Здравейте,майка съм на юнак на 5 години и половина.От два месеца е вкъщи,защото беше болен,а след това падна и трябваше месец да си е вкъщи по препоръка на ортопед.Преди 6 месеца сменихме детската градина и началото беше много трудно. Един месец се оплакваха от него,но с много говорене нещата се стабилизираха.Той е будно дете и това ме радва,защото виждам колко много неща учи и знае,но е много емоционален. През тези два месеца сме основно вкъщи,а също така съпруга ми е хоум офис. Не ползва телефони,таблети,а времето пред телевизора е ограничено.През този период стана направо страшно-сърдене,викане,удряне,провокация за всичко. Разбирам,че му е скучно и тества граници,но аз съм на ръба на силите си. Не викам,не удрям и говоря.Налагам правила и държа на тях и това е нормално да не му хареса. Щом отиде при баба му и дядо му се държи много зле и само се оплакват. Там проблема основно е,че имат шкаф пълен със сладко и той иска,но тя не му дава и става страшно. Говорих,но с тях не можем да се разберем. Решила съм да ходи само един път в седмицата там,защото ми писна да се оплакват от него. Моля,споделете каквото решите. Как е при вашите мъници ? Приемам съвети и критики. Не съм добра майка и не се срамувам да кажа,че правя грешки и се уча в движение.
Като прочетох това "Не ползва телефони,таблети,а времето пред телевизора е ограничено", си много добра майка. Препоръчвам ти единствено да се учиш в движение, всички се учат, но чети и слушай по темата възпитание на дете, със сигурност ще научиш нещо не само в отношенията с детето ти, горещо ти препоръчвам "Поправителен за родители" на Мадлен Алгафари и не забравяй всяка твоя дума и на околните програмира детето ти, така, че не оплакване и мачкане, а адаптиране към потребностите на детето, налагане на граници с любов и шкафа със сладките неща, просто може са го няма и съответно и проблем няма да има.
