Паническо разстройство - 64

Малко объркано стана, но аз самата съм объркана вече.
Първите пъти,  преди над 10г не знаех какво се случва, но след като разбрах се успокоих и всичко изчезна. И така 8-9 години "спокойствие", въпреки някои премеждия и здравословни проблеми. Обаче след първата ми бременност, която се наложи да прекъсна, нещо се случи с мен. Не успях да я преживея. Въпреки това изкарах втора и имам прекрасно момченце. Докато бях бременна бях много притеснена постоянно и постоянно във филма дали вс е наред с детето. След раждането бях фокусирана в него. Беше много неспокойно бебе. Също така постоянно мислех за него дали се развива правилно. Наред с това започнаха мисли да не се случи нещо с мен докато съм сама с него. Все още имам такива мисли, въпреки че той е на 3г вече. (Сега се добавиха и мисли относно дали няма да се разболее в градината, дали няма да се усложни и да влезем в болница, тъй като вече ни се случи веднъж). В крайна сметка стигнахме до момента, в който свеки трябваше да дойде да го гледа за няколко месеца докато почне ясла. Няколко дни след като дойде у дома, каза че й е скучно и не може да издържи затворена в апартамент и иска да си ходи. Аз я разбрах, нормално е. Обаче започнах да се притеснявам, ако тя реално замине какво ще стане. Аз вече бях почнала работа. Да напусна ли? ММ ли да напусне? Как ще се оправяме на 1 заплата с кредит? С майчинството успяхваме да покрием кредита през 2рата година и всичко вървеше леко. Всички спестени пари заминаха в неочакван ремонт на кухнята по това време и бяхме буквално на нулата. Тогава направих първата си хипертонична криза. Няколко имах стягане около сърцето и изтръпване на ръката. Освен всичко, имам страх от лекари и че ще чуя нещо лошо. Накрая събрах смелост и отидох на кардиолог, който слава Богу нищо не лошо не каза. Изписа ми деанксит, бетаблокер и още едно лекарство за стяганията около сърцето. Деанксита не го пих, защото ме хвана страх. Другите ги започнах. Бетаблокера го пия до ден днешен с кратка пауза, но се оказа че не мога без него.
Деанксита до колкото знам е леко успокоително, обаче мен такъв тип лекарства ме е страх да пия. Може би не съм запозната с начина им на действие, но си мисля че няма да мога да мисля адекватно или че ще ми промени мисленето? Не знам как да го обясня.
Преди време се бях оплакала на ЛЛ, че дори при леко вълнение, може положително да е, получавам сърцебиене. Тя ми изписа стрезам, който също не пих. Купих го и не посмях да го пия.
Още по-безотговорно от моя страна е, че ми бяха изписали лекарства за лечение на мигрена (които са и за лечение на епилепсия) и тях не пих. Но тогава интересното е че специфичното ми мигренозно заболяване мина в ремисия така да се каже. Та, така и не се наложи да ги пия, не че щях
Очевидно имам и страх от лекарства.
С бетаблокера се чувствам добре. Тези дни си мислех че ще е хубаво да направя консулт с каридиолог, тъй като не искам да ги пия цял живот. Ама очевидно се налага. Та, аз на фона на бетаблокера получавам паник атаки със сърцебиене от време на време, какво остава без него. Кръвно също вдигам в напечени ситуации. Бременноста ми беше с прееклампсия накрая.
Проблема е в мислите ми и аз го знам. Вечно си мисля че ще ми стане нещо, че ще умра, че ще получа инфаркт, инсулт, тромб.
Скоро някой беше писал, че при спазми в краката веднага мисли че получава тромб. Същото е и при мен. Не знам какво да направя. Имам хиляди страхове и тревоги. Вероятно всеки има, де. Психолог ли ми трябва? Психиатър ли? И двете?