Мамо, Баба Зъбла...

Феята на зъбчетата,  вече ни донесе 4 книжки и 1 тефтерче, аман, тефтерчето ходих да го купувам посред нощите, ужас, но няма как вярваме, на дядо Коледа пишем дълги писма, в последното написа, че била много послушна и заради това трябвало 3 подаръка, когато баща и се опита нещо да каже, тя каза: "-тати, не се притеснявай, дядо Коледа ще даде пари, тъкмо ще спестиш ," и той млъкна, а на мен ми беше много смешно.

Нашата зъбна фея й превръща зъбчетата в монетки 
Слава Богу, не съм пропускала 

Мойта дъщеря, обаче ме попита: "Мамо, защо на мен ми ги превръща в левчета, а на Поли- в Барбита?!?!?!" 
Добре, че майката на Поли ми е приятелка- такова събрание й дръпнах, че ми разваля възпитанието на децата, че феята повече не й остави кукла 
  Аааммаааахааааа 

Аз лично няма да правя подобни неща... нито по мое време е имало такива феи, нито пък смятам да ги въвеждам в живота на дъщеря си...
За мен лично е модерна измислица. В другите държави може такъв обичай да си е имало едва ли не от векове, но не смятам, че е присъщо за мен като българка. Нито има общо с обичаите ни, нито с идентичността ни...
Моля това да не предизвиква спорове... споделих ЛИЧНО моето мнение... Когато живот и здраве падне на моята дъщеря зъб ще го хвърлим на покрива на къща и ще кажем там как беше заклинанието, че даваме зъбчето, за да поникне по-здраво.. и толкоз...

Аз в началото се опитвах да мина с номера, че се хвърля зъбчето на керемиден покрив, но Радо отсече, че зъбната фея носи левчета. В книжката за зъбчето на Франклин пише монета или подарък, а и на всичките му приятели феята носи нещо. За радост още не съм забравяла, а вече имаме 6 паднали зъба  

И аз се опитах да мина първия път с "на ти, бабо, костен зъб, ти ми дай железен...", ама не би! Оттогава се ръсим по левче. Но зъбите ги мятах в един пепелник нависоко и момата, като ровила над шкафа, ги открила. Реакция: "И-и-и, феята е забравила зъбчетата, довечера ще ги сложа на масата (нашата фея не рови под възглавниците), да ми донесе още парички!". Накастрих я за наглостта й, но веднага се сетих за Тери Пратчет (за Сюзън, която "представяла" зъбите от ловните трофеи в замъка).

Моята дъщеря е на 6 години и още не й е паднал зъб , но мисля по същия начин като Vache. А съвсем друг въпрос е, че дъщеря ми твърдо вярва, че щом си мие зъбите сутрин  и вечер те няма да паднат. Не мога да разбера кой й го е казал  , защото със сигурност не сме аз и баща й. А при баби и дядовци тя ходи веднъж в месеца.

Аз също не съм фен на Зъбната феичка. Щерката извади аргумента с Франклин, аз й казах, че не е костенурче да очаква такива неща, а ако е за подарък винаги съм насреща. 

Моята племенница е на 6 години и сега й падат зъбите. В градината са им казали, но за някаква Фея, която вечерта взимала зъба и оставяла под възглавницата 1 левче.
Димана (племенницата ми) си сложила прилежно под възглавницата зъба и на сутринта - същата ситуация като вашата -  , сестра ми забравила да й вземе зъба и да й сложи 1 лев. Рев и тръшканици били големи...
Тогава сестра ми й станало жал и й казала, че през деня били паднали зъбчетата на много деца и Феята не успяла да обиколи всички. За това, понякога идвала и на другата нощ. Абе, по 2 нощи се чакало . Това успокоило детето и на следващата сутрин, Феята наистина била минала и взела зъба.
Много е претоварена..., какво да се прави.

Хи-хи, стана ми много топло на душата от отговорите на всички. От зъбчето в\у керемидения покрив от мойто време, до (откъде и кога се появи )тази комерсиална фея или баба.
Ню, това беше и моето извинение сутринта, че цял свят я чака да мине да обере изпопадалите им зъби и затова има проблеми със сроковете. Дори една близка сподели, че при тях срокът на паричното обещетение е три дни.
Тази вечер като се върна от градината имаше паричката, но ...два книжни лева( пак в последния момент си дадох сметка, че нямам левче метално)  и хайде отново обяснения-добре, че междувременно баща й успя да и мушне металния лев, та най-сетне нещата се успокоиха .
Абе, голям цирк с това дете. За третото, като му дойде времето за смяна на зъбите, ще взема да обявя кончината на баба Зъбла и ще се върна към хубавата ни българска традиция...

За Криси най-голямата радост като и падне зъбче е че ще дойде Феята.Слага зъбчето под възглавницата и посред нощ аз ставам,защото в повечето случаи забравям и слагам левче.Много е щастлива,ама май вече започна да се усеща че Феята на зъбчетата е мама.

И при нас играе номера с "феята на зъбчетата"  Левчето не ми се е случвало да забравя да бутна под възглавницата, но веднъж забравих да взема зъбчето. Единствения възможен отговор, който измислих на сутринта при гледката на зъб и левче беше, че понеже много е слушала феята и го е оставила за още една нощ за да и подари още една монета

Нямам нищо против детето да си има своите малки илюзии и да вярва в чудеса,но въпреки това-няма да я лъжа,че има такава фея.Просто не ми идва отвътре да лъжа.Не умея да лъжа-май е недостатък в днешно време!

Че каква ФЕЯ си тогава...

Я кажи, че ти си феята на зъбите... няма да излъжеш детето... 

А по темата... учудвам се, че общественото мнение така да се каже има такова влияние... ако децата около дъщеря ми говорят за тази фея трябва ли аз да съм съгласна с това и да се "включа в играта"... мисля, че не...

Ваня, пак ще изляза в опозиция . Но мнението ми е такова.
Ако в детската градина им разказват някаква такава приказка и всички деца са ентусиазирани от идеята, защо да не взема участие в безобидната лъжа? Ами това са детските спомени.

Например, едно време помня (била съм 5-6 годишна), че ми биеха инжекции за нещо и ме лъжеха, че имам муха, която е влязла под кожата ми и докторката трябва да я извади. Казвам ти, че това ме караше да понасям стоически болката, защото не ми се живееше с муха под кожата . Тъпо е, но ме караше да не рева като магаре и търпях докато можех. С нищо не ме е ощетила тази лъжа, освен, че ми е помогнала за момента. Нито сега вярвам в това , опази Боже. Просто ми е помогнала за момента психически.

Разбирам, че не искаш да лъжеш детето си и искаш то да знае цялата истина за живота, но понякога човек има нужда от малко розово в живота. Особено пък малкия човек. Децата обичат да вярват в Дядо Коледа и Феи. Това ги прави щастливи.
Ще дойде ден да не вярват вече. Като нас. Ами аз, откакто съм върл реалист, не съм толкова щастлива, наистина.
За това искам детето ми да живее в розов облак, щастливи светове с принцеси и измишльотини, докато разбере в 1-ви клас, че това е бил детския му свят. А не ми се мисли вече, какво ще разбере в 5-6 клас. Става ми тъжно.

На моята вече са паднали 8 зъба /няма май друг набор с толкова много паднали зъбчета/. До 4-тия вярваше в Зъбната феичка. После сама предположи, че Зъбната феичка съм аз. Не отрекох. Въпреки това продължихме стриктно да си спазваме ритуала - вечер зъбчето се поставя под възглавницата, а сутрин на неговото място има подарак /фиби, шноли, протмоне, списание, чорапогащник.../. Въпреки, че знае, че няма Зъбна фея, дъщеря ми винаги сутрин тича при мен, за да ми покаже с грейнали очи какво й е оставила феичката . Не бих лишила детето си от тази прекрасна емоция. Не бих й казала, че фея няма, ако сама не беше попитала, но явно съм го направила както трябва, защото детето не се разочарова и ритуалът запази магията и очарованието си.
Ваче, разбира се, че не си длъжна да се включиш, но на детето ти ще му е малко криво. Тези неща се обсъждат в ДГ и моята скоро ме попита, защо при еди кой си не е идвала Зъбната фея. Сигурна съм, че на въпросното детенце не му е било приятно да чуе, че другите получават подарък-изненада от зъбната фея, а то не. Не виждам с какво вярата във феята може да навреди... децата ни са толкова ощетени откъм свобода, пространство за игра, досег с природата, че ми се струва нормално това да се компенсира с повече измислени герои от сорта на дядо Коледа и Зъбната фея.
Учудва ме само, че повечето феи раздават левчета. Не го намирам много възпитателно /за 5 - 6 годишни/, а и честно казано, моята не би се впечетлила. Не знам дали във "инансовата сфера" изостава от връстниците си, но нито е ориентирана по отношение стойността на монетите и банкнотите, нито някога е пазарувала или спестявала.

Смятам, че самите деца имат нужда и искат да вярват в такива измислени герои. Дори съм сигурна, че вътре в себе си се досещат, че това е само на "ужким", но има харесва да продължават играта. Няма да забравя, когато братовчед ми ми каза, че няма дядо Мраз. Много му се разсърдих, исках да си вярвам още.

Това с металната паричка тръгна от едно филмче за феята на зъбчетата И моето дете не се впечатлява от пари Но нали като е взела зъбчето е честно да е оставила нещо в замяна...

Ами не знам бе хора, хич не ми харесват тия привнесени според мен неща... Също не ми харесва "другите така правят, казват и т.н." Не знам... така мисля сега, ще видим после.. А искам и да ви кажа, то е много дълга случката за разказване. ама имам алергия към феи.... Като съм била в първи клас съм излязла на прозореца (4 етаж в панелен блок) и съм започнала с дупето да се придвижвам по перваза... не ме питайте защо, не мога да ви кажа.... не ми се мисли какво е щяло да стане ако съм паднала.. нямаше да ме познавате... Аз помня отчасти моменти от случката.. И най-фрапиращото е, че когато майка ми ме попита "Добре, не те ли беше страх?" аз й казах "Не, нали добрата фея ще ме хване.."  Дали заради това или защото съм прекален реалист не ми се иска детето ми да вярва във феи. То е неизбежно, ама чак да седна сега да се нося по тия модни течение не ми е по вкуса...

А, и още нещо... към каква възраст им падат зъбите.. към 6-7 нали или аз бъркам.. Някак ми се струва че днешните деца на таз възраст са много по-напред от нас.. Че мойта щерка примерно хич не си пада по феи, но за сметка на това се изживява като лъвове и динозаври... Може би зависи от детето... мойто е буйно и като че за момче е правено