Подарявам

Смятам, че темата е много хубава, но дали има бъдеще? В един момент ще се напълни с хора, които само искат, а в следващия  кутията нанподаряващия ще се напълни с лс 😉.
Аз например с удоволствие бих приютила този красавец жадор, като от своя страна също бих предложила нещо, за да върви темата, но честно казано съм малко скептична, че ще продължи в духът на доброто. Дано не съм права.

Вземете опит от традициите на др народи - оставяте долу в предверието, зад входната врата на блока, неща, които не ви трябват. Слагате и листче с цена на всяко нещо - много ниска, символична - 5 лв, 10 или повече и малка чинийка. До вечерта обикновено някой е харесал нещо и ви е оставил парите.

Ако видите, че не се взема, това означава, че цената е висока или че няма интерес. Слагате по-ниска.
Ако остане нещо, изнасяте го пред блока, встрани от входната вратата с надпис "вземи ме" )

Така не хвърляте неща, които за някой може да са от полза, правите едно добро дело. Анонимно, във втория случай. А и в първия - за съседите няма значение кой го е оставил, а дали им върши работа.

Добре идея Valerie, но нали ви казвам... някак предпочитам в темата да не се говори за пари. Па ако ще и символични. Иначе като за в блок е добре. Но знаете ли... хората често проявяваме и някаква гордост. Мислим си, че е себеуважение, но си е точно гордост. Един от седемте смъртни грехове.

За шишенцето ми писа само една потребителка, zlplst, само една. Чакам я да ми даде адреса си. Ако се откаже, ще кажа.
Вярвай повече. Помогни да бъде.

Може и без пари. Аз обясних принципа. По-добре е така, отколкото до кофите..

Благодаря ви, че все пак пишете в темата. Шишенцето си намери мераклия. Утре ще го изпратя на първата потребителка, която писа.
Някой дори ми предложи на ЛС нещо хубаво. Благодаря, няма нужда, но все таки благодаря.

Не зная защо вие не участвате. Може би всеки си има своите вътрешни пречки или друго.

Но.. както решите.

Съгласна съм с теб, Valerie.

Аз съм потребителката, която е извадила късмета да пише първа на Защо ме търсиш. Писах й, защото много ми хареса идеята й и задължително ще помисля какво подходящо мога да предложа в темата, което да е стойностно и да зарадва някого.
Благодаря и тук, пак и още веднъж, Защо ме търсиш!

"Защо ме търсиш?",
идеята ти не е лоша. Не знам защо не пишат, вероятно друго усещане за нещата.

По принцип много хора за Коледа си имат планове от какво имат нужда, какво искат да си купят, да подарят, а и искат това нещо да е ново. Като идващата НОВА година, която да носи късмет.

Аз не разбрах точно дали идеята ти е нещата, които някой не иска, да намерят нов притежател, изключвайки преминаването през пари, или пък понеже е Коледа да направим някой щастлив чрез неща, които и без това не ползваме или сме взели по погрешка.

Много хора вече пазаруват удобно чрез Интернет, не им се занимава с изпращане и т.н. Други правят точно обратното - харесва им, както някога, да ходят по магазини, да докосват нещата в магазин, да ги пробват и най-вече да допринасят и за реалната икономика и реални работни места.

Изпращането на неща, които имаш предвид, връчването им, изобщо търсенето на начин за това, не е за днешния забързан ритъм, според мен.

При нас хората носят накуп неща на цялото семейство, които не ползват, на църквата, на Каритас например - по-удобно е, носиш цял кашон, после те имат грижата за достигането до нуждаещи се хора.

А и мнозина са вероятно свръхотрупани с неща, не биха взели още такива от други хора, нямат желание да прибират, а от своите нямат дори време да се освободят. Какво да правиш, забързани времена, не им се занимава..
Желая ти успех!

Да, точно така. Изобщо хубаво е да можем да даваме. Не вехториите - това всеки го може. Иначе, нормалните ни вещи, които са ни вповече.

Забързан ритъм... ами забързан е, да. И каква файда като сме толкоз бързати?

Кой както го разбира.

Благодаря ти, че сподели мнението си. Само по себе си това също е даване - да се разговориш с някого, да споделиш своята гледна точка.

Това което аз виждам като проблем (от членството си в някои благотворителни  Фб групи) е, че някой казва че иска нещо си, което се подарява , собственика го праща, а пожелалият  не отива да вземе пратката -  по една или друга причина. Примерно, защото е мислел че няма да плати доставка или защото го мързи или защото се е отказал и други , непонятни за мен мотиви. Този "болен" начин на мислене не мога да го разбера , реалност е,  постоянно се търсят хора "за спасяване" на пратки (с заплащане само на доставка), защото иначе подаряващият трябва да плати доставката натам и насам или да я унищожи!
Бих се притеснила да подаря  нещо,  основно по тази причина.
Затова примерно темата може да се доразвие с  "регионално подаряване".

_re_ge, не бях чувала за подобни практики. Но то аз и не участвам в никакви благотворителни работи. Едно, че някак са  ми чужди, далечни, второ не съм богата и винаги имам собствени нужди, които да покрия. Не казвам, че съм права. Просто казвам каква съм. Хубаво-лошо - това е положението. Работим над себе си.

Та да поискаш нещо пък да не идеш да си го вземеш. Странна работа. Ама мега странна за мен поне. Граничеща с лошо възпитание.

А това, което принципно аз виждам като проблем, е, че хората напоследък много свикнахме да сме благодетели със старите си вещи. Гледах преди време групи във Фейсбук. За подаряване на ненужни неща. Спрях да ги следя. Почти всеки, предлаган там продукт, беше хипер морално остарял. Например секция от соца. Това, за да го изнесеш ти трябват поне един-двама приятели, които с теб да разглобяват, да изнасят. И накрая трябва и да платиш някъде на някое сметище, за да ти го вземат. А и бира за приятелчетата трябва да вземеш. Та подобна щедрост с даването на такива.... да не звуча назидателно ама ми звучи малко като "Ще го подаря, за да дойдат да си го вземат и да не се занимавам". Аааа така ли?... Значи пак за себе си мислиш, не щото толкоз си щедър.

Впрочем и ние вкъщи сме го правили. Та и от личен опит познавам/признавам мотивите си. Мъжът ми преди време подари малка секция от деветдесетте. Точно ей така не му се занимаваше да я разглобява, да се чуди къде да я сложи при контейнерите (защото не мисля, че е разрешено такива едрогабаритни). Преди години подарихме и старата си пералня на наш свидлив познат, който не искаше да дава пари за нова. С идеята да дойде да си я вземе. Да бъдем честни... много често когато уж щедро подаряваме такива... просто не ни се занимава. Тежко е, мъкнене по стълби, асансьори... Нали? Малко честност не вреди. Пак да кажа - не поучавам никого, и аз съм същата работа. Хубаво прочетете преди да ме критикувате ако случайно ви се прииска - аз съм същата работа.

Да споделя друго. Русофил съм. Мразя Америка. Ще кажете сигурно: "Тази пък! Това сега какво общо има?". Има, има. Преди време се замислих, че мразя по-скоро  политическите им машинации. Самите хорица там... ами че те вероятно са като всички други. И започнах да се опитвам да откривам неща, които да ми харесат при тях. И открих, да. Супер много ми допадат гаражните им разпродажби. На символична цена, изнесъл го, почистил го, предлага. Пък и се поразговорят. Дето се казва и социални контакти получават в бонус. А не "елате да вземете тежката ретро секция от баба щото ме мързи да я изнасям".

И последно... Преди време имах два чифта боти с огромни високи токове. Естествена кожа, скъпи, семпли, модерни и почти не носени. Обаче качих килограми и установих, че с маратонки ми е най-хубаво. Пък и спрях да се притеснявам от това, че имам ръст на храсталак 1,58. Някак приех себе си, открих спортните марки и взех да се пробвам да продам в OLX тези два чифта боти. На една трета от цената им никой не ги купи. Много ме беше яд. Исках все пак някой лев да взема пък!
Е, да, ама то не може да става винаги каквото искаме. Един ден получих някакво прозрение и ги пуснах за подаряване в OLX. След ден ги нямаше, то е ясно. Но за какво ви го разказвам... Едната от жените, на които изпратих единия чифт ми писа. Няколко думи колко се радва и от сорта. И накрая ми беше написала "Чувствам се като Пепеляшка". Неочаквано ми стана хубаво. Запомних. Сякаш аз получих подарък, не тя. Не мога да го опиша точно. Ако бях успяла да ги продам щях да взема някой лев, да го преработя в нещо друго и отдавна да съм забравила. Пък по този начин животът ми подари някакъв необяснимо приятен спомен.

Та така.

Поздравления за темата. Искам да се включа с една чисто нова книга. Купила съм я в някакъв момент, но явно не ме е грабнала или редът не е стигнал до нея. Разлистих я, не е моята. По книгата няма забележки, не е четена изобщо. Мога да я изпратя със Спиди или Еконт.

Дали има желаещ да му изпратя код за ваучер за вино от vinokral  за 80 лв. Видях че ограничението е, че трябва да се поръча вино за 160 лв за да се ползва кода за отстъпка. т.е човекът ще плати само 80 лв. за вино от 160 лева. Пише, че е само за нови клиенти, но винаги може да регистрирате някоя баба, дядо и т.н.  с нов профил. Видях, че доставка за над 120 лева е безплатна, така че и това може да е от значение. Сайтът е този .
https://vinokral.bg/?srsltid=AfmBOopL16LOhOrZkD5A_sst_iOQIHsYd0v … BrRITS15dJNAAgUY1

Който има интерес да ми пише на лично .

_re_ge, нелош подарък за някой, който ще посреща по-така гости - било то по-изискани, било повече на брой.
Ние с мъжа ми почти не употребяваме алкохол и не бих зейносала такова подаръче.

А аз искам книжката на Mama Ru ако някой не ѝ е писал на лични за нея. Не посмях да я искам веднага някой да не каже "Я пък тая, направи темата и взе да иска". Но съм вероятно единственият ретро екземпляр дето все още си събира книжки на хартия. Обичам да ми мирише на нова книга и да си подгъвам страницата до където съм стъгнала. Правя си измислени библиотечки където сваря в къщата ни. Така че ако никой не я е поискал...
Ето една (от втората снимка) ми е все още празна.

Защо ме търсиш, никой не я е поискал, така че на лични да се разберем, защото не съм от София