Когато баба почина и се бяхме събрали за помена на масата навън, видях над масата нещо бяло и безформено, изглеждаше ми нещо средно между сянка и дим, и в момента, в който го погледнах, се стрелна и изчезна. Надявам се да е била баба и да ни е навестила.
Иначе трудно заспах след това, да 😄 Поне гласът, който ме повика, не ми звучеше злонамерено. Сънят ми преди това беше, че мама казва на баба ми да пази двора на къщата, защото тя знаела какво има там. Дали после съм чула баба, или някой друг ни е навестил, не знам.
Между другото, пак в тази стая, мама ни разказа, че веднъж, когато със сестрите ми сме били малки, е станала да ни провери. Преди да отвори вратата обаче отвътре е чула два мъжки гласа, които разговарят на някакъв странен език, не е могла да разбере за какво става въпрос. В следващия момент е отворила рязко вратата и вътре е нямало никой освен нас.
и не искам да знам какво видя тогава...