Инвитро/Икси на 40 (и) + Инвитро/Икси с НЯР/ИЯР - тема 23

Има различни видове ПИД, да, първо тестват дали ембриона е еуплоиден и ако да, тестват за каквото вече ви трябва още. Не знам в България дали всички видове ПИД се правят/практикуват.

Момичета, как се справяте? Честно казано много ми е трудно напоследък, имахме един ембрион след ПИД и пак не успя да се захване, не установяват проблем. Мисля да сменя Надежда, но чезстно казано не знам накъде да поема. Много ми се отразява напоследък този неуспех в живота и искам съвет как се справяте, философски ли гледате на нещата, как се избавяте от черните мисли? Вече и с приятелки не ми се говори, защото само за това говоря, а ако не говорим за това, имам чувството, че слагам една маска за час и съм весела и после пак потъвам. Честно казано, не знам как да се измъкна от това състояние...

Аз спрях да се “справям” в смисъла на “нищо ми няма, добре съм, ще станат нещата, трябва да съм силна”.
Приех, че съм човек, че тия неща е нормално да заемат по-голямата част от живота в момента, осъзнах че гаранция няма и че огромна част от процеса не го контролирам аз. Нормално е, човешко е да има скръб, разочарование, усещане за пропуснати ползи, влагаме толкова много, а накрая нищо. Буквално съм приела, че “тука е така” и колкото мога се навигирам през процеса. Ако усещате, че не можете сама - няколко разговора с адекватен по темата психотерапевт помагат доста.

Ами няма измъкване. Там си и трябва да го преживееш и изживееш.
Но повярвай ми, това е по-добре отколкото да си замиташ чувствата под килима.
Съветът ми е да се отпускаш и да си разрешаваш да си тъжна, като се опитваш да балансираш с някакви искрено щастливи и забавни моменти (не преструвка). Да си кажеш, че има място в живота и за двете. Да не можеш да имаш дете си е особен вид тъга, подобна на загуба. Направи място за това, без вина. И вярвай, че моментът ще дойде. Аз говоря с моите деца, колкото и да е налудничаво, каня ги в живота си и някак знам, че те ме чуват. Представям си ги как в момента стягат куфарите и се готвят за дълъг престой на Земята, едва ли не са на стартовата писта застанали и нищо не може да ги спре да дойдат.
Иначе... общуване с хора, които минават през същото, помага, но не може да са някакви рандъм... трябва и да си пасвате като възгледи, за да си говорите като приятели. Има и готини подкасти, където се разглеждат точно този тип неща - емоции, потъване, вина. Строго индивидуално е дали ще ти помогне, на мен лично ми помага - чувствам се "видяна"...
Тези си имат цял канал, където си говорят само за такива неща.
Този също ми хареса много, макар че са малко шумнички и бъбриви и говорят общи приказки в началото, после става яко.
И любимото ми, което засяга буквално всички емоционални трудности, с които хора с дългогодишни репродуктивни проблеми се сблъкват.

Аз работя и с психолог, което също помага, но става бавничко. Имам емоционални блокажи и погрешни вярвания доста. Едно погрешно вярване, което мисля че е вече почти изчистено беше, че на добрите хора се дава дете, а на лошите - не. Извод, аз съм лоша Оказа се доста разпространено това, между другото... Кофти психологически момент, но се чисти.
Може би най-важното е да си тук и сега и да си разрешаваш всички емоции, без вина.

Preggo,можеш ли да препоръчаш терапевт?

Ами за жалост не, моята е мега претрупана и не поема нови клиенти. А пък с нея сме от много време назад, ходех преди 5 години по съвсем друг повод (не репродуктивни неща) и тогава ми помогна, та миналата година есента пак я потърсих и успя да ме вземе.
Но съветът ми е да се потърси някой с опит в репродуктивна психология и травма, по възможност. В Гугъл със сигурност ще има отговори.

Пингвинче, пробвай Стела Хараламбова дали ще ти пасне. Тя е точно с репродуктивна насоченост.

Има една платформа - doteb.bg
Разгледах я по диагонал, но виждам че имат индивидуални онлайн консултации.

Тя е точно на Стела.

Редактирам се с едни резултати от днес, ФСХ е слязло , естрадиола е доста зле и този месец. Ще видим в понеделник как ще я подкараме, дано наистина не съм закъсняла.

Какво значи "тука е така"?

Единствено се справях с психотерапия. Най-смислените пари и време, които съм отделила за мен. При психолога няма нужда от маски, времето е изцяло за теб, не е като с приятели да се интересуваш и от техните преживявания. Помогна ми да си направя план, да си махна от главата предубежденията и страховете. Вярвам, че без психотерапията лично аз нямаше да се справя. Моята психоложка не се занимава специално с репродуктивни проблеми. Успех

Аз също мисля, че без терапия е много трудно. След толкова години, за първи път тази седмица се осмелих. От една среща няма да станат чудеса, а и не съм сигурна все още дали това ще е най-подходящия терапевт за мен. Затова събирам мнения.
Моят опит до тук да се справям сама е, че има периоди, в които емоциите са маскирани, и уж съм добре. После става нещо дребно и ме хвърля в тотална тревожност и депресия. Трябваше по-рано да се реша на тази крачка с терапията...

В годините в които правехме инвитро и се борих с неуспехите ми помогна много това, че една от моите приятелки също беше в опити. Двете се подкрепяхме много.
Но истинската опора беше мъжа ми - нито веднъж не ми каза нещо на въпреки в  периоди на скърбене и плач след поредния неуспех, напротив търсеше начин да ме успокои. Аз като цяло съм позитивен човек и мятам зад гърба си всичко лошо, драматизирам седмица -две и после се изправям и продължавам напред. 15 опита инвитро преживях, лека бременност, раждане по спешност, 20 дни бебето ми беше в болница, част от времето в кувьоз и интубирано, но още съм с разсъдъка си. Но вече имам бебе и заради това малко същество, което ме е избрало вярвам, че си е заслужавало всичко.
Ако не можете да се справите сами потърсете помощ от професионалист, важно е да опазите освен физическото си здраве и менталното, защото това бебе, когато се появи ще има нужда от здрава и адекватна майка.

Здравейте,
Има ли някой в момента в Истанбул? Трябват ми турски Гонал (450-900) и Мериоферт (3-4 флакона по 150 мл).
В случай, че някой има налични с които може да се раздели моля също да ми пише.

Тъкмо това са моите размисли тия дни, макар че аз съм само с едно инвитро досега, но успя да ме посмачка - бих казала, че съм силен характер заради турбулентен живот, загуба на близък в семейството на ранна възраст и какво ли още не, знаете живот...

След инвитрото се чувствах както никога досега, а съм имала доста ментални проблеми - слава Богу не клинични, но съм запознава и с тревожност и депресия и какво ли още не. Та какво никога досега не беше в позитивен аспект естествено, а като парализирана и смачкана - може и хормоните да са повлияли. Търсих и психолог, една жена, която ми обясняваше полу-езотерични теории, а аз Мразя такива обяснения, за мен нещата в този живот са логични, рядко прибягвам до свръхестественото . С две думи напразно дадени пари за тази психоложка, та реших да не давам и там средства.

Иначе споделям с приятелки, но от скоро реших да спра, защото виждам, че питат предимно от куртоазия, а ако обясня как се чувствам игнорират и казват "е какво толкова..Инвитро" - та спирам да говоря с тях. Искам да се съсредоточа върху себе си, да не ми мрънка и дава наклон никой и да си сипе мненията искани или не върху мен. Цялостно съм доста затворен човек, въпреки, че обичам да говоря и да се усмихвам и изглеждам по друг начин - аз го правя когато ми е приятно наистина, не е изкуствено  и все пак обикновено се чувствам сама - към самотна и така съм свикнала да живея.

Приятелката ми много ми помага, но тя няма да седне надълго нашироко да си говори с мен по тези теми, защото е още по-логична и обикновено с едно изречение затваря разговора - а и самата аз не искам да я натоварвам излишно и без това съм дървен философ по принцип .

Та за мен цялото пътешествие е ту нагоре, ту надолу като се опитвам да не забивам в жестоки депресии, защото няма смисъл и няма да помогне за нищо.

Моят лимит цялостно по тези теми е доста малък, едва ли бих могла да направя 10 инвитро, ако не иска да се получи, ще го приема и това е. Имам проблем и с женствеността и какво ли не, но нямам мн време да го ровя с психолог, а и повечето наистина не струват (била съм през годините при различни).

Искрено се възхищавам на вашата сила и да кажем, за мен това е вдъхновение и ми помага да продължа. Затова благодаря на всички и много стискам палци да се получи на всяка една от вас.