Как да се подготвим за старостта.

Невена - 100% . Аз казам, че за моето семейство семейство е преломна възраст, гледайки ментално и физическо здраве на роднините ми. Всички са се мъчели, гледали сме ги - трагедия е. Може би и това предопределя и моето желание тепърва за живот (на под 50 год. съм но и аз се замислям за старостта и как да оправям живота си, старостта си да не завися от единственото си, непълнолетно още дете). Затова казвам, че се възхищавам на възрастни, тепърва "развиващи се" хора и потвърждавам за комичните ситуации, на които се смее целият свят на презитентите на САЩ (Байдън каза "А сега давам думата на Президента на Украйна - Владимир Путин (и после излизаше от ситуацията, като се оправда, че постоянно мислел как да унищожава Путин или нещо такова  ), но просто съм останал с впечатлението че всички американци (гледайки и предаването моето 300 кг тяло по ТЛС) имат уникално и силно желание за дълъг, пълноценен живот. Аз засега искам да оправя всички имотни проблеми, да не ги завещавам на детето ми, защото семейстото ми и други около мен още страдат 2-3 поколения назад от неразрешени такива.
Иначе бях преди 10-на години в неврологично отделение, с един 62 годишен пациент в стая, някога бил зам. директор на едно голямо известно държавно предприятие, имам впредвид живял е добре. Получава инсулт и дотам. Ходеше с един бастун, но едвам. Запомних го, като каза че ако се влоши още, никога няма да позволи да го гледа някой (имаше млад син 25 годишен). И ми обясняваше че имало някакви инжекции, които се продавали в даркнет и щял да си я поръчва и така. То като се замисли човек, има стотици начини да си сложи човек край на живота.   Но и аз мисля като Невена - в никакъв случай не искам да живея с гореизброените от нея дефекти. Лошото е че имам вече такова заболяване, което води до тези неща.

Не се подготвям. Майка ми се разболя от рак на 65 и почина на 68, нейната майка почина на 53. От другата страна пък си се отглеждаха самостоятелно до 93, та човек трудно може да се подготви за неща, които може да не му се случат.
Най-големият дерт на възрастните хора е самотата, да се надяваме, че все някой ще ни навестява. За другото има старчески домове, гледам, че все повече ги развиват. Като човек не е в час, вероятно и му е все едно къде ще е.

Мисля, че някъде около 40 те си години всеки човек трябва да си погледне осигурителния стаж и да си оправи осигуряването, държавно или частно, за да получи пенсия. Всякакви приказки, че едва ли ще доживея пенсия и затова не се осигурявам са несериозни глупости. Трябва да се помисли в посока в никакъв случай да не висиш финансово на близките си, задължително спестявания, иначе децата ми ще лишават внуците, за да ми плащат болници и стрчески домове.
Ако и двамата в семейството са със добри пенсии, ако единия си отиде, другия ще получава процент от пенсията му, наследява му пенсионния фонд, спестяванията и няма да виси на децата си.
 Дано съм с акъла си, да приема чужда грижа срещу заплащане, ако не съм, имам заделени пари за някакъв старчески дом. Дето се вика по-добре е да си нещастен в мерцедес, отколкото на колело😀

То осигуряването на старините не е само пари. Повече е други неща. Иначе едно жилище да имаш го обръщаш пари и се настаняваш в дом, докато си жив. По цял свят го правят.

Колкото до осигурителния стаж и пенсията, точно у нас не бих разчитала на това. От поколението съм, в което видяхме как работилите цял живот наши баби и дядовци щяха да гладуват ако не им помагаха родителите ни. Дано не стигаме до това.

Права е Стеана, но с уточнението, че няма гаранция, че ще остарееш с човека, с който си в момента, особено в динамичните и непредвидими отношения в сегашно време, колкото и да си мисли някой, че досега са изкарали, кретат, "съквартирантстват, създали семейство, деца; това за тези в бракове. Винаги ще съм на принципа "гаранция Франция", и ще гледам да съм "независимо осигурен" от всекиго и всичко - партньор, работодатели, държава, роднини. Това включва единствено и само пари кеш, някой имот, като минимум, като парите се "индексират" спрямо инфлационните процеси, съответно експоненциално растат през годините, и този "Фонд" не се пипа, не се съобразява с никакви капризи на никого, дори не е нужно и да се обяснява човек, а да си действа.

Моите родители все още са активни и в добро здраве (над 75 са и двамата), техните приятели също. Много социални са от млади, непрекъснато се събират и общуват, имат си компания, и това според мен много ги крепи. С децата на приятелите им не сме особено близки, въпреки че като деца са ни събирали и по неволя много сме общували и добре се познаваме. Но въпреки че не сме близки, сме обсъждали въпроса, до няколко години да им направим нещо като "родителски кооператив". Да ги съберем на една от големите вили, за да са заедно и да се подкрепят, а деца и внуци да се редуваме да им пазаруваме и развозваме при нужда. Ако трябва, ще наемем и асистент. Плюсовете са, че разходите и заетостта ще се разпределят между повече хора, а освен това начина им на живот няма да се промени особено, защото те цял живот са заедно по вилите. За четири двойка става въпрос, осем човека. Седем от тях са ОК с идеята, само един от дядовците си иска квартала, дето е израсъл, и се опъва да се мести. Но мисля, че като отидат другите, и той ще се навие.

Аз лично не се плаша от старостта. Над 50 съм, но смятам че ми предстоят още доста активни години и гледам да се съсредоточа върху по-непосредствени планове и задачи. Храня се здравословно, спортувам активно, не пуша, алкохол пия рядко и символично. Не съм спирала да уча нови неща, непрекъснато си поставям нови предизвикателства - и професионални, но и лични - включително да уча екзотичен език само заради идеята и защото ми харесва как звучи. Това ме държи във форма и нямам време да се отпускам и изпадам в негативни мисли.

Живеем в доста застаряващ квартал, и около нас е пълно с много възрастни хора. И наблюденията ми са, че не става дума толкова за здраве, колкото за дух и характер. Повечето са тъжни, неудовлетворени, депресирани. Предлагаш помощ - отказват, заяждат се за глупости, и виждаш как се топят отвътре от жлъч и завист. Има и други, разбира се, които с охота общуват. Пазаруваме на някои от тях, извършваме дребни услуги, поддържаме контакт по съседски - с някои е много приятно да се говори. Та си мисля, че ако човек от млад си смени настройката, и е ведър и позитивен, радва се на това, което има, а не се гневи за това, което е пропуснал - старостта му няма да е тегоба.

Депресията е част от деменцията и не е до настройка, а до грижа. Дано ако сами не можем да има кой да ни заведе на психиатър и да ни дадат подходящи лекарства, за да не завършим живота си тъжни и агресивни.

Не можеш. Всякакви осигурености не биха ти помогнали в такава ситуация ако нямаш близки.  Според мен докато можеш , то можеш да помогнеш на следващото поколение да ти помогне един ден. И да изградиш доверие и грижа между близките/  Защото аз знам и дуги вариант - когато старите седят върху ²имането² , което обикн. са прастари имоти къде ли не из страната и ги държат неизползваеми, защото те не могат , а младите са принудени да градят наново и то обикн. надалече ... В един момент подпомагането и грижата за възрастните се явява още една тежест и то отдалече ...
Аз лично бих казала - да се погрижи човек да има доверие и грижа между поколенията и близките и в двете посоки.

Кои са другите неща за осигуряването, освен пари? България отдавна не е в 90 те години на миналия век и има всякакви осигурителни и пенсионни варианти, стига да си работил. Ако не си, разбира се ще повтаряш, че държавата ти е виновна. Хората около мен са - + 60 годишни, някои вече получават доста добри пенсии, други им предстои и спокойно си ги чакат. При налично собствено жилище, спестявания и добра пенсия някак си по-ведро се гледа на идващата старост

Ето ти по-горе писала потребителка, съседите и до един кисели старци. Ми като те блъсне деменция не можеш и с всичките пари на света да се оправиш сам. И не само тогава. На възрастен човек му трябват хора, близки хора.

Колко имат собствено жилище и спестявания (нещо сериозно) Добра пенсия е мноого относително нещо.
Идеята да се съберат старците заедно... това решение го вземат младите, обаче. Приятели не значи, че искат да живеят заедно. И с остаряването, повече ще станат тези от групата като дядото дет не иска да си мърда от дома, не обратното. Уви, изпитахме го лично, а и покрай приятели.

За пореден път в тема за стари родители ме изумява гледната точка на българина!
Не дай си боже старите ни родители да поискат да се грижим за тях, колко егоистично би било това от тяхна гледна точка,как ние не можем да си оставим живота,кариерата и да се занимаваме с тях!
Колко безчувствено,колко студено,колко нечовечно е такова мислене!
Това са хората които са ни дали живот,хората които когато са ни отглеждали не са мислили за своето благо ,а са гледали ние децата им да сме добре.
И това ли заслужават накрая, да се чувстват в тежест, да не им се обръща внимание, да нямат достойни старини, а жалко съществуване...

Не можем да повтаряме "трябват близки, трябват близки"
Много хора имат приятели, но нямат деца и съответно когато остареят, трябва да разчитат на друг, на система, на институции и прочее.
Количеството на такива хора (без деца; било то че нямат или по тъжната причина, че са ги надживели) расте и системата, която им помага следва да се развива и подобрява. Да не говорим и, че децата не следва да са застраховка срещу лоши старини.
За мен това е практическата подготовка за остаряването, да има човек поне малко нормални доходи, че да си помага с качествена наемна грижа, ако се наложи.

.Hazel. в Германия при ок. 3000 евро за място в старчески дом на месец и масово между 600 и 1200 евро пенсия на месец https://www.demografie-portal.de/DE/Fakten/rentenhoehe.html ... Каквито и спестявания да има един пенсионер за колко ще стигнат ? Разменят къщи, който има,  срещу стая в дом. Но колко имат къщи от тези със средните пенсии , при положение че имотите са толкова скъпи пък заплатата явно нее била средната ?
Т.е. големите семейства и тази структура , която векове наред е етабилирана  , но в последните поколения умишлено се разгражда заради глобализация и пр ... вече липсва . Добре. Но кое е заместителя? Явно престарялата пенс. система и здравна система на работят. И какво ново се измизля? Качване на вноските. Добре, добре ...
В един момент става дума за човек, за който няма значение в колко огромна къща живее и колко много има на банковата сметка, когато не може да се обслужва себе си сам, камо ли къщата си , камо ли сметката си и ... става зависим от много доброжелателни или не толкова ... външни хора. Тук вече ако нямаш добри отношения с роднини и искаш все още да се порадваш на слънцето и цветята и птичките , защото не всички стари хора са като в примера на Сейко ... ти трябват близки. И ти трябва да предложш нещо. И то обикн. е разбирателство, лек характер и може би например стая в къщата си за внука студент ??? Или подобни. Просто пример измислих.

То Германия е най-добре от всички, там поне пенсионер може да наеме гледач от по-бедна държава и да се получи успешна симбиоза.
Ние тук в България сме проблемни, "старчески дом" трябва да стане нормално място, със самостоятелност на възрастните/ поне отделна стая и достатъчен и добре заплатен персонал.

А който може да избегне дома, плащайки за грижи, още по-добре.
Просто откъдето и да го гледам, децата не ми влизат в план за остаряване. Аз се грижа за възрастен родител (относително самостоятелен, но вече не пазарува и не се оправя с болници и институции), но не желая никой да се грижи за мен по силата на дълг, просто доколкото зависи от мен, ще го избегна