Афра Сарачоглу🤍Мерт Рамазан Демир в Рибарче/Златно момче и в живота. Проекти и колеги - Тема 78

Започвам с уговорката, че Сейран ми е най- светлият, най- чистият и най- любимият образ в това дизи. Метаморфозите, които е претърпяла в този сезон обаче никак не са ми по вкуса, макар че се опитвам да си ги обясня със срещата със смъртта. Може би след този досег човек става по- смирен и по- търпелив, както ти си написала, и напълно се избавя от гордостта си. На мен, лично, точно това ми липсва в това огнено момиче. Аз многократно писах, че в този сезон Сейрна ми е като кървяща рана, която сценаристите не оставят да зарасне. Сега ще се повторя, но ето какво виждам като бъгнато в Сейран и силно искам да я рестартират и да видя поне мъничко от старата й версия, ама... едва ли. Не че тази Сейран е лоша, аморална, покварена и т.н., но просто не е онова диване, което аз толкова харесвах.
1. Кога старата Сейран би предложила брак на мъж, в когото дори не е влюбена? Никога!
2. Кога старата Сейран би поискала да ражда деца от мъж, с когото дори не е била интимна? Старата Сейран вярваше в това, че една жена преди да бъде майка, трябва да стои сама на краката си. Сцената, в която обясняваше как ще ражда деца беше толкова глупава и абсурдна, че направо си лъхаше на пародия.
3. Кога старата Сейран е пожелавала смъртта? Тук бях втрещена и бълвах огън и жупел 3 дни! Момичето, минало през толкова жестокост, изпитало на гърба си толкова унижения от хората, които трябваше само да я обичат (тук включвам и Ферит), сблъскало се с брутално насилие и от непознати, заради чужди грехове, така се беше вкопчило в живота и го живееше с достойнство, че аз се възхищавах постоянно на този й хъс и несломима воля. А в този сезон изведнъж казва на Ферит да ме беше оставил да умра (след отравянето), само защото Ферит я отблъсна.
4. Кога старата Сейран ще преследва мъж (дори и този мъж да е Ферит), за да го убеждава, че той е влюбен в нея? Старата Сейран казваше на Ферит, че ще бъде негова, когато той я накара да повярва, че я обича. На тази Сейран сто пъти й беше казано, обичам друга (не искам даже да назовавам името й) и ще се женя за нея, а тя, йок, влюбен си в мен. И не казвам, че не е било така. Казвам, че това не беше нейна работа. Единствено и само Ферит трябваше да се справи с емоциите си и да изясни чувствата си. Това притискане и преследване се разминаваше с действията, присъщи на Сейран, която аз познавам.
5. Кога старата Сейран би хванала ръката на мъж, докато на същата ръка е пръстенът на друга?
6. Кога старата Сейран ще остане на място, на което не е желана. Когато й се показваше вратата и дрехите, които да си събере, тя си тръгваше с гордо вдигната глава, въпреки че знаеше, че ще бъде малтретирана и бита там, накъдето се е запътила. Сега Ферит й казва, да не я намери в къщата след като си вземе душ, а тя остана даже до сутринта. И продължава да търпи арогантното му отношение, всичките му вербални удари отново и отново, че даже и чисто физическото му отблъскване. Не я разбирам, честно. Ако това е представата на сценаристите как една жена трябва да бъде до мъжа си и да не го изоставя при никакви обстоятелства, то аз не съм съвсем ок. Доста ми е чуждо, честно казано. И ако това поведение на Сейран цели да ни покаже израстването на личността й, по- добре да не израства. Това не ми е представата и за любовта на една жена към мъж. Сляпото доверие към партньора не ми е форма на любов.
P.S. Ако Ферит има нужда тя да бъде до него, докато минава през трудния път на лечение и терапия, тогава добре, но на този етап... тц!