Да се оплачем... 2025

Ами ела в Канада! Сняг да видиш тези дни! Небето е синьо, слънцето грее, но снега, о снега!
На първата снимка трябва да има кладенец и шейна.



Помня такъв сняг преди десетина години. Свекърва ми беше на гости. Като потъна в снега не успя да се измъкне, ние я издърпахме.
В момента е над средата на бедрото ми, аз съм средно висока, с нормално дълги крака.

Ех, този в Канада изглежда твърд, хубав сняг, а не като тук рехав и мокър. И от мен две снимки от днешния сняг:

Страшен студ и при нас. На работа също. Оплаквам се от това, а като гледах и прогнозата лошо ми стана.

Абе CV, CV, и чакат на опашка, ама ние повече от година и половина не можем да намерим човек. Последната си замина миналата седмица. НЕ може зрели хора да не могат да работят с проценти, и да се налага да обяснявам, че когато отстъпката е -20%, -5%, -2 % тия скапани проценти не се събират, и то няколко пъти да обяснявам (и показвам цък, цък с калкулатора). И да не могат да работят с превъръщане на кубичен метър в квадратен метър за дадена дебелина.

Няма да ви лайкна снежните снимки пък. 🤣🤣

Да, пълно е с безценни кадри, чакащи на опашка. Направо дъжд от CV -та вали.
Любим меринЖейски похват,  не знаех, че още е актуален.
Един път ми го чуха ушите  - и то  не направо казано. Тогава реагирах спонтанно, понеже лесно паля. После ме гониха по улицата, тъй като направо си тръгнах.

И аз се оплаквам от колежка. Трябваше да довърша едни чертежи днес (!) , защото срещата е утре. Работим със споделен модел и работим паралелно. Хора, аз оправям едно, тя разваля друго. Накрая се напрегнах и я извиках. Мило и кротко я помолих да разкара от моите чертежи всичко, което не е релевантно за тях. Накрая сама си го свърших. И тъкмо вече ще изпращам и виждам, че има и разместени стени. Откачих. Цял ден прахосах да "вървя" след нея.

Ама за заплата се нареждате и двете, нали?

Аз днес се ядосах на себе си. Опитах се да ъпдейтна днес едно приложение в компютъра си, и се оказа, че няма да мога, тъй като за него самия вече не се правят ъпдейти. Тоест, трябва да го сменям. От 2017-та е, почти не съм го ползвала, много ме е яд.
И аз се оплаквам от колежка, чакам я от няколко месеца да довърши един проект по нейната част, въпреки че шефа ни е наясно с неглижирането от нейна страна, пак не си дава никакъв зор и може би ще се разделяме. Как може да има такива безотговорни хора ?Разбирам да беше нещо лично, да има проблеми и прочее, но тя винаги си е била такава.

Дреме ми. Тя взима по-малко

Е, ок тогава. И особено ако си личи кой какво върши.

Благодаря много за съветите да си поръчам окислител за боя. Мислех просто, че вървят комплект с боите. Абе, усещам аз, че тази боя, която купих е много гъста, чак скалпа ми боядисва, искам да я разреждам повече. Поръчах от емаг.

Frozen, ти направо си за темата за муните.😄

Много ми е тежко на душата..и започвам да подозирам, че причината е именно след конкретни взаимоотношения с една позната, с която се познаваме отдавна и която исках да подкрепа и помогна, защото тя е в труден период..но впоследствие започнах да забелязвам определени нейни черти.. самоизтъквания, постоянни самопохвали.. колко е уникална, велика, умна, добра и т.н. Всичко изведнъж се завъртя изцяло около нейната болка и страдания, които започнаха да са почти постоянни..нейните теми, нейните желания...не усетих кога бях вече започнала да се сривам и да ми става все по - трудно да се възстановявам след контакт с нея..не усетих кога се изолирах още повече и напълно затворих..и че след като аз се сринах психически и всякак, цяла седмица тя дори не си направи и труда да ме провери, да ме попита как съм..да ме чуе..когато отново аз се свързах с нея..всичко отново пак се въртеше около нея и нейното състояние и пълно игнориране и незаинтересованост за мен.. не усетих дори кога започнах да бъда на тръни и постоянно да се опитвам да внимавам какво ще кажа или напиша..че да не се почувства зле тя..не усетих кога започнах само при мисълта за нея да чувствам задух, страх и паника.. Знам, че отстрани всичко се вижда много по - ясно..но е много трудно, когато си вътре..още повече ми е трудно, защото цял живот съм живяла в динамика с нарцистичен родител и някак в живота си попадам все на такива хора...и измъкването е много трудно, особено когато си сам..а вътрешното ми усещане е все едно си напълно опустошен, че не знаеш кое е нормално, нормални отношения, човешко.. в теб ли е все проблема.. явно затова и неслучайно днес попаднах на едно видео за нарцисизма..

Мисля, че имате прекалени очаквания. Аз, като възрастен, нямам очаквания някой приятел да ме проверява всяка седмица. И самата аз не се чувствам длъжна да проверявам някого задължително всяка седмица. Всеки си има живот и задължения.