Скрит текст:
Много от нещата са така, благодаря ти! Аз съм доста самокритичен човек и относно невъзможността да се отпусна - така е, вечно трябва да съм притеснена за нещо и умислена, някак си, когато главата ми е освободена от дадени размисли , негативни най-често, ми е странно и като че ли сама си ги “привиквам” отново да ме завладеят мисловно. 😃 сякаш едновременно с недоволството към тях , съм и свикнала към такъв начин на мислене. Много правилно казваш, че желанието за свръхконтрол води до такива състояния, защото води до фиксации, а от горчив опит съм видяла, че фиксираш ли се върху нещо , в повечето случаи не само че не намираш отговора му, но и влече тревожност. Затова и по-горе бях дала пример с връзката си с моя приятел , толкова се бях фиксирала да го анализирам, че За малко да се разделим. След това си казах, че малко неща можем да контролираме и да пусна нещата в своя ход, и оттогава всичко е супер. Гледам да не се само анализирам излишно, защото и това не е полезно, имам обремененост в рода си , която избягвам, за вглеждане в себе си и мисли само и единствено за себе си😃😃
И аз препоръчвам терапия - краткосрочна, фокусирана. Чета те, и усещам много добър анализ и самонаблюдение. Вярвам, че ще се справиш и с правилния терапевт няма да задълбаеш в проблема. Ще развиеш умения, ще намериш вътрешни ресурси и тези мисли постепенно ще останат на заден план. Просто ще се научиш да се чувстваш комфортно в кожата си.
Да речем, че има твои характеристики, които са част от проблема. Например - имаш някаква вътрешна неувереност. Или си привързана към точно определен начин да се случват нещата. Или имаш склонност да си свръх-контролираща, трудно се отпускаш. С тези неща се работи. Като изградиш здрав, стабилен вътрешен център, няма да се връзваш толкова лесно на случайни мисли. Като се научиш да се отпускаш, нервната ти система няма да се пренапряга толкова лесно. Като се научиш да се доверяваш (на живота, на тялото си), по-лесно ще приемаш всичко, което се случва.
Конкретно по казуса - би могла да почнеш отзад-напред. Виж нещо любимо за правене за моментите, в които не можеш да спиш. Аз имам много любим сериал с много сезони - лек, не особено ангажиращ. Случи ли се да не мога да спя, ставам и пускам една серия. И средата не стигам обикновено, и вече ме е унесло. Е, има дни, гледала съм и по две цели серии. Случва се. Животът не е спрял.
Избери нещо, което ти е приятно, каквото и да е, е по-добре от стоенето в леглото и тази вътрешна борба, която се случва в тези моменти. Целия дискомфорт е от неприемане на ситуацията. Колкото и да се съпротивляваш обаче, че не спиш, това не променя нищо. Даже става по-зле. И за мен това е нещо като насилие към себе си. Идеята е да спреш да се бориш с безсънието, и да го приемеш. А това да ти позволи да си махнеш фокуса от него и да го преместиш върху други, по-положителни неща. После то само ще си иде.
Също помисли възможно ли е да не умееш да си почиваш добре? Ако все имаш някакви събития, дейности, учене.. възможно ли е по подразбиране да си ходиш пренапрегната и да си позабравила как да релаксираш? Възможно ли е да е от липса на свободно време? Ако да - е хубаво да заделиш някакво свободно време всеки ден, за да припомниш как да се отпускаш. Бавни разходки, нищоправене, пиене на чай, любима музика в тъмното, масаж.
Да речем, че има твои характеристики, които са част от проблема. Например - имаш някаква вътрешна неувереност. Или си привързана към точно определен начин да се случват нещата. Или имаш склонност да си свръх-контролираща, трудно се отпускаш. С тези неща се работи. Като изградиш здрав, стабилен вътрешен център, няма да се връзваш толкова лесно на случайни мисли. Като се научиш да се отпускаш, нервната ти система няма да се пренапряга толкова лесно. Като се научиш да се доверяваш (на живота, на тялото си), по-лесно ще приемаш всичко, което се случва.
Конкретно по казуса - би могла да почнеш отзад-напред. Виж нещо любимо за правене за моментите, в които не можеш да спиш. Аз имам много любим сериал с много сезони - лек, не особено ангажиращ. Случи ли се да не мога да спя, ставам и пускам една серия. И средата не стигам обикновено, и вече ме е унесло. Е, има дни, гледала съм и по две цели серии. Случва се. Животът не е спрял.
Избери нещо, което ти е приятно, каквото и да е, е по-добре от стоенето в леглото и тази вътрешна борба, която се случва в тези моменти. Целия дискомфорт е от неприемане на ситуацията. Колкото и да се съпротивляваш обаче, че не спиш, това не променя нищо. Даже става по-зле. И за мен това е нещо като насилие към себе си. Идеята е да спреш да се бориш с безсънието, и да го приемеш. А това да ти позволи да си махнеш фокуса от него и да го преместиш върху други, по-положителни неща. После то само ще си иде.
Също помисли възможно ли е да не умееш да си почиваш добре? Ако все имаш някакви събития, дейности, учене.. възможно ли е по подразбиране да си ходиш пренапрегната и да си позабравила как да релаксираш? Възможно ли е да е от липса на свободно време? Ако да - е хубаво да заделиш някакво свободно време всеки ден, за да припомниш как да се отпускаш. Бавни разходки, нищоправене, пиене на чай, любима музика в тъмното, масаж.
Много от нещата са така, благодаря ти! Аз съм доста самокритичен човек и относно невъзможността да се отпусна - така е, вечно трябва да съм притеснена за нещо и умислена, някак си, когато главата ми е освободена от дадени размисли , негативни най-често, ми е странно и като че ли сама си ги “привиквам” отново да ме завладеят мисловно. 😃 сякаш едновременно с недоволството към тях , съм и свикнала към такъв начин на мислене. Много правилно казваш, че желанието за свръхконтрол води до такива състояния, защото води до фиксации, а от горчив опит съм видяла, че фиксираш ли се върху нещо , в повечето случаи не само че не намираш отговора му, но и влече тревожност. Затова и по-горе бях дала пример с връзката си с моя приятел , толкова се бях фиксирала да го анализирам, че За малко да се разделим. След това си казах, че малко неща можем да контролираме и да пусна нещата в своя ход, и оттогава всичко е супер. Гледам да не се само анализирам излишно, защото и това не е полезно, имам обремененост в рода си , която избягвам, за вглеждане в себе си и мисли само и единствено за себе си😃😃
Стой далеч от всякакви модерни терапии като "трябва да мисля позитивно" или "манифестирането". Те подхранват проблема. Живей си живота. Каквото е писано, ще стане - няма да се скриеш нито от хубавото, нито от лошото. Особено добре ще го разбереш, ако си вярваща. Maktub. В това има свобода от подобни натрапчиви мисли, но и отговорност - как реагираш на това, което ти се подава в живота. Успех!
А това със заспиването преди важно събитие го изживяват много хора - точно когато искаш да заспиш в 10, от вълнение се кукува до 2. А в някой хубав обикновен ден без никакъв проблем човек заспива в 9 даже.