение - изнасяте на квартира или теглите ипотечен заем. Лошото е, че вече сте платили ремонта и ще забави плановете ви.

И аз бих полудяла, ако синът ми доведе жена си в детската стая и тя ми изхвърли половината кухня. Ама полудяла.
Много съжалявам за бебето ти, това е толкова тежко нещо, че чак не мога да осмисля как на фона на такава трагедия имаш сили са мислиш колко те дразни свекървата.

Същото си помислих.
Съболезнования за бебето, това е...не знам, това е нещото, което е необратимо.
Свекървата ще я преживееш, когато се изнесете от къщата и заживеете само двамата с мъжа ти.
Всъщност, защо живеете заедно, че чак ремонт на стаята ѝ правихте?

Дано потребителката е истинска и постът не е пързалка.

Моите съболезнования за загубата ти.
Със снекървата не можеш да живееш по друг начин, тя винаги ще бъде такава, ти винаги ще се дразниш.
Поговори с мъжа ти дали има шанс да се изнесете от там. Ако няма, помисли би ли се примирила тази битка да я водиш ежедневно, дълги години.
****
Много лошо впечатление ми наприха последните изказвания, че едва ли не майката трябва да се срамува, че не скърби доттатъчно за детето си.
Вие какво искате, да скочи в гроба при него и да престане да се интересува от живота ли?
Сами казвате, че не може да си представите какво е, така че подобни приказки са неуместни.
Всеки се справя с мъката по различен начин, няма нужда от упреци.