Как да се подготвим за старостта.

за сега не ти е .
гледачки ?? да , добре.
 

Има и такива, но са по 5-6-7000 лв на месец. Нормален възрастен няма шанс без близки, но не само финансово, но и емоционално. Това е навсякъде, нищо, че в много страни е прието да си изхвърлиш детето на 18 и да не се занимаваш  с родителите си.

След като за остарял се смята над 80, на колко години са децата му и могат ли да го отглеждат нататък или за внуците са надеждите? И да, за мен е достатъчна логистика,  управление от далеч като грижа. Само акъл да е наличен, другото се  оправя някак.
Защото колкото да си общителен и ведър, изоставаш от жиовта в различни степени и ти е нужен  "освежител" на реалностите. Аз съм казвала още много млада ,че няма да можем и  хляб да си купим и наближава - сега някак може с карта/нямаше още  и мечта за такива на времето/ и в брой, ще стане с чип  за бъдещите. И да греша в технологиите, показвам плевнята ,пък вратата и е  подробност. Кой знае какво ще измислят, дето ме плаши.
 И някой спомена за кола с автоматика, те  и сега ги има - сами вървят, но колкото е по-"само", толкова е по-сложна електрониката.

Старостта се идентифицира с немощ, болести, зависимост. Аз започнах да мисля и да се подготвям за тези неща много рано, още на 44 години. Случи се така, че се разболях и дълго прекарах по болници. Много хронично болни, които са зле, се оплакваха от живота си и разказваха за това как близките им са започнали да гледат на тях като на бреме, как се чувстват излишни, как се случва на някои да чуят от близките си неща, които никой не иска да чува, и какво преживяват. Толкова много се уплаших от тези перспективи, че реших да се подготвя колкото може по-добре. Най-напред е финансовата страна. Пенсиите са малки, твърде малко хора могат да разчитат изцяло на тях. Инвестирам в имоти. Закупих втори апартамент, обмислям и покупка на малко студио. Запазих земеделските земи, наследени от родителите ми. Продължавам и да работя, ще карам докато имам сили.
Не шофирам, не планирам подобно нещо, освен всичко друго съм и късогледа и с разни очни заболявания. Ще разчитам друг да ме вози, но за да е възможно най-рядко съм се позиционирала в близост до лекарите, на които разчитам. Не искам да ходя в старчески дом или хоспис, това са места -смъртници, там не бива да приключва животът.
Не очаквам някой да ми сменя памперсите, не мисля и да допускам такова нещо. Подобно на анонимния потребител съм обмисляла вариант аз да избера края. Някои от лекарствата, които взимам, имат подходящ ефект.
Страхувам се само да не загубя достойнство, губейки разума си и да не разбирам изобщо какво става около мен. Деменцията е страшно нещо и сериозно се боя от нея и подобни възможности.

Деменцията и за мен е от най-страшните сценарии, особено след като Букър писателя ни въведе в детайли в случващото се, в последните две книги

Щастлив е този, който научава от книгите какво е деменция.

Научили сме много за инсултите, за сметка на деменцията.

Fani86, защо да е егоизъм? Баща ми беше половин година на легло, с грижа 24/7 от майка ми. Ако не беше тя, какво се очакваше?   Да напусна работа, да оставя семейството си и да отида на село за да се грижа за него? А ако се беше проточило и повече? Ами, съжалявам, но щяхме да търсим човек или хоспис. Мен това ме напряга, че някои хора броят за грижа само ако лично детето е в л@йната. Е, кому е нужно, аз не искам това за моето дете.

В теми като тази няма място за патетика - "студено", "безчовечно", "безчувствено", "егоизъм"... Само хора, които не са се сблъсквали с проблеми могат да си позволят лукса да са толкова категорични. Има състояния, при които грижата за възрастен родител буквално съсипва този, който я полага. Била съм свидетел в недалечното минало на какво ли не - разпаднали се семейства, изпуснати деца,  нарушено здраве на "гледача"; включително една близка получи инфаркт и почина докато обгрижваше сто+ килограмовата си майка, като преди това получи пролапс и проблеми с кръста от ежедневното вдигане. За по-малко от година се стопи и си отиде.
Неслучайно има поговорка "Болен ли си лежАл, или си болен гледАл..."

Грешно е да се демонизират домовете и хосписите, социалния патронаж, медицинските асистенти. Понякога те са единствения начин и възрастния човек, и неговите роднини, да се съхранят и да оцелеят.
Дори напротив - надявам се да се предлагат повече и по-разнообразни такива услуги, освен за болни хора, и за просто немощни такива. Това ще нормализира и цените, и услугите. Промените, особено когато са свързани и с психологически нагласи, се случват много бавно. Но аз съм оптимист, че рано или късно ще се случат, и без да е нужно да се връщаме във времената, когато едното от многото деца се "връзва" за родителите, за да ги гледа...

Айде и тук Кой и къде демонизира хосписите. Започва някаква дискусия и аз уж следя и в един момент се появява някаква комета ...

Продавам самота
Продавам самота. Запазена и цяла
обгрижвана и чиста, полирана до бяло.
Познавам я добре. Със нея съм живяла.
Била ми е легло. Била ми е и тяло.
Върви в комплект със студ, с тъмнина и болка.
Цената е добра. Печелиш обиколка
на цял един живот, на всеки миг на радост,
на всеки миг любов, на всяка малка гадост.
Разменям самота за седем грама нежност,
за полъх от крило, за морската безбрежност,
за устните на мъж, в които да се скрия,
за малка щипка трепет, прашинка от магия.
Дарявам самота. Кажете кой я иска?
Не пие. Не краде. Да вика не й стиска.
Не плаче. Не яде. Не иска нова дреха.
Единствено убива надеждата в човека.
Мая Стамболис

Това убива, художествено пресъздадено.

Ние гоним 60 години и отдавна го мислим.
- Купихме си енергийно ефективно жилище, което практически не изисква отопление. Ако нещо стане с малко дебели дрехи ще оцелеем.
- Купихме жилището на първи етаж, пак и да стане нещо с асансьора няма да сме като затворници.
- Инвестираме, а не харчим на 100% за да не зависим от пенсиите.
- И все пак ако станем неподвижни разчитаме детето да ни наглежда в старчески дом

Едната ми баба почина на 75 и беше със склероза. В последните години не ни познаваше. Не знаеше кои сме, гледаше баща ми в очите и не помнеше, че й е син. Накрая легна и на легло болна. А другата ми баба на 75 спря да работи, като пътуваше до друг град с влак всеки ден.

Човек не знае как ще остарее.

От 19 годишен съм загледал как се мъчат стари хора покрай мен. И майка ми и баща ми са сами деца на родителите си, съответно те си гледаха майките и бащите си, но и с моя помощ. Къде с транспорт, къде с директно подпомагане, когато съм имал възможност. Вдигане, носене, обслужване, осигуряване на консумативи и т.н. Те по различни села, без условия... Не е имало и ден да не правим нещо за тях. В продължение на 15 години все гледахме някой. Едната баба последната година беше с пълня загуба на памет все едно не беше тя. Отидоха си. После баща ми се разболя, майка ми го гледа 3 години почти само на легло. Със съответна помощ от мен, тичал съм по нощите да го вдигам, нося и т.н. Мъка голяма си е. Отиде си и той. И не искам да помислям да ме гледа някой в това положение. Това е предопределяло и понякога спъвало някои инициативи, като гледах още от млад как си отива животът, как се мъчат по - възрастни хора. Но и няма как да се подготвиш за това. Може само да направиш до толкова, да не тежиш на децата си. Чудя се как 50 60 годишни взимат тепърва кредити. Това е ужасна тежест за децата, ако стане нещо.

Тепърва не, ама изчистих Кт преди 4 месеца. Ако не си бяхме помогнали с него, не е известно кога щях да вляза в къщата си. Апартамент имам, ама нали искам и на децата да ударя рамо...
Впрочем, някой рече, че можело да се даде апартамента срещу стая в дом - може, ама не може, щото ако са двама старците и единия не е за старчески дом, няма го натикаш там я. Ако пък е останал единия, то децата имат дял, знаеш ли при тях как са нещата....