С какво ви дразнят свекървите? – 160

Затова тези решения се взимат още в началото, тогава и да избере мама, си остава сам при мама. А момичето си търси щастието другаде. По-лесно е, но явно много хора ги е страх от решението на половинката. А относно парите, като нямаш и ти дават е хубаво да си благодарен и да го оценяваш.

И за пореден път наТУралния акт е с по-голяма тежест от елементарната човещина. Чудничко! Нищо че много често свекърите не пускат синчето, за да има кой да ги догледа някой ден, а не защото са толкова благородни и жертвоготовни.

Синчето може да се пусне самО, ако желае. А и жената може да избере да каже "не", ако синчето не иска да се пусне. Тя решава къде да живее.

Обикновено проблема е, че сина така хубаво е възпитан и подкован още от невръстни години, че изобщо не разбира дори логиката на това да излезе под наем или да тегли кредит, или каквато и да е друга философия. Не, че е толкова невъзможно финансово. Просто си е представял цял живот семейство ала голямата къща, сплотената рода, как всички си помагат - те наистина го вярват, хора, не е от мързел даже. Вярват го. Моят бивш приятел такива ми ги обясняваше - той пари за квартира имаше, че и отгоре - взимаше много висока заплата за неговите години. Ама хубавото, здраво семейство - рода, който е заедно и си помага. Големите празненства по празници с голямата традиционна маса и 2-3 домакини (аз сигурно там влизах някъде), които с щастие мятат мекици, баници и мусаки. Вярват го. Цял живот им е намилано.

Ние с ММ се изнесохме под наем в най-бедните ни години, аз даже не взимах заплата, а имах стаж в БАН, после докторантска стипендия. Първата ни квартира беше гарсониерка в Младост 4, далечко от Бизнес парка, в смисъл, направо може да се каже на ръба на полето. Стари соц мебели, мини соц кухничка от усвоено балконче. Май беше вложила в дограма и ламинат, та не бяхме на балатум, но толкоз. Старият пробит диван си го спомням още. 380 лв беше наема. Аз взимах 180 лв от стажа. Aма двамата. Факт, че той не е получил това патриархално възпитание да е залепен за родители и слава богу. От неговите съм се оплаквала достатъчно - ако трябваше и да живея с тях, сега на 32 щях да съм с бели коси.

Ами избирайте си мъже, които са възпитани по друг начин. Кой ни спира. Избора е ваш.

Точно това гледах при двама познати на мъжа ми. Единият е бивш колега, другият е бивш съсед. Веднъж даже майката на бившия съсед беше звъняла на мъжа ми да запознавам съседа с някоя моя приятелка. Паднах. Какво му имало, нормално момче, жилище си имал... Още живее с майка си, гадже няма. Той няма елементарни ежедневни битови навици. Майка му му прислужва за всичко. И после се чуди защо си нямал гадже. Имаше някакви, но нито една не се излъга за нещо по-сериозно.

Аз съм си избрала. Ама не мога да седна да съдя някоя жена, че искрено се е влюбила в друг мъж с други разбирания и е направила този компромис със себе си, и винаги като има нещо да се оплаче, да й обяснявам, че сама си е виновна. Камо ли за всяко оплакване да търся под дърво и камък оправдания на някоя сърдита баба, която се чуди с какво да си разнообрази деня и защо да не е като сръга снаха си за нещо.

Имаше преди някакви години тема с една прилепена свекърва - хем не живееха заедно. Свикнала навсякъде да ходи със сина си и снаха си. И казусът беше, че най-накрая, по чудо, младата двойка успяла да иде на море без свеки, а с приятели, но свеки звъняла постоянно и даже в 20 ч като не й било вдигнато, взела да звъни по телефона на приятелите им, че се "притеснила". Та всички се нахвърлиха върху снахата, че какво си мисли, то нормално било, майчино сърце се тревожело... в 20 ч лятото докато грее ярко слънце - за мамин златен 30-годишен. Тааа понякога е ясно защо така бясно се защитават свекървенски прояви. Жал да ти стане за бедната жена, какво ли си е помислила - изгоряло му е гръбчето сигурно и не може да се протегне до телефона. Веднага зор и звънене по аверите да кажат къде е на мама пиленцето. Кошмар. Но тук се обясни, че жената си е права да се притеснява, то приливи, отливи, течения, с тая снаха къде е тръгнал.

Жената, която е направила компромис със себе си, няма какво да се сърди на свекървата, че е в тази ситуация.

чудя се не гледате ли какво е написано,та едно и също пишете. Кой се сърди за това????????? Разбрахме ,че свекървите могат да си правят и казват каквото си искат,нали си са вкъщи . Снахите кучета ги яли,ще мълчат и ще козируват,щото са на гости.. Хайде весели празници!!!

В една от групите във фб се коментираше подобен казус. Младо семейство с бебе, самостоятелни, даже живеят в друг град. И свекървата всеки месец идва за по една седмица и като дойде - залепена за синчето до степен, че жена му не може да остане насаме за 5 мин с него. Опитала снахата да каже на свекървата, че не ѝ е приятно това положение и свекървата се разсърдила. И познайте - един куп жени, ЖЕНИ(!!!) защитиха свекървата, че била права, че какво толкова правела свекървата - нали не се е навряла в леглото при младите, че снахата какво искала - да отдели син от майка, че то жени много, ама майката е една (нищо че и жената трябва да е една) че то какво време било дошло - аман от нагли снахи с претенции и тн. Огън и жупел се изсипа върху нещастната жена. Еми, това е положението. И после се казва, че снахите са виновни, при положение, че болшинството от мъжете са такива мамини синчета.

Чудя се дали си давате сметка, че не сте единствената потребителка, която пише в темата?
Тук се е заформила някаква дискусия, ако не успявате да влезете в контекста и да разберете, че от много страници вече никой не коментира вашия случай, мисля, проблемът далеч не е в мен.
А такива странни изблици като подчертаното с многото удивителни и въпросителни никак не допринасят за положителна атмосфера в темата.

Конкретно за вашия случай и след като прехвърлих предишни постове, където страници наред се оплаквате как свекървата казала на детето "слушай майка си", мисля, че сте изключително изнервена и оттам изпадате в такива дребнави скандалчета, които друга снаха би отработила далеч по-спокойно.

Подкрепям всичко, казано от Гугъл.

А относно трудното местене по квартирите: хайде, моля ви се, винаги е възможно, дори и да се намираш в необластен град. Сама студентка преди 11 години се преместих от малък с нисък стандарт на живот град в областен такъв - Пловдив - за да живея със съквартирантка, която не познавах. Нашите ми помагаха финансово само първия семестър на първата година, оттам нататък ходих на работа и учех паралелно. Защото избора да уча там си го бях направила аз и ако исках да продължа, трябваше отнякъде да дойдат пари, пари, които родителите ми нямаха. Щом една сама 19-годишна може, какво остава за двама работещи възрастни на по 25+ години, каквито са повечето главни герои тук. Всичко е въпрос на личен избор и разумна финансова култура.

В повечето случаи тук обаче жената е тази, която иска да бъдат далеч от всякакви родители, а мъжът се втелясва. Позната картинка: той имот си имал (според думите на свекървата), как тъй ще дава пари за квартира, дрън-дрън. Повечето свекъри се изживяват като някакви малки богаташи и им е под нивото синът им да работи и/или да дава пари за квартира. Твърдения от сорта на "ама що само мъжете са муньовци, задето нямали лични имоти, пък жените не трябвало да правят нищо" много бързо издъхват, понеже обикновено жената е по-работливата и оправната и в повечето случаи вероятно щеше да поеме финансовата тежест по живеенето на квартира или закупуването на имот.

Обяснявам си, че жените, избрали да живеят с неотбити от мама мъже, имат твърде ниско самочувствие или направо липса на самоуважение. Което е наистина жалко, трябва дъщерите да се възпитават и на двете.

Да, нали. Не винаги опира до адресна регистрация. Ето, от твоя казус жената си е взела мъж, който не живее с мама, че даже не са в един град - всичко пушка, ама.. XD И пак трябва да им намерим оправдание на тия възрастни жени, че възпитание, усет и тн им липсва, а снахата виновна. В онзи архаичен казус, за който се сетих, същата работа - не е да живеят с нея, даже човека решил да не й вдига та малко да се дръпнат от контрола й поне на почивка, но тя по приятелите му почнала да звъни. И тя онеправдана - лоши снахи, какво да се прави. Смятам, че някои жени просто не се усещат кога детето вече не е дете и се налага да се поотдръпнат. Тях искрено ги е страх от това, сякаш, ако не са му на главата 24/7 и ще ги забрави, отритне и спре да ги обича. Затова и така неистово напират снахата да заживее у "родния дом" било то в детска стая, етаж или апартамента над тях. Само и само мамин да си седи там, където му е мястото - до мама. И пречат да се създаде нормално, здраво семейство, в някои случаи буквално разделят сина си от всякакви шансове за негово семейство.

Гугъл, според мен има и нещо друго - страх ги е да си признаят, че детето им е пораснало, защото това автоматично означава, че те са остарели. А като държат "детето" на къса каишка и командват - могат да се заблуждават, че още са млади, още са в силата си и най-вече - че не им е минал животът без да постигнат нещо голямо. Мисля, че това е огромният проблем - нежеланието да признаеш, че не си спечелил най-голямото състезание в живота. Не си станал богат, нямаш 15 апартамента и три вили, не си обиколил света, не си направил шеметна кариера, не си известен, не си "големец" и тн, и тн, и тн. И тогава какво им остава на такива хора - да стъпят на вратовете на синове и снахи и да се месят как трябва да се отглеждат внуците. Че и се обиждат ако им кажеш, че в днешно време деца не се отглеждат като преди 30-40 години.

Емоционалният инцест е много силно разпространен, няма какво да се лъжем.