Две черти, ЧХГ в небесата, най-после ми е щастливо на душата ! ~бебеправене 616~

Привет, мили мои стари и нови познайници. Ще си призная, много е приятно да имаш честта да орисаш в тази прекрасна тема и да изпратиш цялата си положителна енергия към всички вас, много от които сте ми страшно на сърце. Благодаря от цялото си сърце на Rave и на съдбата за възможността.

Вярвам че всяка история е уникална, лична и крие своя отпечатък върху самите нас, затова не знам дали ще ви помогне, дали ще бъде ценна за вас, но ще се радвам, ако ви вдъхне надежда и вяра, че успехът идва рано или късно. Ще разкажа нашата накратко. Тази година аз ще стана на 31г., а ММ на 38г. Заедно сме от повече от десетилетие, а борбата за дете започнахме в периода след сватбата и по-скоро в началото на 2021г. Аз не съм от търпеливите съответно успях сравнително бързо да открия къде е проблемът и това беше изключително влошената спермограма. Точна диагноза: severe oligoastenoteratozoospermia, разбирайте нещо от сорта на 1 млн. общ брой сперматозоиди, 1% морфология и не ви трябва повече, за да стане ясно. По-лошото беше, че и ДНК фрагментацията беше висока, което всъщност се оказа един от най-големите проблеми. ММ не пуши, не пие, няма вредни навици и при това положение истината е че малко имаше какво да се направи. И все пак ние направихме почти всичко което можахме и положихме неимоверни усилия, от операции, през добавки, промяна в начина на живот, четене на десетки проучвания за методи за преработка при инвитро. В обобщение, за тези 4-5 години ние минахме през няколко репродуктивни лекари, гинекологични процедури, 1 аборт, няколко уролози/андролози, 1 операция на варикоцеле, десетки литра кръв за изследвания, 3 инвитро процедури, 33 извадени яйцеклетки, само 3 оцелели ембриончета, 3 трансфера и най-важното едно тупкащо човече в корема, което в момента ме подритва и се вълнува заедно с мен пишейки ви това. Забременях с ембрионче с грейд 3CB, единствено останало от 16 яйцеклетки при последната стимулация. Такова ембрионче е оценено да има едва 20% шанс. Освен това лекарят направил ми трансфера многократно спомена как най-вероятно нямам шанс, едва ли ще се случи и ми говори директно за следващ опит. Аз също трудно вярвах, но с безценната подкрепа на някои от вас, те си знаят, се насилих да се надявам и да не губя надежда. Та как успяхме? И аз не знам. Всъщност знам, успяхме благодарение на вас, на този форум, на съветите и най-вече подкрепата, която е безценна. Е и малко късмет, малко търпение, и много молитви също помогнаха. Но истината е, че без вас най-вероятно щях да загубя много време, ресурси и усилия. Затова се радвам, че имам честта да ви познавам задочно и дано това пространство остане позитивно и подкрепящо занапред, а всяка една от вас, ВСЯКА, да почувства за първи, втори или който път пожелае усещането да е майка. Няма да разказвам за емоционалната въртележка през която преминах в този период, защото много от вас преминават същата, от самообвиненията, през „защо на мен“, гузната съвест от завистта към бременни, съмненията „дали не трябва да се успокоя“, „да пусна контрола“, „да мисля положително“ „да се науча на търпение“ и т.н. Всичко това тежи ужасно и момичета, съхранете психиката си и не се поддавайте на самовнушения, че ние правим нещо грешно или Бог/съдбата ни наказва. На първо място сме хора и всякакви емоции не бива да са ни чужди. На второ място, моето лично мнение е че всичко си има време и начин да се случи и понякога ние просто нямаме контрол над ситуацията и не сме виновни за това. Специално за всички които тепърва тръгват по този път искам да пожелая това да се превърне в един от най-прекрасните периоди от живота им, а забременяването да се случи бързо, лесно и приятно, с много любов, сладост, а защо не и малко вино и много шоколад, или обратното.

Към днешна дата съм в шести месец, с добри резултати от пренатален тест и от 2 фетални морфологии. И да, радостта е голяма, но и страхът не минава, притесненията си остават, и заедно с тях разбрах, че животът за мен е една постоянна борба, борба за щастие, борба за контрол над емоциите и психиката, борба за любовта и борба за сладкия резултат от нея. Не знам какво ще се случи в бъдеще с мен и моята бременност, но съм сигурна, че всичко си заслужава и не съжалявам и за частица от пътя по който преминах. За мен макар и труден, той ми донесе много.  Сега знам какво си заслужава да ценя и за какво да се боря. Към момичетата за които забременяването се превръща в борба, пожелавам да не изгубите себе си по пътя, да не изгубите любовта с половинката си, да имате вяра, да имате късмет, и на финала да спечелите това за което копнеете. Нека този финал дойде скоро и бъде най-сладкият възможен. А за всички, които опитват отскоро бъдете благословени с късмет и нека бебетата да стават с лекота и бързина, а истории като моята да останат само изключения. И сега най-важното, моето тупкащо човече е юнак и затова си позволявам да ви пръсна обилно с космически количества СИН прашец и да открия сезона на бебеправенето в месеца на любовта, моля, не щадете сили и средства. И нека броят положителни тестове за бременност надхвърли количествата консумиран шоколад и вино през следващия месец. 

ПП: Не губете светлината, нека изпълва сърцата ви с надежда и вяра, че утрешния ден ще е по-добър и вашето дете ще дойде рано или късно, но ще дойде!

Рейв, благодаря ти отново за всеотдайността, с която създаваш всяка нова тема!

SGC, благодаря ти за орисването! Да продължава да е все така борбен твоят юнак и да имаш една лека и безпроблемна бременност само с положителни емоции!

При мен вече месеца го отписах, но стискам палци Салсера да открие темата утре с две дебели чертички! Успех и на всички останали чакащи момичета, нека запълним темата с плюсчета!

Благодаря за темата!

Шмуг под прашеца! Пълня бурканче и си чакам кротко теста след седмица.
Благодаря, rave!
Благодаря, SGC! По-лекичко да те рита юнакът и да се видите без драми чак на термин

Днес пак ме питаха дали мислим за второ. Предния път беше точно когато стана ясно, че последния отпуснат месец за опити е аут. Не казвам, че е с лошо, че клюкарят мацките или ме съдят. Напротив. Едната беше с много проблеми, една загуба, здраво бебе, много дълги опити, пак загуба и сега щастливо бременна с второ. И знам, че ме питат чисто човешки и женски, и подкрепящо, и защото искат да ми пожелаят успех, да си говорим как ще се оправяме с две, ясли, градини... Но пак ми се сви корема и казах просто "Да, обмисляме" И после си поплаках от физическа и психическа болка заради тъпия клексан Явно ми се беше насъбрало
Не знам какво ми става. За инвитрото говоря открито, даже може би досадно открито, но не мога да се счупя да говоря докато минава цялата процедура. Предпочитам да говоря в минало време. А толкова мацки след това съм насочвала и консултирала, звъняли са ми за съпорт, разказвала съм им всичко до най-малката противна подробност. Но ей на, докато не си видя теста не мога да споделя, освен ако не се наложи изключително много.

S.G.C, безпроблемен остатък от бременността, много радост с малкия юнак и многооо прекрасни моменти!
Имаш талант за писане!

Rave

SGC 🩵 Разплаках се като четох историята ти (въпреки, че я знам много добре). Леко бременеене и повече спокойствие, по-малко размисли и страсти 😉 Вземам от синия пращец и ще съм двойно по-щастлива, ако ми е на късмет точно твоят прашец! 🩵🩵🩵

И аз май се присъединявам към момичетата с идващ Ц, от вчера се мъчи..

Рейв, страхотно оформяне, както винаги! И не пропускаш да ме запишеш в списъка с мами 2025 макар аз самата да не вярвам, че е възможно да се случи!
SGC, на теб благодаря за орисването, и събирам прашец! Пожелавам ти лек и прекрасен финал!

Ние си починахме, разходихме се из природата на Девин, дребният успя да вдигне температура на втората вечер, ниска слава богу. И уж беше добре и тази нощ не е спал от запушен нос, какво лли не му дадох да капва и да се маже и не и не...

Благодаря за новата тема!❤️

rave, благодаря за темата 🤗
Пожелавам успех на всички чакащи!
Ние се отчетохме, не особено подобаващо 🙄, та чакам поредния цикъл.

Благодарности на Rave за новата тема .
SGC, много ме докосна посланието ти! От сърце ти пожелавам лек остатък от бременността, повече положителни емоции и по-малко страхове.
Кенди, феритинът ми е 11, беше ме питала в старата тема.

Момичета, аз съм в поредния филм, пуснах на 3ти ден хормони, втори цикъл след неуспешното ми забременяване през декември и пак се вкарах във филма да си търся нови диагнози и проблеми.
АА, ти си доста наясно с щитовидните хормони, мислиш ли, че този висок пролактин е възможно да е свързан с тях? Днес ще отида на ендокринолог, но ми е ясно, че тези 25мг еутирокс не ми стигат.
Не знам, постоянно излиза някаква спънка. Тъкмо вчера пуснахме нов еякулат да видим положението с бактериите и аз кроях планове за съблазняване по време на следващата овулация в случай на отрицателен резултат. А сега с този пролактин май май не мога да се надявам на овулация .

Пролактинът е стресов хормон, ако не си се наспала вечерта, ако не си била в покой преди изследването, ако си правила секс вчера/оня ден, ако гърдите са били стимулирани….

Другото е, че стойността на пролактина изобщо не ти е чак толкова висока. Ако това ти е първо тестване на пролактин, трябва да повториш изследването и да видиш дали пак е висок. Ако и преди е бил висок, обърни се към лекар.

За пролактина писах в темата за аденоми и ме успокоиха, че и с висок пролактин е имало забременяване.
Но на мен ми е болна тема, защото покрай него почувствах какво е за първи път лекар да те игнорира и трябваше чак Софийски ендокринолог да ми изпише Достинекс, което намирам за абсурдно. Сега пия по половин хапче на седмица, като ми е казала, че ако видя положителен тест го спирам.

При най-най перфектните условия беше 630, при засечена О беше 300, имала съм и 2200 в лаборатория, но там имаха супер несъобразителен персонал, който връхлетя така в партера, че всички мислехме, че е някакъв луд, който е дошъл да троши. Страшно несъобразително, а и след това с провалени резултати.

Аз усещам ту започваща, ти спираща тъпо-лека болка. И сега понеже съм филмирана не знам дали е стандартна болка от идваш МЦ или чудото е станало. Разликата от стандарта е, че първо болката беше изолирана в единия яйчник, сега вече е централно, преди директно ме удряше централно. И гърдите почнаха да стават по-чувствителни.
Абсолютно знам, че това може да са валидни симптоми на ПМС, но надявам се...

Firebird, пускала съм си го винаги с хормоните последните години, последно юни месец и все около 300 се е въртял. Не съм седяла или лежала в покой досега, та се съмнявам, само заради това да надхвърли горна граница. Отидох с колата, не съм се и движила кой знае колко от паркинга до входа на болницата.
Макар че в 20те ми години, като се вихреше СПКЯ при мен, в Майчин дом ендокринологията помня, че пак с повишен пролактин, та ми бяха изписали бромокриптин, който пих една седмица, но толкова зле се чувствах от него, че го изхвърлих. Но пък и не съм хващала завишени нива на хормона оттогава насам, над 10 години вече.

Чебурашка, а накараха ли те да правиш ямр или си ти изписаха достинекса само на база кръвните изследвания?

Ходих на ЯМР с контраст (отново изпросено). Хипофизата ми е абсолютно нормална, та не е аденом, който го причинява.
Но имам колежки при които е изписан само на база кръвни.