По цял ден играехме в къщи, песни, рисуване /по-скоро драскане/, танци, моделиране с пластелин, строеж на кули и тунели, пускане на коли по писти - въобще майката мечта на всяко дете. При това не съм му подбирала аз занимавките а съм го оставяла да проявява инициатива а аз се включвам с желание в купона. Да да ама не - като рече това ми ти дете - "дечичата" и това е положението. Ревнувам малко /даже никак не е малко/, но детето си иска своето.
Съседското момиченце вече втори месец оставя по една гласна струна в яслата - това е положението.
Както вече някъде бях писала, всяко дете е самостоятелна планета.
Без да искам да засегна някой изказвам моето мнение, че яслата е последното място където може да се възпитава детето - възпитанието си е моя работа.
Казват че децата до към 2,6 си играят едно до друго - може и така да е, но някои деца. Моя Милен си играе с другите деца - просто въпрос на контактност.