Афра Сарачоглу🤍Мерт Рамазан Демир в Рибарче/Златно момче и в живота. Проекти и колеги - Тема 77

Образите на Ферит и на Сейран не са и никога не са били еднопластови, но и двата образа страдат изключително много заради слабия сценарий. С развитието на сериала - особенно във втори и трети сезон, в много моменти просто ги лишиха от възможността да направят следващата крачка. Най-много ме е яд, че лишават и нас от възможността да ги видим борещи се, но не един за друг, а един до друг. Единственото, което ми хареса в последния епизод е, че в него вниманието се фокусира върху Ферит. С играта си Мерт много силно и убедително, поне за мен, успя да покаже ада, през който минава неговия герой, както и любовта, която изпитва към Сейран. Хареса ми как Сейран ясно каза и с всичките си действия му показа, че този път тя е тази, която няма да се откаже. Другият момент, който ми хареса, бе и онази минута, в която Сейран говори в хана и спечели уважението на работниците и на Ифа. За съжаление веднага след това жените отидоха при отвлечения тиранин, но ... Но цялото това насилие - психологическо и физическо, ме натоварва и отблъсква изключително много. Наистина не мога да повярвам, че това е нашия сериал.

То може би беше предвидено само да ги сплашат, но се превърна в масов разстрел. Оттук нататък връщане назад няма. Можем само да предполагаме каква ще е реакцията на Абидин, като разбере какво са сътворили. Но такива "грешки" дори и в такъв сериал като нашия не виждам как могат да бъдат простени.

Аз мисля,че Ферит полудя от както почна да си говори с Фуат..

Какво ли не преглътна този фандом, и това ще го преглътне. Феноменът всъщност не е сериалът, а двойката Афра и Мерт, дори не СейФер.

Без АфРам нямаше да има СейФер, а без СейФер нямаше да има "Рибарче/Златно момче".
🧿🤍🐑🌹🤍🧿

Имаше и мач на Галатасрай, така че при това положение рейтингът не е толкова лош

Добре де , как хем Ферит не помни , хем го гризе съвестта , нещо това не ми се връзва?

Добро утро ☕️☕️☕️
Мацки, вие сте много издръжливи, евала. Продължавате с анализи и теории. Аз имам чувството, че ще се разболея да се ядосвам, и не мисля че си струва. По 3 пъти умират, и оживяват ГГ, и нищо хубаво не следва след поредната кървава сцена. От това няма смисъл. Чета ви, и мълча, не знам дали ще гледам скоро този или следващ епизод.

Помни Ферит, защо иначе ще ходи да пита Суна, дали не се развежда, заради случилото се, извинява се, съгласен е с нея/иска да затвори темата. После и разговорът им в кухнята.
Суна сякаш се съгласи с него, че такава вечер не е имало, за да не се хвърли.

Той не помни, но тя го е излъгала, че са правили кекс и е нормално да го гризе съвестта. Очевидно й е повярвал.

Кога го е излъгала? Аз не съм разбрала да са водили такъв разговор.

Рени, така формулирано вече го приемам. Ще се опитам да обясня откъде при мен идва усещането за еднопластовост.
 От първи до трети сезон аз виждам една много простичка схема, заложена в образа на Ферит.
Грешка - осъзнаване на грешката -вътрешна драма.
Нищо друго и нищо различно не ми е представено до момента. А, и че е сърцат човек, за малко щях да пропусна тази му черта. За грешките обикновено някой друг му е виновен, за осъзнаването обикновено има външен фактор, който го притиска и накрая драмата си е вече истинска и вътрешна. И ако този образ се играеше от друг, по- посредствен актьор, образът на Ферит отдавна щеше да е заминал в забвение. Така че адмирациите ми са само и единствено за Мерт, че все още поддържа жив и създава илюзия за пълнокръвност на един иначе изкуствен образ. Не знам дали проблемът е в сценаристите (Ив го  написа в поста си), в режисьора или пък продуцентът се намесва там, където не му е работота, но крайният резултат за мен е този.
Бях написала, че и много често го лашкат от крайност в крайност за много кратки периоди, без да е дадена ясна мотивация защо се случва това преобразяване и това отново затруднява възприемането на образа като реален.
Примерите са много, а в този сезон изобилстват, но няма да ги изброявам всички, споко. Ще спомена само онзи с огледалото, в което Ферит трябваше да се вгледа, за да разбере истинските си чувства. Това беше толкова нелогично и глупаво направено, че аз сигурно изписах поне 5 поста от възмущение.
А последният пример е от последните серии. От един влюбен Ферит, който намираше усмивката на жена си за по- красива от всички скъпоценни камъни, познати на човечеството, ни изскочи един Ферит, който напълно неглижира, обижда и унижава тази жена отново без никаква логична и сериозна причина. Говоря за епизодите преди случката със Суна, така че няма как да си обясня отблъскватето на Сейран заради срам и вина от негова страна. Всъщност няма реален мотив така да бъде преобразен героят, а ако се опитаме да търсим, това ще е изсмукано от пръстите и ще е нещо от рода, че ревнува дядо си, което за мен продължава да е несериозна и размита мотивация.
Иначе, ако го мразех този герой, бих ли стояла да гледам драмата му?! Бих ли искала да го виждам до един любим образ?! Бих ли си създавала илюзии за вечна любов и да му поверя главната роля?!

Довечера в 18,00 часа

https://time.is/bg/Riyadh

https://x.com/JoyAwards/status/1880417621721640991

Сташе, явно ние не анализираме ситуацията правилно Няма такъв разговор, но трябва така да си мислим

За мен изречението "Не е имало такава нощ" означава, че тая го е излъгала. А и както казах вярвам на казаното от спойлерджията.😃