Как да се подготвим за старостта.

Не мога да кажа. Зависи и от състоянието ми. Ако утре се разболея от рак и стане ясно, че леченията не действат, може и след месец или година да ме упоят и държат упоена докато умра, при това безплатно. 

Тенденцията е все повече държави да разрешават евтаназия. Вече Белгия и Люксембург са също опции за живеещи във Франция, но се минава през разни комисии. Ако имам време, мога на доста места да се евтаназирам. Ако нямам, в Швейцария нито питат защо, нито има пречки. Плащаш, пиеш си илача и Сбогом. Приемат и чужденци. Към 10 или 15 000 струваше доскоро. Дано не се качи цената!

Мисля, че със застаряването на населението и покачване на продължителността на живота, опцията евтаназия по желание ще става все по-приемлива и съответно евтина.

Пей сърце, Невена, направо ти завидях!
България няма да разреши евтаназията, освен ако не се натресе по европейска линия някаква. Дори да стане възможно, психиката на българския човек е така скроена, че както не му дреме и разправя, че ще си тегли  куршума, ако се разболее, изведнъж като го трясне диагнозата,  така се вкопчва в живота, че - виждаш какво става, народът не смогва да праща пари за лечение в Турция…

П.п. Не знам какво сте се разприказвали за старостта, след като болестите се подмладяват до степен - старчески изменения в детска и юношеска възраст…

Защо? Нали държавата е светска? И не става дума за насилствено убиване, а за желание на човека да си отиде по-безболезнено поради страдание.

Няма за какво да ми завиждаш. В Швейцария и Белгия биха те евтаназирали и тебе при равни други условия, ако такова е желанието ти. В Белгия струва към 7 000€ в момента, но както казах, не е само по желание. Трябва да има и голямо физическо или психологическо страдание. 

Тези, които се вкопчват в живота са повечето млади хора с деца, семейства. Не съм видяла 95 и 100 годишен да се е вкопчил в живота.

Като бяха малки децата най-големите ми страх беше да умра и да ги оставя без майка, сирачета. Сега смъртта ми не е фатална. Нищо чудно след още 20г да е и желана.

Не гледаш където трябва. За лукса да умреш по желание и хуманно можем да си отворим отделна тема
Много обичам подобни шегички, изпуснати от братя българи зад граница, ама много!

Лично мое мнение,че ако съм възрастна на 91и трябва да съм на легло и да ме обслужват по-добре пиеш хапчета и приключваш.Иначе децата и внуците ще се въртят около тебе и какво само си в тежест?Мъка и за стария,мъка и за тези,които го гледат.На 90 или повече накъде?

Според мен не е лошо човек да помисли, особено от финансова гледна точка, защото другото не можеш да предвидиш.

Млада съм още, но го мисля това. Някакъв пасивен доход и дай боже добро здраве.

Майка ми е на 60+, пенсионерка, с кофти пенсия е. За сега работи. Няма пасивен доход, а работата й е физическа. Ако не може да я работи, тогава не знам какво ще правя. Тя очаква да я гледам, аз не съм сигурна, че искам.

Баба ми е на 82. Финансово е независима, но живее в къща, извън София е, макар и близо. Вече не може и на пазар да иде сама. Сама живее, ние ходим да я посещаваме.
Пазаруваме й, помагаме с каквото можем.

Съседът ми е на 90 и дъщеря му го гледа. Не е живот вече неговото, не излиза, не чува, не вижда. Мрънка постоянно на щерка си. Тя е и с болен мъж, и него гледа. И внуците. Не знам как издържа тая жена. Дядото е с добра пенсия, ама в дом няма да иде никога.

Надявам се домовете да се подобрят в бъдеще и наистина да има добра грижа за възрастните хора.

Някакви фантазии се пишат тук.
Колко българи могат да плащат за старчески дом, едно на ръка, че домовете са пълни и места няма

Моля се да не надвиша 70. Противно на преобладаващите мнения, не мисля да се грижа за здравето си. В смисъл, не искам да се занимавам с лекари. Следя си основните неща, не пия и не пуша, но да тръгна всяка година по профилактични прегледи, вече не.
Старостта е страшна и искам да я избегна.
Само пари не са достатъчни. Трябва и някой да ти плаща сметките, да ти поддържа жилището, да ти пазарува и чисти, иначе ще имаш пари, но ще стоиш гладен, мръсен, на студено и тъмно, не става само с пари. Майка ми не излиза вече четвърта година сама. Ако не съм аз, да върша горепосочените неща, да е умряла отдавна. Не искам да вися на дъщеря ми по такъв начин. Ако има опция за старчески дом, бих се насочила, но по-добре да не стигам до такава нужда.

И аз не мислех, че ще ги стигна 70, но след 2 месеца ги минавам.
 Не  е каквото искаш.
 Спокойно , не е толкова страшно.

Стига де, 70 изобщо не е много. На 70 хората са с някакви болести и може би лекарства, но като цяло са с акъла си и относително в движение.

Говорим за около 80 и нагоре.. Тогава вече при всички случаи трябват грижи и като гледам, освен децата няма кой. Ако са в чужбина не знам. Вземат ги при себе си  сигурно, или си идват да ги гледат.

Не проявяват капризи от рода не искам чужд човек. Тук иам много за гледане ,ходят по два часа сутрин  и вечер за нуждаещите се, оправят ги ,пазаруват, водят на лекар или го викат на домашно посещение. Някои са по програма, други са наети от близките. Пенсията, колкото да е малка ,с добавяне, не е София да е безбожно скъпо. Те пък в София са с по-големи пенсии ,не са земеделски  на минималната. Тежките случаи - не са всички все пак. Като няма акъла  и в дом ще отиде ,много знае къде.  Не всеки пода духом и телом, борят се повечето.

Лично аз, като грижа за себе си от рано, не правя нещо значително по-различно от повечето в темата. Внимавам какво консумирам. От години спазвам американския режим на хранене "clean eating". Спортувам редовно, като в дните без интензивни тренировки се движа по час-час и половина на разходка в парка или в центъра. За стабилност наблягам на упражнения за баланс. Стремя се да поддържам здравословни активни социални контакти и ограничавам screen време. Не пуша, не пия, а профилактичните прегледи са ясни.

Хосписите, колкото и да не са за предпочитане, понякога се налагат при определени заболявания. Баба ми, Бог да я прости, прекара последните година и половина от живота си в частен хоспис, осигурен от роднина в чужбина, заради неврологично състояние. Не знам какви са условията в редовите учреждения, но в частните, от личния ми опит на чест посетител, мога да потвърдя, че са добри, а грижата - хуманна. В тази връзка един спестовен фонд "здраве/грижа в старините" за частна грижа овреме е доста смислен.

Е хайде сега 70 не е чак толкова късна възраст. Майка ми е близо на толкова и редовно пътува по самолети и се оправя чудесно. Аз вече писах имам колежки пред пенсия на 67 се пенсионират тук. Доста са активни, ходят по екскурзии. Свекър ми е на 78 и още работи по негово желание, просто не му се стои в къщи. Е, не е физическа работа, но е в добра форма. Единствено ме е страх да не се побъркам, другото ще го нагодя. Сляпа, глуха, без крак или ръка, имам силен дух. Да не говорим колко болка и страдание съм видяла в работата си. Има хора, които могат да мърдат само 1 пръст от цялото си тяло и пак имат воля за живот.
Тук някой ще се самоубива , без даже да провери, че все ще има някаква пенсия. Друг ще се евтанизира, ако ослепее.
Винаги съм давала пример за непримиримост, ако съм с ума си, ще продължа. Ако ме хване деменция или се побъркам, наистина няма какво да се направи и вече съм се разпоредила да ме пратят в дом.

А като си представя, че американските кандидати за президенти (вече избран) Тръмп на 78, а Байдън на 82 години и тепърва ако го бяха избрали предвиждаше от 4-5 години да управлява най-силната държава в света. Винаги съм им се възхищавал на желанието за живот. Винаги, когато някой човек около мен 75-80 годишен предвижда строителство, оправяне на дворни пространства с перспектива 10-15 години, без дори и да се замисля че ще се разболява, физически - ментално отново ме впечатлява. Имам колега на 70, който тепърва се обучава на нови компютърни програми, а е зле със здравето (хронично), просто има някакъв хъс и не мисли за гореизброените неща.
Лошото е, че аз мисля, и мисля като Дева, че 70 всъщност е преломна възраст, гледайки сега родителите си, гледайки дядовци, баби ...

Аз не мисля, че има преломна възраст и е една и съща за всеки човешки индивид. Моите родители още живеят до дупка, пътуват и единият работеше физическа работа  от 70 до 80г, а другият работеше до 90г. Свекърите на 90г ходеха да плуват всяка сутрин, но една сутрин свекърът не се събуди и оттогава свекървата доизживява, както казва.

Един на 90г кара колело, а друг на 68г е парализиран и не добре с главата.

Не се фокусирам на точна възраст, но не искам да живея сляпа или с парализирани ръце, както и с деменция или в хронична силна болка. Глухота, бръчки, болежки в крака не ме бъркат особено. 

Не виждам как пари, луксозна грижа или внимание от близки ще ме успокоят ако легна като зеленчук. Мразя някой да ме пипа, да ми обръща внимание.

До нас има два старчески дома. Единият е луксозна резиденция, а другият е за лежащо болни. Всички здрави от резиденцията са ми казвали, че не щат да легнат болни и се молят да си идат преди това. Някои нямаха живи близки. Не е ненормално на 105г да си загубил единствения си син, който да е умрял от ..... старост на 70 или 72 години.

А Байдън и Тръмп са си поизку.......... Байдън веднъж каза, че Путин бил нападнал Русия. Днес Тръмп съобщи, че ако Украйна влезела в НАТО, НАТО щяло да иде на прага на Русия. Как пък един съветник не му показа границите на Русия с Финландия и Естония! Вероятно е, ама не влиза в дърто пипе.

Някой беше писал в темите за войната, че за президент трябвало да се кандидатират хора под 50г. Склонна съм да се съглася.