Вниманието си е същото. Разбира се, има известна разлика, защото като гаджета работихме заедно и се разминавахме по коридорите с желание да се нахвърлим един върху друг, а после бързахме да наваксаме с нахвърлянето в рамките на няколко часа преди всеки да се прибере у дома. След подписа - вече нямаше за къде да бързаме и нещата се успокоиха - тогава точно беше времето, когато най-пълноценно сме били заедно.
Сега вече започнаха да ни вълнуват и други (общи неща), които изместиха гушкането към по-зряло общуване (разговори, жестове на внимание). Сега не си повтаряме по 20 пъти на ден, че се обичаме, а обсъждаме децата, работата, неговото учене, парите, сметките, готвенето, чистенето, но не сме "изстинали" един към друг... И все още ходим заедно на работа (офисите ни са близко един до друг), а вечер той ме взема да се разходим на прибиране.