Случи ми се нещо странно - 31

  • 76 502
  • 738
# 600
За други странни неща, в същата тази спалня като малка (9-10 годишна някъде) съм усещала как все едно някой ляга отгоре ми и ме затиска. Не беше сънна парализа, защото можех да се движа. Веднага се завих презглава и понеже нищо друго не ми дойде на акъла, казах молитва на глас и всичко изчезна.

Когато баба почина и се бяхме събрали за помена на масата навън, видях над масата нещо бяло и безформено, изглеждаше ми нещо средно между сянка и дим, и в момента, в който го погледнах, се стрелна и изчезна. Надявам се да е била баба и да ни е навестила.

Иначе трудно заспах след това, да 😄 Поне гласът, който ме повика, не ми звучеше злонамерено. Сънят ми преди това беше, че мама казва на баба ми да пази двора на къщата, защото тя знаела какво има там. Дали после съм чула баба, или някой друг ни е навестил, не знам.
Между другото, пак в тази стая, мама ни разказа, че веднъж, когато със сестрите ми сме били малки, е станала да ни провери. Преди да отвори вратата обаче отвътре е чула два мъжки гласа, които разговарят на някакъв странен език, не е могла да разбере за какво става въпрос. В следващия момент е отворила рязко вратата и вътре е нямало никой освен нас.
Виж целия пост
# 601
Каква е историята на къщата? Случвало ли се е нещо там назад във времето?
Виж целия пост
# 602
Каква е историята на къщата? Случвало ли се е нещо там назад във времето?
Мисля, че нищо по-странно не се е случвало, трябва да разпитам пак. Къщата, за която става въпрос, е строена от баба и дядо. Нито един от двамата не почина вкъщи. Иначе в задния двор, където вече е градина, е имало друга къща, в която е живял прадядо ми и семейство.
Виж целия пост
# 603
А терена върху който е построена къщата/ къщите? Това също може да влияе, не само обитателите, които познаваш.
Виж целия пост
# 604
Последните постове ме върнаха хъм моето детство и къщата ни. Никой не ми вярваше и ми се присмиваха, но често чувах стъпки по вътрешните ни стълби и как спират до вратата ми. Стъпките бяха човешки, като от едър мъж, но никога не бяха на баща ми. Вратата беше със стъкло- макар и уплашена гледах в стъклото, но нямаше никой. Това са ясни спомени, които се случваха някъде от 6 годишна до към 15-16 години. Това беше и период на осъзнати сънища за минали мои животи, както и среща в съня ми с някой- не знам кой, или моя висш аз или дух закрилник.... Все помня, че ми говореше наставнически беше нещо недоволен от мен😂😃 сега все още смятам, че съм сензитивен човек, но не като дете и като млада. В тази къща днес живее сина ми с неговото семейство. Не съм ги питала за подобни усещания, защото снаха ми много мрази такива неща и не вярва в нищо извън видимото😁
Виж целия пост
# 605
Аз и преди съм разказвала за апартамента, в който израстнах и по - точно коридора. Като дете имах моменти, в които минавайки оттам виждах някакво призрачно същество, което ми говореше някакви неща със зловещ тон. Не помня какво ми говореше. Вцепенявах се от страх. Хайде, да кажеш, че е било детско въображение, но веднъж минавахме с брат ми в коридора и той също каза, че го е видял. Как да е, още не съм сигурна дали е било въображение или нещо друго. Минаха години. На същото място, където виждах това същество баща ми се самоуби.
Държим едната от лампите светната нощем. По едно време с майка ми спяхме в хола, понеже правехме ремонт. Вратата на хола е със стъкло и нощем се вижда светлината в коридора. Една вечер се събудих и погледнах към вратата и видях сянка на човек, който минава по коридора. Помислих, че е майка ми, която е ходила до тоалетната и затворих очи, очаквайки да влезе всеки момент. Да ама не. Обърнах се и видях, че майка ми си спи. Абсолютно съм убедена, че видях сянка на човек.
Възрастен човек съм, но все още притичвам със страх нощем през този коридор. Живяла съм на много други места, и страхове нямам, но в този коридор....
Виж целия пост
# 606
Евентуално камера би ли уловила движение?
Виж целия пост
# 607
Камерата е идея. Може да се пробва.
Понякога лабилната психика на младите причинява известни явления като полтъргайст например. Дали няма нещо такова?
Виж целия пост
# 608
Преди години гледахме сиамка.  Една вечер бяхме останали само двете с нея. Тръгнах да си лягам, изгасих в хола, затворих вратата (тя е частично остъклена, с матирано стъкло) и тръгнах към банята - в другия край на коридора. Понеже не усетих котката да върви заедно с мен (а тя винаги го правеше, когато тръгвах да си лягам), се огледах за нея.  Видях я да стои пред затворената врата на хола,  втренчено гледаше някъде зад тъмното стъкло и беше настръхнала цялата. Вцепених се, някак я извиках, тя бавно тръгна към мен и после си набързичко си легнахме. Още изпитвам страх при този спомен Sad и не искам да знам какво видя тогава...
Виж целия пост
# 609
Предната нощ се събудих, защото някой ме повика по име. Чела съм подобни истории тук, но за първи път ми се случва.
Всички вкъщи спяха. Станах да нагледам котката, защото не се чувстваше добре напоследък. Много се страхувах да не си отиде, докато спя.
Виж целия пост
# 610
Напоследък доста често някой ме вика по име, но е в момента точно преди заспиване и винаги е глас на някой близък, не съм се замисляла какво е. Но отскоро взех да си управлявам сънищата и да си правя каквото искам там, много е яко, не знам как става, но ми харесва.
Виж целия пост
# 611
Това наистина е готино. Бих искала и аз да го мога.
Виж целия пост
# 612
Това наистина е готино. Бих искала и аз да го мога.
Пожелавам ти го. Честно казано нищо не съм правила, ей така от раз стана.
Виж целия пост
# 613
Преди около 3 месеца сънувах една близка приятелка, че сме на морето, щастливи и понеже не сме се виждали от около 10 години (преди това бяхме неразделни), реших да ѝ пиша да се видим. Оказа се, че баща ѝ е починал горе - долу по това време, много тъжно ми стана, (много хубав човек беше), нещо като телепатична връзка го усетих. Но защо сънят беше хубав, а случилото се лошо, не мога да си обясня.
Виж целия пост
# 614
Погрешно се приема смъртта за нещо лошо. Раздяла е, да с което сме свикнали, но смъртта не е край, а завръщане и хората преживели клинична смърт губят страха от смъртта и много не им се иска да се върнат отново във физическото си тяло. Даже се ядосват някои, че са реанимирани. Губят интерес към физическото си тяло. Проблема по-скоро е емоционален от страна на който остава.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия