нищо човешко не ми е чуждо! беше казал някой велик мислител, ами и аз така. не ме учудва нищо- било то ново или старо. мисля, че няма да порасна 
Виж целия пост
От колко време сте възрастни?
- Публикувана: 14 март 2007, 19:57 ч.
- Последно мнение: 4 апр. 2007, 02:32 ч.
# 30
15 март 2007, 17:50 ч.
# 34
15 март 2007, 18:58 ч.
От мен няма да излезе възрастен човек, ще си отида дете 
.
Почти всичко в света на възрастните ме отегчава, като изключим факта, че са свободни сами да решават какво да правят.
Виж целия пост
. Почти всичко в света на възрастните ме отегчава, като изключим факта, че са свободни сами да решават какво да правят
.
# 35
15 март 2007, 19:03 ч.
Все още не съм... Не знам дали е хубаво,но знам,че един ще ми се наложи да "порастна"
Виж целия пост
# 36
15 март 2007, 19:27 ч.
В момента в който любимата ми баба почина в ръцете ми изведнъж се почуствах възрастна ! Нямаше я вече жената която безумно ме обичаше,която ме глезеше,готвеше ми,разтриваше ме,плетеше ми тарлъчки,обръщаше се към мен сякаш съм детенце... 
Детето в мен сякаш умря заедно с нея.От тогава станах тъжна.И възрастна.
Виж целия пост
Детето в мен сякаш умря заедно с нея.От тогава станах тъжна.И възрастна. 
# 37
15 март 2007, 19:33 ч.
май откак напуснах бащината къща... След 1-вото дете, пък съвсем.
Виж целия пост
# 38
16 март 2007, 12:17 ч.
Имала съм моменти в детството, когато съм се чувствала като възрастна. И сега имам такива моменти. Но в повечето случаи гледам на света по детски.
За мен да си възрастен означава да почувстваш, че вече ти си ОПОРАТА, а не се ПОДПИРАШ на някой друг.
Виж целия пост
За мен да си възрастен означава да почувстваш, че вече ти си ОПОРАТА, а не се ПОДПИРАШ на някой друг.
# 39
16 март 2007, 12:56 ч.
За пореден път се убеждавам , че съм инфантилна , щура и едва ли някога ще порастна .
Както си четях темата натиснах на един от подписите и се зареди някаква песничка на Нели Фуртадо и аз като се развихрих - останах без дъх !
Седнах само да си дам отговора !
Продължавам със следващата песен ... щом още имам енергия да надуя уредбата до дупка и да се кълча по столове , подове и т.н. и това да ми доставя удоволствие , да ми повдига настроението и да ме зарежда с енертия , значи съм още млада !
Виж целия пост
Както си четях темата натиснах на един от подписите и се зареди някаква песничка на Нели Фуртадо и аз като се развихрих - останах без дъх !
Седнах само да си дам отговора !
Продължавам със следващата песен ... щом още имам енергия да надуя уредбата до дупка и да се кълча по столове , подове и т.н. и това да ми доставя удоволствие , да ми повдига настроението и да ме зарежда с енертия , значи съм още млада !
# 40
16 март 2007, 13:10 ч.
...Както си четях темата натиснах на един от подписите и се зареди някаква песничка на Нели Фуртадо и аз като се развихрих - останах без дъх !...
ОФФ : Дарлинг, кликнала си върху втората песен в подписа ми.
Чуй и първата песен /не е нейна, но е още по-хубава/ и пак Ела ми се Обади.
Виж целия пост
...Както си четях темата натиснах на един от подписите и се зареди някаква песничка на Нели Фуртадо и аз като се развихрих - останах без дъх !
...ОФФ : Дарлинг, кликнала си върху втората песен в подписа ми.
Чуй и първата песен /не е нейна, но е още по-хубава/ и пак Ела ми се Обади.
# 41
16 март 2007, 13:28 ч.
Досегът със смъртта наистина кара хората да порастнат.Тогава човек осъзнава как в един миг всичко вече се променя и никога няма да стане както преди. 
Бях на 19 години когато напуснах бащината си къща и започнах да се издържам сама,може би съм си мислела че съм пораснала,но когато след няколко години умря моята майка-мирогледът ми се промени почти коренно.Тогава усетих че вече няма кой да се грижи за мен (при положение че се грижих сама за себе си от няколко години )Сигурността за това че има някой при когото винаги когато отидеш ти ще си на първо място и ще си обичана и разбрана вече я нямаше.
Сега ,когато вече имам и дете разбирам как съм станала по-възрастна в момента,когато вече е нямало на кого да опра рамо и да си призная грешките,които съм допуснала,или пък просто да си поплача.
Алиса в огледалния свят:
Не знам какво се е случило с теб по време на тази катастрофа,сигурно е било ужасно и винаги ще го помниш,но едва ли е толкова близко до това да загубиш близък човек-все пак ти си останала жива и можеш да направиш равносметка на живота си до преди и след катастрофата,но когато умре човек-нищо не може да промениш или изкажеш.
Виж целия пост
Бях на 19 години когато напуснах бащината си къща и започнах да се издържам сама,може би съм си мислела че съм пораснала,но когато след няколко години умря моята майка-мирогледът ми се промени почти коренно.Тогава усетих че вече няма кой да се грижи за мен (при положение че се грижих сама за себе си от няколко години )Сигурността за това че има някой при когото винаги когато отидеш ти ще си на първо място и ще си обичана и разбрана вече я нямаше.Сега ,когато вече имам и дете разбирам как съм станала по-възрастна в момента,когато вече е нямало на кого да опра рамо и да си призная грешките,които съм допуснала,или пък просто да си поплача.
Алиса в огледалния свят:
Не знам какво се е случило с теб по време на тази катастрофа,сигурно е било ужасно и винаги ще го помниш,но едва ли е толкова близко до това да загубиш близък човек-все пак ти си останала жива и можеш да направиш равносметка на живота си до преди и след катастрофата,но когато умре човек-нищо не може да промениш или изкажеш.
# 42
16 март 2007, 13:58 ч.
sarabia привет,
като изключение /изключение, спрямо себе си - по принцип избягвам да се вземам "на-сериозно", защото ми става още по-смешно/
ще ти отговоря по начина, по който мога да го направя
:
Не е необходимо "нещата" да бъдат както преди! - Смисълът е в движението, промяната, обновяването и разтварянето...
Първите ми лично спечелени с труд пари датират от 14 годишна възраст
Единственият Човек, който може да се грижи за теб - си Ти самата.
Моята визия е: "въпреки че съм останала жива"
Виж целия пост
като изключение /изключение, спрямо себе си - по принцип избягвам да се вземам "на-сериозно"
, защото ми става още по-смешно/ ще ти отговоря по начина, по който мога да го направя
:Досегът със смъртта наистина кара хората да порастнат.Тогава човек осъзнава как в един миг всичко вече се променя и никога няма да стане както преди.
Не е необходимо "нещата" да бъдат както преди! - Смисълът е в движението, промяната, обновяването и разтварянето...
Бях на 19 години когато напуснах бащината си къща и започнах да се издържам сама...
Първите ми лично спечелени с труд пари датират от 14 годишна възраст
Тогава усетих че вече няма кой да се грижи за мен...
Единственият Човек, който може да се грижи за теб - си Ти самата.
...все пак си останала жива
Моята визия е: "въпреки че съм останала жива"
# 43
16 март 2007, 14:02 ч.
Скоро след като се роди детето,значи на около 30.Приоритети ми се смениха,умората си каза думата,а нервите ми са опънати докрай
Виж целия пост
Препоръчани теми