Как решихе въпроса с "НЕ"-то

При нас засега действа НЕ-то,обаче въобще незнам какво ще й щукне след няколко месеца

Около възрастта на твоето детенце всичко си беше ок, ама сега е............

Здравей, пак съм аз  Ама като са ни на една възраст Константиновците, да кажа и аз две думи, да обменим опит...
Четох, че до 18-месечна възраст децата НЕ трябва да се наказват, защото само ще страдат, но поука няма да си вземат.
Това не значи, че трябва да не правим забележка, разбира се. Костаки ПРЕКРАСНО разбира какво значи НЕ, обаче се изхитрява и зад гърба ми действа    Пример - знае кои шкафове не трябва да отваря, и когато ги приближи и аз го видя - казва "Неее" с поучителен тон, обаче ако се направя че не го виждам - влязъл е вътре  (шкафа с боклуджийската кофа  ) Или ключовете за колата и къщи - много обича да ги лапа - и като кажа "Не, ключовете не в устата" - ОК. В момента, в който не го гледам ги завира в гърлото си до задавяне 
Така че, моят съвет е: продължавай да обясняваш, но не се карай и не наказвай. Винаги, когато видиш опасен или забранен предмет в ръчичките, имай под ръка нещо друго интересно и бързо заменяй с това, което е в ръчичките.
Надявам се да не ставам досадна с моите препоръки. 

Отвличай му вниманието. За всяко "не" предлагай по две алтернативи : "Константин не може да гриза Катя. Константин може да гризка гуменото пате ИЛИ бисквитка"

OLYMPIA,   

Понякога НЕ-то има ефект,друг път като кажа НЕ-следва повтаряне от негова страна НЕ,НЕ,НЕ и прави точно това,което се опитвам да му забраня със широка усмивка на уста.Като цяло се старая да не повишавам тон,а да му отвлека вниманието с нещо друго.Търпение...това е най-важно в случая

Ееее, убихте ме как на 8 месеца знат какво е не бе? Асолютно са си бебета според мен. Поне моята е.Не вярвам въобще да осъзнават че някои неща са позволени, други не. За след годинка не знам, ще видим.

И на малката първата й дума беше НЕ и сега като й кажеш  НЕ, НЕДЕЙ или НЯМА тя повтаря само не не не не не.

Моята дъщеря е също на 13 месеца. Прекрасно знае какво значи НЕ, но това не значи че го изпълнява. Аз казвам НЕ, тя се смее с глас и си прави каквото си иска. Другия още по-опърничав вариант: Гледаме в очите с най-дяволития поглед на който е способна, казва ми 'НЕ, НЕ, НЕ' и в същия момент прави точно това което и е забранено.

Аз съм приела че това е период и ще отмине. Продължавам да си казвам НЕ, не позволявам да върши забранените неща, доколкото мога да контролирам ситуацията. Обяснявам защо това не трябва да се прави, макар че едва ли някой ме слуша. Не наказвам, но се опитвам да действам твърдо и да не се размеквам от крокодилски сълзи. Например тя много обича да си играе с разни неща в количката и след това да ги изхвърля на улицата. В тия неща спадат телефона ми, портмонето ми, покупки. Когато пожелае да и дам нещо, и казвам че ще го получи само ако не го изхвърля. Тя гледа умно и разбиращо и първоначално не ги изхвърля. КОгато я видя че се готви да изхвърли нещо и обяснявам защо не трябва да го го прави и че ще си прибера портмонето ако го изхвърли на улицата. Разбира се тя го изхвърля. Предупреждавам я още 1 път и след второто изхвърляне си прибирам портмонето. Показвам и улицата и и казвам 'няма'. Вече е научила че щом изхвърли нещо, него го няма. Горе-долу така процедирам с всичко така. Разбира се че реве и се тръшка понякога. Обяснявам защо не може да получи това което иска, опитвам се да и отвлека вниманието, да и предложа нещо по-интересно. Засега е сравнително лесно, мисля че ще стане много по-трудно след няколко месеца когато няма да можем да им отвличаме така лесно вниманието.

"Не-то" се спазва по-добре, когато се употребява рядко. АКо по цял ден на детето му се "не-ка" то спира да обръща внимание.  Вместо "не"  е добре да се използват - остави, пусни, спри да правиш...

Така е.А колкото по-малко забранени неща има наоколо,толкова по-рядко ще се налага да се използва НЕ-то.

Трябва да се въоръжиш с търпение   , защото тепърва започват да си показват малките рогца... и това им е забавно. Приемат като вид игра правенето "на обратно".Много добре усещат кое е позволено и кое не, но им харесва да наблюдават реакциите ни- поне така ми се струва като наблюдавам сина си.
И наистина спестявай си "НЕ-то", за да има тежест.

До годинката някъде всичко си беше ОК- казвам "не" и тя спира, видимо не й ставаше приятно от забраните, но се съобразяваше. Сега обаче    има едно нагло погледче, с което ме изкарва извън нерви. Гледа ме право в очите и прави точно това, което съм забранила. След това хвърля забранения предмет (най- често шише или чаша с вода) и гледа да избяга по- далеч от мен, че понякога и ми се хили злорадо