Има ли въобще смисъл?

  • 2 605
  • 26
Не се чувствам добре в България. Това не е от вчера или днес. Много пъти съм се чудила дали има смисъл да започна чисто на ново място и да запиша магистратура в чужбина,свързана с психологията.

Причини срещу :

Бакалавърската ми степен не е отлична и може да се работи с нея  само в България.
Струва ми се, че критериите са страшно високи в това отношение.

Освен английски и испански друг език не знам.

Имам роднини в поне пет държави, но никой няма да ми помогне с нищо там.

Не знам дали ще си намеря работа там по време на обучението.

Страхувам се от провал.

Причини защо :

Първите две изречения, които не са маловажни.

Клишето, че ще се се запозная с нови хора и култури.

Може би ще получа по - добро образование.


Според някои хора около мен щом не се чувствам добре тук, няма да се чувствам добре никъде,но животът ми е свързан с много лоши ранни спомени тук.
Виж целия пост
# 1
Винаги когато се чудиш и си млад има смисъл да опиташ на ново място. Просто трябва да си направиш реалистичен план как да се оправиш с битовизмите там, защото това ще ти е най-трудно в началото.
Виж целия пост
# 2
Първо - има ли кой да ти помогне да се издържаш за магистратура в чужбина, защото това си е свързано със стабилни разходи. Студентите често теглят заеми, които се връщат после с години, за да могат да си платят образованието. Много учат и работят, което е доста интензивно натоварване и не всеки издържа.
Второ - ако има кой да те издържа, не се чуди много и върви.
Ако си склонна към меланхолия, промяната е хубаво нещо.
Виж целия пост
# 3
Първо - има ли кой да ти помогне да се издържаш за магистратура в чужбина, защото това си е свързано със стабилни разходи. Студентите често теглят заеми, които се връщат после с години, за да могат да си платят образованието. Много учат и работят, което е доста интензивно натоварване и не всеки издържа.
Второ - ако има кой да те издържа, не се чуди много и върви.
Ако си склонна към меланхолия, промяната е хубаво нещо.

Не, няма кой да ми помага с нищо. Сама съм си.
Виж целия пост
# 4
Иди, опитай, ако не ти хареса се върни. Докато не опиташ, не може да разбереш.
Виж целия пост
# 5
Не е ли по-практично да си намериш работа и да се установиш, а след това да запишеш магистратура? Все пак, не говорим за бакалавър.
Виж целия пост
# 6
Ако нивото на чуждия език позволява академично обучение и можете да поемете разходите, не виждам защо да не се пробвате.
Виж целия пост
# 7
Щом знаеш испански според мен това е една добра възможност да отидеш да живееш в Испания. Намираш си работа и ще стане бързо ако наистина добре знаеш езика, установяваш се и после записваш магистратура. Аз много исках по едно време да отида да живея там, но се отказах точно защото не знам езика и никой няма да ме вземе на работа.
Виж целия пост
# 8
Кое те кара да се чувстваш зле в България? Какво смяташ, че ще е различно в чужбина?

С магистърска степен психология какво смяташ да работиш?
На какво ниво знаеш английски и испански на C1? B2?

 Магистратурите са скъпи начинания. Живота в Западна Европа също. Настаняването е скъпо. Имаш ли спестявания, с които да покриеш първоначалните разходи по преместване, наемане на жилища, предплата, живот докато си намериш работа?
Виж целия пост
# 9
Магистратурите не са евтини.

Коя държава представлява интерес за теб? На какво ниво владееш езика? Мислиш ли, че би успяла да намериш хубава среда?

Психолог не се става само с магистратура, трябват си и допълнителни обучения. Мислила ли си да бъдеш психолог тук? Аз работя с психолог онлайн. Знам, че тя има и клиенти от чужбина, които са българи.

Според мен ако се местиш навън, първо трябва да си уредиш нещата с работа и квартира, после магистратура.

Аз учих две години редовно магистратура плюс работа на пълен работен ден. И макар нивото на българските университети да не е уау, направо се съсипах за тези две години. Всеки божи ден лекции след работа, отделно събота и неделя през деня. Нямах ден почивка освен ваканциите. Не е лесно!

Има възможност навсякъде да си меланхолична и недоволна, без значение от мястото.

Аз също говоря испански, познавам манталитета на испанците и общувам с доста испанци, имам и приятелки българки в Мадрид, Валенсия, Барселона. Като цяло разходи много, доходите вече зависи, но заплатите не са кой знае какви. Сигурно ако сега емигрирам там ще живея по-зле отколкото тук. Наемите са много високи спрямо заплатите. Разбира се, много зависи ти какво работиш и какво можеш да правиш, какво ще работиш ако заминеш и т.н.
Виж целия пост
# 10
Като психолог трудно ще се реализираш в чужбина, ако не знаеш езика на такова ниво, че да схващаш и най-тънките нюанси на казаното от пациентите.
Виж целия пост
# 11
Не виждам проблем да опиташ. Пробвай, ако не стане, ще се върнеш. Нищо не губиш.
Виж целия пост
# 12
Магистратурите не са евтини.

Коя държава представлява интерес за теб? На какво ниво владееш езика? Мислиш ли, че би успяла да намериш хубава среда?

Психолог не се става само с магистратура, трябват си и допълнителни обучения. Мислила ли си да бъдеш психолог тук? Аз работя с психолог онлайн. Знам, че тя има и клиенти от чужбина, които са българи.

Според мен ако се местиш навън, първо трябва да си уредиш нещата с работа и квартира, после магистратура.

Аз учих две години редовно магистратура плюс работа на пълен работен ден. И макар нивото на българските университети да не е уау, направо се съсипах за тези две години. Всеки божи ден лекции след работа, отделно събота и неделя през деня. Нямах ден почивка освен ваканциите. Не е лесно!

Има възможност навсякъде да си меланхолична и недоволна, без значение от мястото.

Аз също говоря испански, познавам манталитета на испанците и общувам с доста испанци, имам и приятелки българки в Мадрид, Валенсия, Барселона. Като цяло разходи много, доходите вече зависи, но заплатите не са кой знае какви. Сигурно ако сега емигрирам там ще живея по-зле отколкото тук. Наемите са много високи спрямо заплатите. Разбира се, много зависи ти какво работиш и какво можеш да правиш, какво ще работиш ако заминеш и т.н.

Гледала съм Канада и Англия, тъй като знам езика на C1 ниво. Имам и сертификат, но не знам дали въобще имам шанс за студентска виза. Ли щото е, че не нямам отлична диплома и не съм състезателка да хвана стипендия някаква. Други опции ми бяха Испания, защото е по - евтино и отново знам езика на B2  ниво. Четвъртата ми опция беше Исландия.
Виж целия пост
# 13
А иначе имаш ли пари за магистратура, за всички първоначални разходи, които те чакат, отивайки в чужда държава, докато започнеш работа и получиш някакъв редовен доход?
Виж целия пост
# 14
А иначе имаш ли пари за магистратура, за всички първоначални разходи, които те чакат, отивайки в чужда държава, докато започнеш работа и получиш някакъв редовен доход?

Имам около  20 хиляди евро спестени,но се притеснявам, че няма да ми дадат виза в първите две опции,които изброих.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия