Казвам се Кремена и съм на 29г.
Когато бях на 26 ми се роди първият син-Георги и оттам почнаха моите мъки.
Синът ми се роди с вътрешна хидроцефалия и от моя страна започнаха едни въпроси:защо на мен точно,какво не направих както трябва и т.н.Предполагам че всички сте минали по този път.След това се усетих,че така не помагам никому и че трябва да се взема в ръце.Трябваше да помогнем на детенце с каквото можем...не че беше кой знае колко.Направихме му операция,после още една и още една...та цели 4 за два месеца.Сега шънтът действа.Но от забавянето но операциите се получи усложнение-в момента Гого има епилепсия.А като капак на всичко сме на 3г а още не ходим.Посещаваме центъра на д-р Чавдаров за церебрална парализа и чакаме резултати...Дано по-скоро ги видим!
Но повярвайте ми колкото и да ни е трудно,място за отчаяние няма!Както казва една приятелка-като ги видиш да се усмихват децата разбираш че всичките нерви и сили,хвърлени през годините си струват!Кураж на всички