Все още е много малка,но като реве повечко я шляпвам по дупето през памперса 
Виж целия пост
ПОСЯГАТЕ ЛИ НА ДЕЦАТА СИ?
- Публикувана: 19 март 2007, 01:40 ч.
- Последно мнение: 28 март 2007, 15:31 ч.
# 45
19 март 2007, 18:32 ч.
# 46
19 март 2007, 18:32 ч.
Аз смятам, че е много по-въздействащо отношението, с което се пошляпват децата, от това леко ли е било или не. Те улавят сериозността на проблема по тона с който ги "наказваме". Мен са ме пляскали по дупето, но никога няма да забравя един поглед на майка ми, почти не ме докосна, вкара ме в стаята ми и показа колко ми е сърдита, тогава предпочитах да ме набие, отколкото да виждам това разочарование! Но, тогава съм била по-голямо дете...
Виж целия пост
# 47
19 март 2007, 18:40 ч.
Ами мен не са ме били и дори удряли. Не мисля, че съм станала лош човек 
И аз не мисля да си бия децата, а и май и мъжът ми не е привърженик на тез методи на възпитание.
С малкия ми брат имаме 16 години разлика и по едно време аз го гледах. Не съм го удряла. А и нашите почти. Въпреки, че беше страшен инат като малък. Като трябваше да го прибера от яслата и направо умирах. Но сега е на 10 и си е доста свястно дете. Не му помогнахме да си развие ината
Виж целия пост
И аз не мисля да си бия децата, а и май и мъжът ми не е привърженик на тез методи на възпитание.С малкия ми брат имаме 16 години разлика и по едно време аз го гледах. Не съм го удряла. А и нашите почти. Въпреки, че беше страшен инат като малък. Като трябваше да го прибера от яслата и направо умирах. Но сега е на 10 и си е доста свястно дете. Не му помогнахме да си развие ината
# 48
19 март 2007, 18:46 ч.
Ваче, моят син е на 1 г. и 5 месеца и изобщо не е малък. То си му личи, когато просто се върти из къщи и се чуди каква беля да направи. И в 90% от случаите изобщо не ме слуша - слуша детегледачката си повече, отколкото мен и баща му. И казвам, че никога не бих го ударила, защото мен не са ме възпитавали с бой и мисля, че боят не води до нищо добро, даже напротив - учи детето да бъде агресивно.
gergi...стана ми интересно....слуша детегледачката си повече, отколкото мен и баща му. За6то така става?Много пъти съм се питала.... и при други слу4аи е така
Детегледа4ката кара ли му се? Наказва ли го? За6то примерно детето слуша 4ужд 4овек ...а не родителите си?
Виж целия пост
Ваче, моят син е на 1 г. и 5 месеца и изобщо не е малък. То си му личи, когато просто се върти из къщи и се чуди каква беля да направи. И в 90% от случаите изобщо не ме слуша - слуша детегледачката си повече, отколкото мен и баща му. И казвам, че никога не бих го ударила, защото мен не са ме възпитавали с бой и мисля, че боят не води до нищо добро, даже напротив - учи детето да бъде агресивно.
Детегледа4ката кара ли му се? Наказва ли го? За6то примерно детето слуша 4ужд 4овек ...а не родителите си?
# 49
19 март 2007, 18:47 ч.
Аз също така процедирам . Много се отговаря и инати почти за всичко .
Нищо , че и аз живея в такава държава ... Не мога да го оставя да прави каквото си иска - като порастне - тогава .
Има моменти , когато обясненията не вършат никаква работа - особено като тръгне да тича пред мен на една камара разстояние и излезе на шосето , след хилядите ми викове : "Спри" , докато се опитвам да го догоня
Виж целия пост
Посягам, и то точно от безсилие...Когато виждам, че с думи не става и са го хванали лудите, се отпускам да го нашляпам по дупето... Когато ми прави напук, но за много важни неща, обикновено отнася пердах Изобщо не се гордея със себе си, съзнавам, че това не е правилно, но просто не ми издържат нервите понякога 
Виж, истински шамар не съм удряла, няма и да ударя, това не го намирам за нормално - малко дете, да му отвъртиш главата
Моите шамари, когато е имало такива, са били с два пръста побутване в смисъл "ееей, погледни ме в очите 
" 
Боят е винаги от безсилие...Да си пожелаем да сме силни и да имаме здрави нерви, че сега са още малки, ама какво ни чака
Изобщо не се гордея със себе си, съзнавам, че това не е правилно, но просто не ми издържат нервите понякога Виж, истински шамар не съм удряла, няма и да ударя, това не го намирам за нормално - малко дете, да му отвъртиш главата
Моите шамари, когато е имало такива, са били с два пръста побутване в смисъл "ееей, погледни ме в очите " Боят е винаги от безсилие...Да си пожелаем да сме силни и да имаме здрави нерви, че сега са още малки, ама какво ни чака
Аз също така процедирам . Много се отговаря и инати почти за всичко .
Нищо , че и аз живея в такава държава ... Не мога да го оставя да прави каквото си иска - като порастне - тогава .
Има моменти , когато обясненията не вършат никаква работа - особено като тръгне да тича пред мен на една камара разстояние и излезе на шосето , след хилядите ми викове : "Спри" , докато се опитвам да го догоня
# 50
19 март 2007, 18:58 ч.
Венера недеи така,не съм искала да "коментирам" някои...а просто коментирах самата слу4ка.. 
.на автобусната спирка.
Да!! бе6е с злоба....бой с злоба.Бях там и видях злобата в очите и..
.Ти не си била там....така 4е,замъл4и до тук. 
Знае6 ли кое ме подразни....4е го прави на публи4но място и унижи детето пред вси4ки хора на спирката. С каква психика 6е расте това дете?? Ти как мисли6?
Виж целия пост
ДА, посягам. Не ме срам от това. Сега ще се почне пак... ПОмня, че лятото имахме големи спорове тука- за някой шамар= пребиване. Все ми е тая, честно.
Спрете да коментирате хората! Може д а е грозно, да изглжда със злоба, ама никой не знае кое е провокирало майката д аудари шамар , да ощипе и пр.
Спрете да коментирате хората! Може д а е грозно, да изглжда със злоба, ама никой не знае кое е провокирало майката д аудари шамар , да ощипе и пр.
.на автобусната спирка.Да!! бе6е с злоба....бой с злоба.Бях там и видях злобата в очите и..
.Ти не си била там....така 4е,замъл4и до тук. Знае6 ли кое ме подразни....4е го прави на публи4но място и унижи детето пред вси4ки хора на спирката. С каква психика 6е расте това дете?? Ти как мисли6?
# 51
19 март 2007, 19:03 ч.
А каква е целта на темата? ДА се бием в гърдите колко добри майки сме ли- как не удряме и шамар дори, а тоз или оня си пребиват децата?! Добре- съгласна съм, правилно си реагирала, не го одобрявам и аз. НАписах го, защото знам до къде водят подобни теми 
Виж целия пост
# 52
19 март 2007, 19:11 ч.
А защо трябва да има цел??? Не може ли само да споделяме?И аз съм удряла дупето на синът ми...като ми вдигаше кръвното като малък. Просто е интересно дили има начин да се справим с някои ситуации без шамари... и доколко е възможно това? Как и защо реагираме така.? Кое ни провокира? Не разбирам какво толкова те дразни темата.Никой не стои нсаила тук...ако не ти харесва,ок...но се изказваш малко "неподготвена". Всеки има избор и право да пише каквото си иска....независимо дали ти харесва или не.
Виж целия пост
А каква е целта на темата? ДА се бием в гърдите колко добри майки сме ли- как не удряме и шамар дори, а тоз или оня си пребиват децата?! Добре- съгласна съм, правилно си реагирала, не го одобрявам и аз. НАписах го, защото знам до къде водят подобни теми
# 53
19 март 2007, 19:18 ч.
КАзах си мнението, не може ли? Подразни ме заглавието, да речем. Както и някой мнения за кретения, инфантилизъм и пр.- доста крайни, според мен. Дано си ме разбрала, ама явно не си, щом според теб се изкавам неподготвена..... НЯма значение, не исках да се заяждам в никакъв случай
Виж целия пост
# 54
19 март 2007, 19:28 ч.
Имаш право разбира се...да изкажеш мниние.Но не да ни се караш...Просто ми прозвуча като забрана" Спрете да коментирате хората!.. .Та затова казах 4е се изказа"неподготвена"в слу4ая....се6таш ли се какво имам впредвид
Приемам 4е не си искала да се заяжда6..
...и нека спрем до тук.Да не занимаваме останалите ...
Виж целия пост
КАзах си мнението, не може ли? Подразни ме заглавието, да речем. Както и някой мнения за кретения, инфантилизъм и пр.- доста крайни, според мен. Дано си ме разбрала, ама явно не си, щом според теб се изкавам неподготвена..... НЯма значение, не исках да се заяждам в никакъв случай
.Та затова казах 4е се изказа"неподготвена"в слу4ая....се6таш ли се какво имам впредвид Приемам 4е не си искала да се заяжда6..
...и нека спрем до тук.Да не занимаваме останалите ...
# 55
19 март 2007, 19:31 ч.
Само един въпрос:
Как ще се почувствате, ако някой от позицията си на по-силен ви набие? Пък дори и с поучителна цел???
Виж целия пост
Как ще се почувствате, ако някой от позицията си на по-силен ви набие? Пък дори и с поучителна цел???
# 56
19 март 2007, 19:37 ч.
Няма да коментирам, нито да се изказвам, само ще разкажа като нагледен пример една случка от тази вечер. Към 17,00 се прибирам от работа и съм вече пред съседния на нашия вход. Още отдалече обаче виждам две деца на тротоара седнали - момче и момиче - на около 10 години; момичето реве, та се къса; като приближавам виждам, че е паднала и крачола на анцунга е скъсан; момчето я успокоява. Момичето реве: "Сега мама ще ме убиееееееее" 
Познавам тези деца само по физиономия, моят син играе с тях. Ако на него се случи да падне и си скъса крачол, докато играе отпред пред блока, просто се прибира, почиства се сам или ако аз и баща му сме в къщи му почистваме раната, преобува се и излиза спокойно пак да си играе. И през ум няма да му мине да се травмира, че някой ще го накаже за това или "мама ще го убие".
Виж целия пост
Познавам тези деца само по физиономия, моят син играе с тях. Ако на него се случи да падне и си скъса крачол, докато играе отпред пред блока, просто се прибира, почиства се сам или ако аз и баща му сме в къщи му почистваме раната, преобува се и излиза спокойно пак да си играе. И през ум няма да му мине да се травмира, че някой ще го накаже за това или "мама ще го убие".
# 57
19 март 2007, 19:51 ч.
Мисля, че има разлика между бой и някой единичен шамар с възпитателна цел... (под шамар нямам предвид през лицето).
Сигурно на много от вас е странно да се посяга на дете, ама пък и какво да се прави, когато обясниш нещо безброй, ама наистина безброй пъти по хиляди различни начини и няма ефект.... Има деца, които просто са си инати (ние извадих късмет с точно такова
).
Сега синът ми знае, че в тоалетната не се бърка, а още по-малко се ближат ръцете след това, знае, че кофата за боклук не се изсипва в средата на хола и с лайняния памперс не се маже по плочките... не е пребит, нито е бит, просто е пляснат през ръката няколко пъти...
Изобщо няма да коментирам случаите в които просто обикаля къщата с едни хитри очи, дебне ме да ида в другата стая и се чуди каква магария да измисли... знам, че не всички деца са такива, ама мойто е хала, кво да правя, по добре да му плесна един по задника, отколкото да падне от раклата (върху която вярвайте ми нямам идея как се качва
). Да не говорим за скоростните му отсечки по дивана и как се препъва във възглавниците... няма да споменавам и колко точно пъти е падал на глава от подлакътника на дивана... докато го видя, че се е изправил като топола и туп...
Ами ще ме извинявате, ама на 1 година с обяснения не става, или моето дете е по-просто, или аз не съм стока...
Не казвам, че този подход е най-правилния нито пък единствения, но това е подхода, който върши работа при нас, когато всичко друго е пробвано
Виж целия пост
Сигурно на много от вас е странно да се посяга на дете, ама пък и какво да се прави, когато обясниш нещо безброй, ама наистина безброй пъти по хиляди различни начини и няма ефект.... Има деца, които просто са си инати (ние извадих късмет с точно такова
). Сега синът ми знае, че в тоалетната не се бърка, а още по-малко се ближат ръцете след това, знае, че кофата за боклук не се изсипва в средата на хола и с лайняния памперс не се маже по плочките... не е пребит, нито е бит, просто е пляснат през ръката няколко пъти...
Изобщо няма да коментирам случаите в които просто обикаля къщата с едни хитри очи, дебне ме да ида в другата стая и се чуди каква магария да измисли... знам, че не всички деца са такива, ама мойто е хала, кво да правя, по добре да му плесна един по задника, отколкото да падне от раклата (върху която вярвайте ми нямам идея как се качва
). Да не говорим за скоростните му отсечки по дивана и как се препъва във възглавниците... няма да споменавам и колко точно пъти е падал на глава от подлакътника на дивана... докато го видя, че се е изправил като топола и туп... Ами ще ме извинявате, ама на 1 година с обяснения не става, или моето дете е по-просто, или аз не съм стока...
Не казвам, че този подход е най-правилния нито пък единствения, но това е подхода, който върши работа при нас, когато всичко друго е пробвано
# 58
19 март 2007, 19:54 ч.
това дете не е случило на интелигентни родители като вас! Има доста такива случаи 
Боя е реакция под афект, в много от случаите и модел на поведение, придобит от детството. Не споделям, че това е метода, чрез който трябва се възпитават децата. Понякога, в екстремни случаи и на мен ми се отплесва ръката, но после съжалявам.
Виж целия пост
Няма да коментирам, нито да се изказвам, само ще разкажа като нагледен пример една случка от тази вечер. Към 17,00 се прибирам от работа и съм вече пред съседния на нашия вход. Още отдалече обаче виждам две деца на тротоара седнали - момче и момиче - на около 10 години; момичето реве, та се къса; като приближавам виждам, че е паднала и крачола на анцунга е скъсан; момчето я успокоява. Момичето реве: "Сега мама ще ме убиееееееее"
Познавам тези деца само по физиономия, моят син играе с тях. Ако на него се случи да падне и си скъса крачол, докато играе отпред пред блока, просто се прибира, почиства се сам или ако аз и баща му сме в къщи му почистваме раната, преобува се и излиза спокойно пак да си играе. И през ум няма да му мине да се травмира, че някой ще го накаже за това или "мама ще го убие".
Познавам тези деца само по физиономия, моят син играе с тях. Ако на него се случи да падне и си скъса крачол, докато играе отпред пред блока, просто се прибира, почиства се сам или ако аз и баща му сме в къщи му почистваме раната, преобува се и излиза спокойно пак да си играе. И през ум няма да му мине да се травмира, че някой ще го накаже за това или "мама ще го убие".
това дете не е случило на интелигентни родители като вас! Има доста такива случаи Боя е реакция под афект, в много от случаите и модел на поведение, придобит от детството. Не споделям, че това е метода, чрез който трябва се възпитават децата. Понякога, в екстремни случаи и на мен ми се отплесва ръката, но после съжалявам.
# 59
19 март 2007, 19:57 ч.
Ох, наистина е много сложно с "убеждението" при съвсем малките деца...Май там шамарчетата (леки) са неизбежни.
Виж целия пост
Препоръчани теми