Как да се подготвим за старостта.

  • 10 742
  • 240
# 90
Мисля, че в България все още има предразсъдъци относно ходенето в старчески дом. Просто се очаква децата да догледат родителите си.
Виж целия пост
# 91
Лесно ви е да говорите като сте млади,как не искате вие да се грижите за вашите родители и сътветно не искате и децата ви да се зарабвот да ви гледат при нужда.
Но гледната ви точка ще се промени като минете на мястото на родителите си и виждате как децата ви ви виждат като тежест..
Знам че не е по темата,но тази безчувственост към родителите,когато са слаби и немощни, ме накара да се включа с коментар.
Иначе аз също се интересувам от това как най добре да си осигурим финансово старините,защото не се знае дали ще може да се разчита на децата ни, впредвид коментарите които чета на вече пораснали деца...
Виж целия пост
# 92
Ние най-вероятно ще живеем в различни държави от децата ни и няма как да очакваме от тях физически грижи.
Виж целия пост
# 93
Фани, добре, отговори ми, в моя случай, който описах, какво да направя?
Разбира се, че ми пука за родителите, не искам да страдат, с каквото мога помагам, но отказвам да се чувствам виновна, че не зарязвам деца и семейство, за да гледам тях.
Виж целия пост
# 94
Просто животът върви напред, а не назад. Грижим се за децата, като енергията тече от родители към деца. Нормално е да се погрижиш за родителите си, като имат нужда, но отглеждането вече е сложно. Аз не бих искала никого да товаря със себе си. Не знам как ще остарея, но не искам да съм в ничия тежест.
Виж целия пост
# 95
Не го прави защото четеш нещо "безчувствено", а защото ти си чувствителна и се грижиш за твоите деца. На 55 съм имам си вече моите болежки, ето, напуснах работа защото един здравословен проблем силно се изостри и не мога вече да я върша. Как се предполага да вдигам по няколко пъти на ден лежаща? Ама тя иска и компания да седиш при нея, да си говорите, ама се предполага, че си имам и семейство, ако и да е само мъжът ми  - същия, дето ще ме издържа, докато аз съм чувствителна и гледам мама у дома.
На снаха ми майката директно каза, аз съм гледала, сега ви ще ме гледате. Снаха ми 3 пъти вече влиза в болница, сестра й е на 70 г.?!, а бабата на 90+ г., интересно, внуците ли ще я поемат
Виж целия пост
# 96
Фани, много въздухарски и двата ти коментара. С какво право определяш ти кой е безчувствен и размахваш пръст по груб и обиден начин? Всеки си знае усилията, които полага и мъката, която носи в сърцето си. И чувството за вина, без да има такава.
Виж целия пост
# 97
Лесно ви е да говорите като сте млади,как не искате вие да се грижите за вашите родители и сътветно не искате и децата ви да се зарабвот да ви гледат при нужда.
Но гледната ви точка ще се промени като минете на мястото на родителите си и виждате как децата ви ви виждат като тежест..
Знам че не е по темата,но тази безчувственост към родителите,когато са слаби и немощни, ме накара да се включа с коментар.
Иначе аз също се интересувам от това как най добре да си осигурим финансово старините,защото не се знае дали ще може да се разчита на децата ни, впредвид коментарите които чета на вече пораснали деца...

Не съм съгласна. Нито родителите ми (над 84г и двамата), нито свекърите искаха децата им да ходим да ги гледаме. Моите родители и на гости не ни щат за дълго. Дъщерята на свекървата беше за месец и половина при нея и накрая свекървата я помоли да си иде.

Дядото на мъжа ми не искаше децата му да живеят с него. Почина на 100г и имаше доста неженени или разведени деца, които вече бяха пенсионери и бяха готови да живеят с него. Обичаше да го посещаваме, да му носим храна, но някой да му иде в къщата, йок, твърдо не. Живееше сам в огромна къща. Накрая нае жена да спи нощем там, та да не умре сам. Изгони я, защото забременяла, а той таквиз работи не приемал. Самият той има роти извънбрачни деца, които не крие и е признал 🤣🌞.

Моите родители даже не ми се обаждат по телефона, освен че отдавна не идват. Все мъжът ми или аз звъним. Често са много заети и казват да звънна друг път. И винаги са били такива. Аз даже спрях да им звъня, защото имам чувството, че им преча и че реалността ми не им е интересна.

Родителите ми и свекървата живеят на хиляди километри. Никога не са живели в близост до децата си след пълнолетието на децата им. Няма как да им липсва нещо, което никога не са имали. Все едно на мене да ми липсват брат или сестра или братовчеди. Нямам и не знам какво е. В природата празно не остава.

В днешно време не прекарваме много време с родителите си, изнасяме се рано да учим и работим другаде и семейните връзки не са това, което са били.
Виж целия пост
# 98
Да,моите коментари са въздухарски, защото не ви оттърва.
Разбира се че всеки си знае сам съдбата,чувствата и мъките.
Аз пиша отговор на това,което чета..
Виж целия пост
# 99
Да, въздухарски са, защото има само обвинения, но не и конкретика. Попитах те за конкретен случай, нищо не каза. Затова думите ти са просто безсмислени.
Виж целия пост
# 100
Да,моите коментари са въздухарски, защото не ви оттърва.
Разбира се че всеки си знае сам съдбата,чувствата и мъките.
Аз пиша отговор на това,което чета..
Хубаво е, че позволяваш всеки да знае най-добре за съдбата и за чувствата си.

Не обобщавай и не вменявай вина, защото съдиш от твоята гледна точка.

Грижила ли си се за родител, с когото не си се разбирала откакто се помниш и който те контролира (с акъла си е) дали хубаво си го почистил след смяна на памперс (и така около 10-ина пъти на ден за 3 месеца)?
Виж целия пост
# 101
Скрит текст:
Лесно ви е да говорите като сте млади,как не искате вие да се грижите за вашите родители и сътветно не искате и децата ви да се зарабвот да ви гледат при нужда.
Но гледната ви точка ще се промени като минете на мястото на родителите си и виждате как децата ви ви виждат като тежест..
Знам че не е по темата,но тази безчувственост към родителите,когато са слаби и немощни, ме накара да се включа с коментар.
Скрит текст:
Иначе аз също се интересувам от това как най добре да си осигурим финансово старините,защото не се знае дали ще може да се разчита на децата ни, впредвид коментарите които чета на вече пораснали деца...
Не е безучвственост, а самосъхранение. Не е ли безчувствено като родител да виждаш, че дъщеря ти/снаха ти  няма време, сили и пари да помага на собствените си деца и с мъжа й не са се виждали на спокойствие от лани, а ти да настояваш да им спиш на спалнята и не приемаш никакви други варианти - нито периодично наглеждане, нито домашна помощница, нито болногледач, нито хоспис?

По въпроса - все си мисля, че хора, които изобщо се замислят за старините си от по-рано, няма да са в тежест. Но как ще се стече животът ни никой не може да предвиди.

Аз имам малки инвестиции, които правя, защото ме съмнява, че ще има пенсия за нашето поколение. Купихме втори апартамент с мъжа ми, планът е да е изплатено преди пенсиониране и да вземем трето. Ходя на профилактични прегледи всяка година, ПКК, минавам си лекарите по ред - личен, аг, зъболекар. Ходя на мамолог през две години, защото имаме история в семейството. Спортувам. Не много усилено, но пък дългосрочно. Гледам да не пия алкохол. Не винаги, ама поне през седмицата. Гледам да не се ядосвам и да обичам хората. Не успявам, ама звучи добре. Smiley
Виж целия пост
# 102
Не само тук, а и в много други теми,които засягат старите ни родители,много от участниците говорят за родителите си като че са чужди хора,сякаш не са именно те хората,които са ги отгледали.
Обвинявайте ме колкото искате за мнението ми, но аз тази студенина не я разбирам и не я приемам.
Виж целия пост
# 103
Фани, ако родителите не са се отнасяли с теб любящо, подкрепящо и с разбиране, докато си била подрастваща, пак ли би била на това мнение? Ако са били тиранични, тормозещи, алкохолици и студени например?
Виж целия пост
# 104
Разбира се, че може да не я премаш. Също така, никой не би те спрял да изоставиш децата си и мъжът си, за да гледаш родителите си. Ще трябва да спреш и да работиш, разбира се, за да си на разположение денонощно. Всеки сам прави изборите си и си носи последствията от тях.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия