Случи ми се нещо странно - 31

Преди да вляза в казармата (т.е. миналия век) ме увличаха (освен НЛО и палеоконтакта) практически техники за "изключване", бих дори общо ги нарекъл - ментално излизане от лоши настроения/случки и самозареждане с по-положителни емоции. Във войниклъка ми помогна много! (От тогава е и онази случка с момичето под дървото в болничния парк на Сандански - което "сънувах", по-скоро видях, преди да го открия точно там. Писал съм.)
После дълго време (поне 3 десетилетия) като че ли нямах "нужда" от подобни "бягства". И сетне взеха да идват неприятни и лоши събития, отидоха си и близките ми хора и аз... полека-лека се върнах към практикуваното. Оказа се, че ми "върши работа" именно като - вместо да се въртя и да чакам Сънчо да дойде и да ме поръси с пясъка си - си "поръчвам" сценарий за сънища. В по-реалния (уж, де), или ще го нарека "мемори" аспект - и за това съм споделял - си възстанових хола в апартамента на родителите ми. Това помня от прочетеното и пробвано едно време: трябва да е истинско място и да "идват" гостите ти през стълбище и входна врата. Та, взех да си ги събирам моите починали близки от време на време там и да си "говорим". Не само мама и татко. И няколко други (нямам брат или сестра, сам съм; но 20-30 г. живеехме през блок с леля ми и свако ми и тяхната дъщеря - с която и днес сме на "како" и "брат ми"). Понякога ми е достатъчно само да ги видя насядали в хола. Друг път си казваме по нещо; аз се оплаквам, те ми дават кураж. Когато има "разговори", не винаги помня всичко, но те си "текат" не сценарирано - да речем, от подсъзнанието ми.
Но в другите случаи не са те, тези хора. И аз не мога да река как става или как го отключих. Лягам си. Тегаво ми е нещо, даже просто съм уморен, ала някак знам, че няма да заспя тутакси. И си "правя" филмче с нещо прочетено или изгледано в последните дни. И хоп: и аз съм там. Не винаги участвам (т.е. понякога само наблюдавам от страни). Но, когато участвам - обикновено "давам акъл" на другите "персонажи", помагам в нещо. Преди години имах дълъг период, когато отивах при индианските империи в Америките - нещо като "Белия пернат Бог Кукулкан" (); и практически им давах "знания", "умения" и "практики" с неща от нашето време - които в тяхното ще са им от полза.
Не ме е срам, хайде да ви разсмея: в първите скапани години на "Прехода" съм имал съновен "сериал" - как невидим и някак от високо дебна из града мутри, политици и обикновени бандити и с нещо като детска пушка с мерник - ги набелязвам, прицелвам и те... получават инфаркт, абе, гътват се.
Нямам нужда да е всяка вечер. Един път си лягам и си заспивам. Друг път - с книга - докато ме унесе. Миналата седмица си "говорех" с дракони след едно фентъзи. Беше ми много приятно, любопитно и успокояващо. Като похвалено дете или дете с нова играчка.

1-во/ "филмите" не се прожектират всяка нощ - а понякога даже и не се "хващам" в някакъв спомен сутринта, ако съм "участвал"; 2-ро/ аз си избирам "сценарий" като си лягам - но не знам кога се случва - понякога се будя през нощта, гледам часовника, обръщам се и пак заспивам, не е речено "дубълите" да продължават; 3-то/ когато лягам и си измислям "сцена", предполагам, че началото е в полусъзнателно състояние - още не съм заспал - и даже нерядко започвам за пореден път едно и също уж пак отначало: понеже ми е било релаксиращо, интересно или даже някак весело, или нямам спомен докъде съм стигнал предишния път; 4-то/ подчертавам: хич не е толкова често и нямам нужда или мераци да е през вечер.
Горното по-скоро не важи, когато си "събирам" близките хора в стария ни хол. В тия случаи също не рядко просто ги "нареждам" по местата им в стаята и аз си "тръгвам".
Затова със сутрешното събуждане и ставане - филмът е стопиран, или е на "пауза", не знам точно. И може чак след няколко вечери, лягайки си, да се запитам с някаква подсъзнателна усмивка: абе, аз на ония показах ли им как да изпичат глинени тръби за напояване... )