Да се оплачем... 2025

Аз пък, редовно чувам ,,няма незаменими хора", а като се наложи да взема ден, "не може ли поне до обяд да дойдеш"
Някои ден и аз като zavs, ще си хвана пътя неочаквано

Вита, просто не ми се е налагало да търся, не съм обръщала и внимание, затова.
Муун, явно си имаш работа с енергиен вампир. Аз бих се дистанцирала.

Я пак? -5% на вече -20% го събират на -25%? Ох, мале.... Кубичните метри и те много сложни, кат' процентитИ...

За незаменимите, то че няма, няма, ама вместо един може да се наложи да вземеш 5-ма да я свършат и да ти трябва 6-ти да ги контролира.

   Димис, точно на портала са се наредили да чакат . За тежка и натоварена работа хич даже не се бият желаещите, дори не е въпрос на заплащане. А и коя е тази работа, дето човекът влиза и веднага започва и всичко знае? Дори в моя пиклив бизнес, нов човек се обучава 3-4 месеца. Всяка работа си има специфика, трябва да научиш как се прави на конкретното работно място.
   Аз винаги съм си работила наравно със служителите, те и без това са си една шепа и виждам кой какво може и прави. Но в големите фирми не е така и шефовете често съдят по някакви необективни критерии. Имахме, преди години, две нови колежки, заедно започнаха работа. Моята "дубльорка" ми казва: "Кло, едната е много чевръста, бързо вдява и работи. Другата, обаче... Много приятна, но нещо бавничка, милата. Флегматична" "Почакай, казвам, не съди прибързано, нека си ги научим, тогава ще видим." И какво се оказа - "бързата" колежка, като фъртуна, направо на бегом се придвижваше. Привидно, много работа върши, не се спира. Обаче, не умее да си организира нещата, хваща едно, пуска друго, прави грешки, връща се... Брауново движение. По-бавничката, уж, сяда си момичето, систематизира си задачите, пък после, но по но , както казваше дъщеря ми, си ги почва и свършва без излишно шашкане и, главното, без грешки.

   Да се и похваля, много се зарадвах днес! Върна се от отпуск любимата колежка и си приказвахме малко. Тя ще се пенсионира към края на годината и това хич не ми е приятно. За незаменимите, няма, наистина, все се намират хора, но си е дълъг процес напасването. Смятах да й предлагам да остане, но тя имаше здравословни проблеми напоследък, а работата ни си е тежка, доста хамалогия има, мислех, че ще иска да си почива вече, все пак не може човек до смърт да се бъхти. Чудех се как да подходя. Та тя, след месец прекаран у тях с мъжа си , сама подхвана разговора. Не искала да се пенсионира още, но и работата и идвала в повече. Заговорихме за работа на половин работен ден след пенсионирането. Напълно ме устройва. Не ми трябва да е за цял. Но, като ме няма, определено ще ми е по-спокойно тя да е на линия. Ще се разберем.
   И... извинявайте за фермана .

Оплаквам се,че само в Бс няма сняг

Кло радвам се, че има на кого да разчиташ в работата.  Много е важно това.
Аз може да се каже,  че съм работила и в двата сектора. Свършва мй смяна,  свалям работното облекло и затварям вратата.  Когато работих в магазина,  там работих заедно с шефа.  Липсва ми това време.  Там някак се разтоварвах, макар че бях отдушник н бабите в едно село.  Но.... затваряме магазина и мислим, че хладилната витрина не е изключила.  Търси техник,  махни стоката, чисти, пак подреди и то станало посреднощ. И в 5 ч отвори за да приемеш хляб.  И когато в 21 ч затваряш, някой закъснял за бира започне "ама  лято е, още светло навън, поне до 22 ч"". Е, да ама той не е станал в 4,30 ч.
Славче ,тръгваш ли от Бургас? При нас има сняг и заледени пътища ,сега като задуха и виелица ще има и тока ще спрат.
Между  другото пътищата днес бяха почистени. Ще видим утре сутрин как ще е.

   За едно глупаво нещо да ви попитам. Имах някаква пъпчица в края на веждата, точно под ръба на очилата. Май нещо я инфектирах и стана на рана. Мазах с всичко което се сетя и имам у нас, но от началото на декември някъде не минава. Тъкмо позарасне и, насън, неволно, пак я разчесвам тази раничка. Сърбяща е. С какво се мажат такива неща и как да не я пипам?

Тъкмо гледам новините - самолет се обърна “по гръб” на летището в Торонто. Момичета (и момче), не си разкопчавайте предпазните колани докато самолета не спре. Засега всички са живи, само трима души са в по-тежко състояние. Това от 80 пътници + персонал….

Ужас! Никога не съм виждала такова нещо. Как е успял да се претърколи така, като кит на суша? Заради заледяването на пистата ли?

Още не са изяснили. Нещо споменаха за вятър. Ще разследват и ще кажат. Важното е, че няма жертви. Тримата души били без опасност за живота.

Кло, задължително отиди на кожен лекар. Не искам да те плаша, но скрининг на кожата е важен.

   Ами, плашиш ме , но явно ще трябва на лекар. Точно това исках да избягна. Някак несериозно ми се вижда да ходя за някаква такава дреболия.

Най-вероятно е дреболия, но задължително го провери.

Аз и кръвната захар бих си проверила.

   Още нещо исках да кажа за обучението на нови кадри и колегиалните отношения. Ще допиша, с риск да стана досадна. Голямата ми дъщеря вече напусна работа. По мой съвет, предупреди работодателите още преди официалното предизвестие. (Нали ще трябва да търсят хората друг, да не ги оставя в небрано лозе.) Успели да намерят едно момче, добре квалифициран бил, с подобно на моята образование, пак албионско. Шефовете поръчали на моята щерка да го обучи. Междувременно, единият й колега излезе от строя за дълъг период, поради операция. Уж щеше да е за малко, но имаше усложнения човека, за по-дълго ще е, за съжаление. Дъщеря ми в чудо се видя. За двама ли да работи, да обучава ли. Правеше някакви планове, как да му правела някакви видеа, на новия колега, вечер след работа, да може да си ги гледа после, ако не успее през работно време всичко да обясни. Започна ги даже.
   Междувременно, единствената кисела колежка в цялата фирма, която се отнасяше като "були" към моето (и то ревеше от нейното отношение в началото на работа), казала, че дъщеря ми е твърде млада да обучава новия колега. Шефовете пък, взели, че я послушали и й вменили в задължение да го направи тя .
   Моето се измъкна от допълнителни отговорности (обучение), без гък да е казало или отказало. А "симпатичната" колежка, явно е разчитала на колегата в дълъг отпуск по болест. Но, но нея се падна допълнителния труд.
   Аз злорадствам в случая. Не ме прави това много добър човек , но съм нормална майка и, да, злорадствам, признавам си.