Мисля, че ако човек има възможност да наеме болногледач и редовно посещава родителите си, за да си поговори с тях, би бил оптимален вариант. Защото родителите имат нужда от контакт с децата, от разговори.
Виж целия пост
Как да се подготвим за старостта.
- Публикувана: 7 ян. 2025, 15:05 ч.
- Последно мнение: 7 апр. 2025, 19:32 ч.
# 106
8 ян. 2025, 16:22 ч.
Не е студенина, а реализъм и възпитание. Моите родители са страхотни, обичам ги, задружни сме и ги виждам горе-долу всяка седмица. Точно те са ме възпитали, че децата не са създадени, за да принесат в жертва живота си на своите създатели. Наясно съм, че има и друго възпитание и други семейства, в които да откажеш да напуснеш работа и съпруг, за да гледаш възрастен с деменция или пълна инвалидност, е анатема.
Просто който не е гледал вкъщи наистина болни родители (или пък кофти родители) може да говори осъдително. Естествено, че ще полагаш грижи, ще ходиш на гости, ще помагаш финансово, ако се налага, ще водиш по доктори, ще звъниш по телефона.
Виж целия пост
Скрит текст:
Не само тук, а и в много други теми,които засягат старите ни родители,много от участниците говорят за родителите си като че са чужди хора,сякаш не са именно те хората,които са ги отгледали.
Обвинявайте ме колкото искате за мнението ми, но аз тази студенина не я разбирам и не я приемам.
Обвинявайте ме колкото искате за мнението ми, но аз тази студенина не я разбирам и не я приемам.
Просто който не е гледал вкъщи наистина болни родители (или пък кофти родители) може да говори осъдително. Естествено, че ще полагаш грижи, ще ходиш на гости, ще помагаш финансово, ако се налага, ще водиш по доктори, ще звъниш по телефона.
# 107
8 ян. 2025, 17:18 ч.
Фани, разбирам, че зад емоционалната ти реакция най-вероятно стоят твои страхове за собственото ти бъдеще, дали ще можеш да разчиташ на децата си, но си личи, че пишеш наизуст, без да си изживяла подобна драма.
Нека ти кажа, като член на семейство, в което е трябвало да се вземе решение за или против хоспис, при дегенеративно заболяване на възрастен, че нечовечност, безчувственост, неблагодарност в ситуацията от страна на децата към родителите няма. Разбира се, зависи много от характера и настройката на болния родител, но в нашия случай баба ми сама желаеше да не бъде в тежест на никого и да отиде в хоспис. Децата й, с ясното съзнание, че хосписът е най-добрият вариант за нея - там получава оптимални медицински и професионални грижи, съобразени с нейното състояние - изпитваха вина, защото тяхното желание беше да се грижат сами за майка си вкъщи и да не я изпращат на друго място. Сигурна съм, че майка ми и роднините все още, и до ден днешен, изпитват това чувство.
Бъди малко по-сдържана и се въздържай да вменяваш безчувственост, без да си била в подобна ситуация, а и по принцип.
Виж целия пост
Лесно ви е да говорите като сте млади,как не искате вие да се грижите за вашите родители и сътветно не искате и децата ви да се зарабвот да ви гледат при нужда.
Но гледната ви точка ще се промени като минете на мястото на родителите си и виждате как децата ви ви виждат като тежест..
Знам че не е по темата,но тази безчувственост към родителите,когато са слаби и немощни, ме накара да се включа с коментар.
Иначе аз също се интересувам от това как най добре да си осигурим финансово старините,защото не се знае дали ще може да се разчита на децата ни, впредвид коментарите които чета на вече пораснали деца...
Но гледната ви точка ще се промени като минете на мястото на родителите си и виждате как децата ви ви виждат като тежест..
Знам че не е по темата,но тази безчувственост към родителите,когато са слаби и немощни, ме накара да се включа с коментар.
Иначе аз също се интересувам от това как най добре да си осигурим финансово старините,защото не се знае дали ще може да се разчита на децата ни, впредвид коментарите които чета на вече пораснали деца...
Фани, разбирам, че зад емоционалната ти реакция най-вероятно стоят твои страхове за собственото ти бъдеще, дали ще можеш да разчиташ на децата си, но си личи, че пишеш наизуст, без да си изживяла подобна драма.
Нека ти кажа, като член на семейство, в което е трябвало да се вземе решение за или против хоспис, при дегенеративно заболяване на възрастен, че нечовечност, безчувственост, неблагодарност в ситуацията от страна на децата към родителите няма. Разбира се, зависи много от характера и настройката на болния родител, но в нашия случай баба ми сама желаеше да не бъде в тежест на никого и да отиде в хоспис. Децата й, с ясното съзнание, че хосписът е най-добрият вариант за нея - там получава оптимални медицински и професионални грижи, съобразени с нейното състояние - изпитваха вина, защото тяхното желание беше да се грижат сами за майка си вкъщи и да не я изпращат на друго място. Сигурна съм, че майка ми и роднините все още, и до ден днешен, изпитват това чувство.
Бъди малко по-сдържана и се въздържай да вменяваш безчувственост, без да си била в подобна ситуация, а и по принцип.
# 108
8 ян. 2025, 17:53 ч.
Бабата и дядото на моя много близка приятелка бяха с тежка деменция. Абсолютно невъзможно беше да се оставят без надзор и без 24/7 грижа. Моята приятелка беше на 30 тогава, родителите й към 50. Не знам как щяха да оставят бизнес и всичко, да си посветят цялото ежедневие и да не могат за минутка да се отделят от бабата и дядото. Дадоха ги в хоспис и това беше единственото решение. Поне финансово знам, че не им е тежало, защото разполагат с финанси. Напълно разбирам това решение. Дори не става дума за някакви родители, които са неглижирали децата си. Става дума за абсолютна зависимост и безпомощност, медицинско състояние. Не мисля, че ако ги бяха взели вкъщи, щяха да могат да се грижат оптимално за тях.
Понякога възрастните хора не осъзнават, че децата им се затрудняват с тях. Майка ми е човек, който смята, че светът се върти около нея. Здрава и права е, ама как не спря да се оплаква. Представям си ако наистина имаше заболявания. Няма как да спра да работя и да си плюя на децата (ако имам такива) за да отглеждам майка си. Децата ми не биха били заслужили да ме няма постоянно или да не докарвам доход и да ги лишавам. Енергията тече от родители към деца. Това не означава да забравя майка ми коя е. Едно е да я заведа на лекар, да й помогна с нещо, да й докарам покупките, за да не носи и подобни нормални неща.
Виж целия пост
Понякога възрастните хора не осъзнават, че децата им се затрудняват с тях. Майка ми е човек, който смята, че светът се върти около нея. Здрава и права е, ама как не спря да се оплаква. Представям си ако наистина имаше заболявания. Няма как да спра да работя и да си плюя на децата (ако имам такива) за да отглеждам майка си. Децата ми не биха били заслужили да ме няма постоянно или да не докарвам доход и да ги лишавам. Енергията тече от родители към деца. Това не означава да забравя майка ми коя е. Едно е да я заведа на лекар, да й помогна с нещо, да й докарам покупките, за да не носи и подобни нормални неща.
# 109
8 ян. 2025, 19:08 ч.
Има и други хора, възпитавани да не тежат на децата си и да са подготвени да се грижат за себе си. Включително и да осигурят пари за бъдат гледани в дом или хоспис.
Неведнъж съм писала, че при вас това се предава от поколение на поколение. Всеки възрастен си е подготвен за старостта, вкл. за дементно състояние и си е осигурил средства за грижи. Аз също съм го направила и от най-ранна възраст съм обяснила на децата, че има заделена сума дори за швейцарският вариант при мъки и т.н.
Отгледала съм децата за да им дам криле, е не да ги закотвя в най-хубавите си години да гледат хора, които не са предвидили бъдещето.
Както се вдигна възрастта, в която се създава дете, в момента, докато завърши и се омъжи, детето трябва да става гледач на възрастните си родители.
Не един и двама млади с вменени роли за гледачи съм видяла. Това е още един загубен живот.
Да се подсигуриш за старостта и да не тежиш на децата си за мен е мисъл и грижа за бъдещето на същите. Не е голяма философия.
Вече няколко държави стигнаха по логичен път до законава евтаназия.
Смятам че, човек може да заяви при какви условия и състояния да се вземе такова решение и ако товя бъде декларирано предварително ще е облекчение за всички.
При едно застаряващо и все по бездетно общество, да твърдим че децата са длъжни да гледат немощни старци е обричане на много животи.
Виж целия пост
Неведнъж съм писала, че при вас това се предава от поколение на поколение. Всеки възрастен си е подготвен за старостта, вкл. за дементно състояние и си е осигурил средства за грижи. Аз също съм го направила и от най-ранна възраст съм обяснила на децата, че има заделена сума дори за швейцарският вариант при мъки и т.н.
Отгледала съм децата за да им дам криле, е не да ги закотвя в най-хубавите си години да гледат хора, които не са предвидили бъдещето.
Както се вдигна възрастта, в която се създава дете, в момента, докато завърши и се омъжи, детето трябва да става гледач на възрастните си родители.
Не един и двама млади с вменени роли за гледачи съм видяла. Това е още един загубен живот.
Да се подсигуриш за старостта и да не тежиш на децата си за мен е мисъл и грижа за бъдещето на същите. Не е голяма философия.
Вече няколко държави стигнаха по логичен път до законава евтаназия.
Смятам че, човек може да заяви при какви условия и състояния да се вземе такова решение и ако товя бъде декларирано предварително ще е облекчение за всички.
При едно застаряващо и все по бездетно общество, да твърдим че децата са длъжни да гледат немощни старци е обричане на много животи.
# 110
8 ян. 2025, 19:09 ч.
Да, ама само пари не стигат за хосписа. Някой трябва да го уреди, да следи какво става, да не те бият и малтретират, да урежда едно друго... Не става съвсем без някой да се ангажира за нещастие.
Виж целия пост
# 111
8 ян. 2025, 19:15 ч.
Фрау К не всеки мисли като тен . Има доста самозабравени възрасртни със мании.
Обаче има и друг аспект и това са децата и внуците и ако бабата да речем е получила инвалидност в следствие на нещо, но все още може да е добра компания, ако отношенията са на уважение и разбирателство, то предполагам може хората да предпочетат тя да е с тях. отколкото без нея и вниците да я помнят и познават. Аз си мисля , че децата се раздват на повече близки и роднини и на големи семейства и съзнанието , че не са само в една малка еденица ...
Виж целия пост
Обаче има и друг аспект и това са децата и внуците и ако бабата да речем е получила инвалидност в следствие на нещо, но все още може да е добра компания, ако отношенията са на уважение и разбирателство, то предполагам може хората да предпочетат тя да е с тях. отколкото без нея и вниците да я помнят и познават. Аз си мисля , че децата се раздват на повече близки и роднини и на големи семейства и съзнанието , че не са само в една малка еденица ...
# 112
8 ян. 2025, 19:36 ч.
Аз излагам гледна точка в дискусионна тема.
Всеки излага неговата според това как е възпитан и какво му се е случило.
Видяла съм какво ли не и смятам, че всеки трябва да се подготви да тежи най-малко на децата си.
При 3 млн.емигранти не мисля, че масово се гледат възрастни родители.
Това се случва там където е вменено и хората са близко.
Дарявам средства например на мобилни групи да обикалят и осигуряват медицински и всякакви услуги на самотни, трудно подвижни старци, в забравени от бога места. И има много хора, които са част от тази инициатива. Начини има.
Виж целия пост
Всеки излага неговата според това как е възпитан и какво му се е случило.
Видяла съм какво ли не и смятам, че всеки трябва да се подготви да тежи най-малко на децата си.
При 3 млн.емигранти не мисля, че масово се гледат възрастни родители.
Това се случва там където е вменено и хората са близко.
Дарявам средства например на мобилни групи да обикалят и осигуряват медицински и всякакви услуги на самотни, трудно подвижни старци, в забравени от бога места. И има много хора, които са част от тази инициатива. Начини има.
# 113
8 ян. 2025, 19:51 ч.
Аз за моята майка бих се грижила на милион процента, истината е, че това ѝ е най- големия страх - да не ми легне на ръцете.
Аз също не искам да лягам на моите на ръцете, разпоредила съм се какво и как, те мигат и се хилим, но да си знаят.
Моето чувство за хумор е особено черно, но искам децата ми да си живеят живота и да не се чувстват по никакъв начин длъжни да ме обгрижват.
Виж целия пост
Аз също не искам да лягам на моите на ръцете, разпоредила съм се какво и как, те мигат и се хилим, но да си знаят.
Моето чувство за хумор е особено черно, но искам децата ми да си живеят живота и да не се чувстват по никакъв начин длъжни да ме обгрижват.
# 114
8 ян. 2025, 19:59 ч.
Ms.Gorgeous Все пак и те имат право на избор. Аз предпочитам да не мисля за такива неща и по такъв начин от сега . Много възрастни доста дълги години са си фит.
3 те милиона мигранти .... ми е много интересно да ги видя в действие по начина по който се представя.
Виж целия пост
3 те милиона мигранти .... ми е много интересно да ги видя в действие по начина по който се представя.
# 115
8 ян. 2025, 20:10 ч.
Много е вярно и моите деца много се радваха на бабите. В един момент, обаче, бабите може да не искат да съжителстват с дечуря, особено ако сами са си отгледали детето.
25% от жените на моя възраст в моя район (50-54г) нямат деца и съответно няма да имат внуци.
Моите деца не искат да живеят близо до моите родители, нито до свекървата. Ходят дано на гости. Свекървата има 8 внуци, но нито един не живее близо до нея или даже на същия континент. Една не говори и езика, макар и да ходи с гаджето заради климата и купона.
Родителите ми и свекървата категорично не желаят да дойдат да живеят с нас. Място имаме предостатъчно, включая празно жилище наблизо ако толкова не искат непрекъснато да са с нас. Не искат. Не знам какво мога да направя.
Виж целия пост
Обаче има и друг аспект и това са децата и внуците и ако бабата да речем е получила инвалидност в следствие на нещо, но все още може да е добра компания, ако отношенията са на уважение и разбирателство, то предполагам може хората да предпочетат тя да е с тях. отколкото без нея и вниците да я помнят и познават. Аз си мисля , че децата се раздват на повече близки и роднини и на големи семейства и съзнанието , че не са само в една малка еденица ...
Много е вярно и моите деца много се радваха на бабите. В един момент, обаче, бабите може да не искат да съжителстват с дечуря, особено ако сами са си отгледали детето.
25% от жените на моя възраст в моя район (50-54г) нямат деца и съответно няма да имат внуци.
Моите деца не искат да живеят близо до моите родители, нито до свекървата. Ходят дано на гости. Свекървата има 8 внуци, но нито един не живее близо до нея или даже на същия континент. Една не говори и езика, макар и да ходи с гаджето заради климата и купона.
Родителите ми и свекървата категорично не желаят да дойдат да живеят с нас. Място имаме предостатъчно, включая празно жилище наблизо ако толкова не искат непрекъснато да са с нас. Не искат. Не знам какво мога да направя.
# 117
8 ян. 2025, 20:34 ч.
Майка ми пет години не е стъпила вкъщи, ни на Коледа, ни на Великден.
Вика - да нямаш бебета да ги бавя, сама си ми е най- добре. И не ще, бе!
Затова “бебетата” се натрисат редовно за по седмица и тя е най- щастливата на света!
Особен чешит, ама като се гледам, няма да падна по- далече…
Виж целия пост
Вика - да нямаш бебета да ги бавя, сама си ми е най- добре. И не ще, бе!
Затова “бебетата” се натрисат редовно за по седмица и тя е най- щастливата на света!
Особен чешит, ама като се гледам, няма да падна по- далече…
# 118
8 ян. 2025, 20:36 ч.
Бор_яна, не ги тормозя и даже не им звъня. ММ се обажда в събота, ей така, но май и това им идва много. Аз съм комуникативен човек, а те май не чак толкова.
Да де, и при нас беше така лятото, но от 10г са все заети. Все нямат време и ги няма. Не лъжат, но май предпочитат да не ходим.
Виж целия пост
Затова “бебетата” се натрисат редовно за по седмица и тя е най- щастливата на света!
Да де, и при нас беше така лятото, но от 10г са все заети. Все нямат време и ги няма. Не лъжат, но май предпочитат да не ходим.
# 119
8 ян. 2025, 20:41 ч.
С осем внуци и гаджетата им - и аз няма да ви искам 
Остаряват, искат си тяхното време.
Хем майка ми с деца работи и е родена да е майка и баба. То си е ѝ е в кръвчицата, ей!
Ама си иска нейното време и пътувания вече.
Виж целия пост
Остаряват, искат си тяхното време.
Хем майка ми с деца работи и е родена да е майка и баба. То си е ѝ е в кръвчицата, ей!
Ама си иска нейното време и пътувания вече.
Препоръчани теми