Ето някои основни симптоми, по които се определя нарушението.
За някои деца овладяването на четенето, писането, оперирането с лингвистични и математически символи се оказва сериозно предизвикателство. За разлика от връстниците си те се научават на тези умения по-трудно. Като възрастни четат по-бавно от другите, разместват позицията на буквите в думите, трудно следят редовете, допускат грешки в писането, изпускат или заменят букви и цифри. Могат да изглеждат невнимателни, разсеяни, неорганизирани или просто по-бавни. Често са определяни като "глупави" или "мързеливи", но специалистите наричат това състояние дислексия. Днес дислексията се разглежда като разграничаващ се модел на трудност, свързана с преработката на информация, който ограничава развитието на грамотността и води до несъответствие между очакваните и реалните достижения в училище.
Детето с дислексия е със средно или над средното ниво на интелигентност, няма сензорни, неврологични, психиатрични или емоционални проблеми. Неговите дисфункции не се влияят пряко от културни и икономически фактори, както и от въздействия на средата.
Проблемите на дислексиците също така не са резултат от мързел, недостатъчно учене, инат или нежелание. Нещо повече – те полагат доста повече усилия и използват уникални когнитивни стратегии за справяне с различни задачи.
Основната причина за трудностите, които изпитват дислексиците, се крие в различния начин на преработка на постъпващата информация, в нейното класифициране, съхранение, диференциране и прехвърляне. Тази различна преработка, комбинирана с добри потенциални възможности, прави дислексика уникален, често смятан за гений или демонстриращ нов тип мислене.
Кои са основните, специфични дефицити, които я определят?
- Несъответствие между потенциалните възможности и реалните достижения.
- Несъответствие между езиковата изява на ниво устна и писмена реч.
- Специфични грешки в четенето, писането и правописа (различни от типичните грешки
на неовладелите правописа);
- Затруднения в структурирането на писмен текст;
- Нарушения на зрителната и/или слуховата перцепция;
- Особености на краткосрочната памет;
- Трудности в зрително-моторната координация;
- Затруднения с оперирането с цифри и числа;
- Трудности при организиране на времето и при планиране на дейности;
- Затруднена пространствена ориентация (определяне на посоките ляво/дясно);
- Затруднения в изговарянето на непознати и на многосрични думи.
Специфични грешки в четенето
- Замяна на букви при четене, които могат да се изразяват в замяна на визуално или акустично сходни графеми;
- Пропускане на графеми (като най-често се пропускат буквите на гласните звукове);
- Огледално четене;
- Разместване на позицията на буквите в думите или разместване позицията на цели срички;
- Често се изпускат предлози, съюзи, частици;
- По-бавно прехвърлят графемата към съответната фонема;
- Затруднения при проследяването на редовете;
- По-бавен темп на четене.
Специфични грешки в писането
- Замяна на букви при писане, аналогично на грешките в четенето;
- Пропускане на графеми;
- Огледално писане;
- Разместване позицията на буквите и сричките в думата;
- Често изпускат предлозите или ги сливат със следващата дума;
- Отделяне на представката от корена и изписването ѝ като предлог;
- По-бавно фонемно-графемно съотнасяне, което основно се изразява в грешки на писменото кодиране на представките и окончанията в думите;
- Значително по-бавен темп на писане, особено на ръкописното писане;
- Грешки при пунктуацията, свързани с дефицита на зрително-пространствената ориентация.
По отношение на овладяването на граматиката и правописа, дислексикът не се различава особено от своите връстници, тъй като в началния етап от ограмотяването всички деца допускат идентични грешки, докато постепенно овладеят граматичните и правописните правила на родния си език.
Диференцирането на дислексията като нарушение става именно на базата на наличието на множество специфични грешки при писане и четене.
От голямо значение е своевременната диагностика и терапия, които могат да спомогнат за овладяване и преодоляване на дислексията.