Често пиене на антибиотик

А, то е ясно как се лекува. Въпросът е да се избере най-подходящият антибиотик за конкретния човек. Това се вижда от антибиограмата. Но който иска да бърза с антибиотиците, да бърза.

Мисля, че доста се бърза във вашия случай с антибиотика. Аз не го отричам като бърз начин да се излекува детето, но се завъртате в омагьосан кръг. Антибиотикът сваля имунитета, следващата инфекция събаря и пак сте на нулево ниво. Хремата обичайно не е причина за започване на антибиотик. Кашлицата също, стига да не води до усложнения от типа на пневмония. Високата температура в началото на заболяването също. Ако до ден два температурата спадне сама и се вижда подобрение, за мен не е за антибиотик. Ако обаче в дните се вижда влошаване, скъсяване на интервала за вдигане, вдигане до по-висока Т, хрипове, това за мен са сигнали за влошаване. Ако детето се храни, играе и се чувства сравнително добре, това са сигнали, че положението не е чак толкова страшно.
За мен сигнал за влошаване е например когато в първите няколко дена температурата спадне и след няколко дена започне бавно да се покачва. При моето дете това почти винаги сочи на бакериална инфекция. Ако обаче не вдигне повече Т, значи че се оправя. Кашлицата трябва да овлажнее. Опасна е сухата кашлица, тя задръства организмът и той не може да се справи и да отдели секрета.
За антибиотик при стомашен вирус чувам за първи път. Никога в моя 45 годишен живот не ми е изписван антибиотик за стомашен вирус, нито пък на децата ни. Стомашният вирус протича бурно, но минава бързо, поне в нас.

Миленака, въз основа на изследвания по принцип може с доста голяма сигурност да се даде антибиотик за дадена бактерия.
Не мога да разбера защо продължаваш да спориш, като ясно съм написала, че в идеалния случай е хубаво да се чака. При теб нито е имало силна симптоматика, нито е имало опасност за живота ти. Аз сигурно трябваше да лежа в болница на много силни "безопасни" обезболяващи, за да мога изобщо да дочакам най-вероятно предварително ясния резултат. Кое точно не е ясно?

При тежки състояния никой не чака да излезе антибиограмата. Слага се/изписва се антибиотик и се пуска паралелно секрет, ако се окаже резистентен се сменя. Представям си детето ни на 2 години с двустранна пневмония и Ковид преди две години да го бяха чакали. Можеше и най-лошото да се случи. Благодарна съм, че го спасиха буквално. Но описаният случай от авторката не мисля, че е такъв.

Точно за това се преценява коя ситуация е животозастрашаваща и коя не, кога може да се чака и кога не. При инфекция аз също съм чакала. Оказа се, че първо се изолира
една бактерия, след лечение се оказа, че пак е същата, но вече резистентна към много антибиотици, а на третия път вече беше съвсем друга бактерия та да, по-добре и да се изчака антибиограма при преценка на риска.

И аз цяла година ще се чудя дали всеки път, когато сме били на антибиотик е трябвало…Но всеки случай е различен. Винаги и най-лесно е да се потърси второ мнение.
Ето какво беше при нас:
- лятото детето се разболя - започна с ларингит, 1-2 дена температура, на 3 ден беше добре - почти никакви симптоми, и вече на 4 ден последва рязко влошаване. Чак на 5 ден успяхме да го заведем за втори път на лекар - изпратиха ни на снимка, оказа се бронхиолит, предписаха антибиотик и през ден да ходим да го следят. След като свърши антибиотика предписаха 2 седмици пълна почивка.
Аз също се разболях и на 20 ден се предадох и пих антибиотик за 5 дни.
- Ноември месец - разболява се детето, на следващия ден отиваме на лекар сутринта, уж нищо притеснително на обяд прави ларингитен спазъм, ходим за урбазон инжекция, надявахме се с това нещата за този ден да са се успокоили, но вечерта направи втори спазъм, който овладяхме вкъщи. Веднага ни пратиха за тест - излезе ковид. Предписаха антибиотик още същата вечер като ни казаха, че по наш избор дали да го започнем веднага или да изчакаме още една нощ, но според лекаря беше нужно веднага. Не можехме да рискуваме след втори спазъм за един ден.
- Декември месец - започваме с лек ларингит, нещата са нормални първите 2 дни, даже свалихме температурата и отново на 4 ден с гръм и трясък 40 градуса не можем да свалим с часове. Под 37.5 не паднахме в рамките на 24 часа. На 5 ден предписаха антибиотик. Отне още 3 дни с висока температура докато подейства. Това беше едно от най-трудните възстановявания за детето - близо 2 седмици спеше по 15-16 часа на денонощие. Беше изцеден след толкова много време висока температура. Баща му също мина на антибиотик и се възстановяваше над 2 седмици (преписан от друг лекар).

Така че не знам - във всички случаи е било вирус. Можеше ли да се пребори сам организма - нямам идея.

Личната ми поука, както и още един човек беше написал е дали детето се влоши след подобрение - при нас на два пъти така стана 2-3 ден нещата бяха спокойно, притъпени симптоми, взимаш глътка въздух и след това много рязко влошаване на 4-5 ден.

И при нас е същото. На колко сте?

2.5 г.

Основното според мен е каляване и правилно лечение. Никога не сме давали нищо за Т под 38.5. Така тялото успяваше да се справи по възможно най-добрия начин.
АБ - при доказана бактериална инфекция или снимка.

Това по-скоро е знак, че заболояването не е за АБ и не се влияе от него. Спадането след това е, защото болестта е преминала.

Добре, защо при ларингичен спазъм пиете антибиотик?! Аз при спазми пия антихистаминно и за два дни се оправям.

Ами около 12 дни не се оправяше, а влошаваше и му изписаха антибиотик..

Ако няма бактериална инфекция, как ще помогне АБ?
При съмнение за такава се пуска изследване и се предписва подходящия според антибиограмата. Правено ли е такова или на око изписват?

Не само, че няма да помогне, но и ще навреди.
Както написаха по-рано – антибиотикът сваля имунитета, защото убива и полезните бактерии. Което води до по-трудно излекуване, по-лесно разболяване... И ето го омагьосаният кръг, който описва авторката.