Любители на кучета - 148

Ей го и Вачо, изобщо си не помисля да излиза!
Налапал се е с мръвки и жито, и си е заспал и нищо не го интересува.

Ние днес уважихме снега. Отидохме до вилата да нагледаме какво става и Нори поигра 2 часа на двора- яде пръчки и шишарки.

Честит ни първи сняг и в Пловдив!



Излязохме и в първия момент се спря, после подуши и оттам нататък беше търчане, скачане като антилопа, ядене на сняг, риене с крака. Сега спи на кравайче.❤️

От самото начало не даваме на Лъки да ляга в леглата ни. Най-вече исках да не притеснява децата, защото не знаех дали няма да се буди по ен на брой пъти през нощта. (Оказа се поспаливо куче, ама то как да знам.) Така и свикна да си спи на неговото си място. На дивана го взимаме, ако преценим. Спи на стара олекотена и микрофибърно одеяло. По-лесно ми е да ги пера така. През деня спи на портмантото 😂 Пази входната врата.

Хич не ни се излиза в този сняг, под завивките ни е най-добре. Ама ушите й наострени да не изтърве нещо.

Не давам на Кокорчо да спи и да се качва на мебелите, така ни посъветваха с цел възпитание, защото е още малък. Вече като мине обучение, можело.Има си легло, но му е горещо явно и предпочита да спи на пода. Има си местенце предпочитано. В детската стая е опасно за него, детето има над милион Лего и макар, че са прибрани редовно има изпуснато нещо на пода. Така че засега си обикаля в другите стаи.
Иначе понеже не съм срещала досега в темата да е писано да дам отзив за породата ши тцу, без да претендирам да съм изчерпателна и като направим уговорката, че е още малък много, като порасне може и да се променят нещата.
Според мен е добър вариант за апартаментно куче. Засега даже и игрите са спокойни. Не тича много, бих казала средно до ниска енергия. Стои сам засега без да се оплаква в ограждение с пелена, храна, вода и легло. Като периодите сам по принцип са кратки, но ми се наложи зъболекар и стоя 4ри часа сам спеейки. В момента не лае, само ако много му хареса дадена игра. Има много слаба захапка или просто не ни хапе, нямам идея. Според мен е подходящ за деца. Социално куче е, обича хората. Козината му е от подкосъм и косъм като човешка коса. Тоест не пуска косми и не би трябвало да сменя козина два пъти в годината. Това предстои да видим. Иначе хубавото е, че търпи два вида прически -дълга и къса за лятото. Разходките не мога да кажа още колко са дълги, защото кучето е малко.
Има и трудности. Те са свързани с поддръжката, особено за първи и неопитни стопани като мен. Очите му трябва да се почистват всеки ден, а Кокорчо не съдейства. Голям зор. Има много гъста козина, която иска грижи. Трудно се суши, има си нужда от сешоар. В началото беше голяма драма, сега свикна. Често породата страда от алергии, и ние сме така. На всичко отгоре още се борим да намерим правилната храна. Като капак изобщо не знам как ще го преглеждам за бълхи и кърлежи, в тази козина бъркам, бъркам кожа не виждам, камо ли кърлеж да намеря. Който си взима куче да знае, че породата е изключително податлива на хернии. Над половината от породистите кученца се раждат с херния по данни на официалните развъдници в САЩ. Също да се знае, че не търпят на жега. В летните месеци се препоръчва да не се извеждат през деня поради риск от инфаркт и претопляне. Имат къде муцунка, която им пречи да се охлаждат. Затова разходка рано сутрин и късно вечер и да стои на климатик през деня.
Ами това е, по-нататък ще си допълвам поста с впечатления, ако има промени. Които сигурно ще има, защото е бебе и предстои тепърва да видим голямото чудо, наречено тийн години...

Като отваряне на хладилника или тракане на чинии в кухнята например...

Зара заспива на дивана, обаче по някое време се домъква при мен. Много страдам от това, но не знам как да я отуча. Приемам предложения!

Е как. Със затваряне на вратата на стаята, ако идва от друга стая.
И със систематично изгонване от леглото, ако разрешеният диван е в същата стая.
Признай си, че искаш да я гониш, ама нямаш желание

Признавам си, че е така! Много искам, ама нямам желание.
В същата стая е, гоним я и след десет минути пристига. Пак я гоним, и пак идва. Много е упорита. Изтървано е положението, знам. Мога да оставя ММ да се справи, но това значи два-три пъти да изяде пердаха, и от страх да не идва. Не ми дава сърце.
Някой друг трик няма ли.

Откакто захладня и Макс от дивана в дневната идва в спалнята и ляга между нас. Пробвах да заключа вратата, но той цяла нощ драпа по бравата, не се издържа 😂 Детето го заключи при него да спи на другия диван, но не Макс иска при нас. И най-вече отгоре ми, а той си тежи.

Най - после малко сняг и при нас, стига с тая кал!


Моите обичат да спят под масата или до леглото ти на пода.
Но! От известно време имат ново хоби. Изчакват да заспим и се промъкват горе на леглото. По някое време се събуждаш я от тюфлек върху стомаха ти, я от косматко, ухилен до уши на възглавницата ти. Или пък втренчена в теб гигантска глава на 2 см от лицето ти

Ние в началото така се бяхме зарекли да не позволяваме на Мейпъл да ходи по дивани и легла и удържахме това около месец. После ние почнахме да си я качваме, ама тя предпочита вечер или през деня като ни няма, в леглото да си спи.
През деня като сме там обича на дивана или върху топлото пране.

Ние пък сме обратното, детето го е страх последните дни и сега всички се преместихме  в стаята на Кокорчо, да ни пази от зомбита през нощта.
Много е сладка Мейпъл.

Матейчо и Зара играят в снега, кефят му се.

Аз тоя Кокорчо не разбрах каква порода е

Кокорчо е ши тцу.