Заради собствената им безопасност никога няма да ги оставя да ми се пинкат из колата.
Една катастрофа и то лека с дете, без колан (не мое), на задна седалка ме накара да обезопасявам всичко що обичам.
Вкъщи е кошмар от болести. Мен ме набара някакво незнайно чудо с температура и после петехиален обрив по цялото тяло. Бухам антибиотици и медрол на килограм и още нямам диагноза. Малкото и то пак ще се разболява. Не ми дават да правя нищо повече от лежане и леки разходки, а Ева трябва да бъде изкъпана и сресана. Сега ще видя дали грумърката и ще има време да и хвърли една баня и ако малкия позалезе, кой ще го гледа, че и до болни не ми дават да припаря. Баш такъв цирк не съм си представяла, че ще ми дойде до главата.
За да не е само писане:
Дедо хърка на слънце:

Ева дреме при мен и се чуди какво става:
!




