Номинации за най-голяма муня (тема 12)

  • 77 872
  • 789
# 390
Светулчице, благодаря Joy
И на мен ми се е случвало да си търся телефона докато разговарям с някого. Освен това да отида до магазина за нещо конкретно и да купя всичко друго само не него.
Виж целия пост
# 391
Много обичам да пия газирана вода, имам си конкретни предпочитания за сила на газировката, за големината на балончетата, за вкуса и послевкуса. Не живея в България отдавна, но когато се прибирам тук, си купувам вода Девин, най-добре ми приляга на изискванията.
Вчера отидох до магазина и взех две бутилки,  първата приключи през деня, втората отворих вечерта, сипах си в чашата, отпих стабилно няколко глътки ... и в следващия момент се вцепених. Вкусът и миризмата бяха, все едно съм изсмукала гъбата за чинии направо от мивката, буквално препарат за чинии!
Паника. Първата ми мисъл –Нещо се е объркало в завода! Изтекъл е химикал! Сега ще умра от вода!
Постоях, постоях, не ми стана лошо, реших, че дори да е имало нещо, е било разредено и че няма чак да се мре.
Хвърлих шишето в кофата, но днес се сетих, че мога да се обадя в завода и да ги уведомя за този голям проблем, и извадих бутилката от боклука, за да запиша партиден номер, дата на бутилиране и прочее. И какво да видя - на етикета се мъдрят някакви плодчета...Оказа се, че по погрешка съм взела новия им вкус с грейпфрут. Не знаех, че съществува. Сега знам. И никога повече. ☠️  

 Иначе бутилката е същата, като на обикновената им, хубава газирана вода Smile
Виж целия пост
# 392
Прибирам се с раница/лаптоп, куче на каишка и в черна найлонова торбичка си нося маратонките от офиса да се перат. Отивам до магазинчето за зеленчуци под съседния блок, което е толкова мъничко, тесничко и отрупано.
Започвам да избирам от щайгите отвън. Кучето се дърпа, раницата се килва по гърба ми, торбичката с маратонките се мъндахерца при всяко движение.  Пълня домати в кесийка, в която съм сложила краставици вече. Явно съм скъсала кесийката и разпилявам доматите по земята. Жената ми помага да ги събера.

Влизам в магазинчето да мерим избрания зарзават - с раницата закачам щендер с подправки. Жената от магазина ми помага да ги събера.

Кучето настоява, че знае къде е изхода и полага усилия да ме извлече навън и с кордата на повода закача кофичка с люти шипки. Жената ми помага да ги събера.

Измерваме всичко, свалям раницата - вадя портомонето, дърпам кучето, придържам кофичката с шипките с крак. Плащам, вземам чантата и излизам на буксир, влачена от кучето. Жената ме вика отвътре, защото съм забравила продуктите.

Връщам се, извинявам се, кучето е напълно убедено, че съм се побъркала да се връщам там и напира. Кофичката с чушките отново се отъркалва на земята. Жената ми помага да ги събера.

Вземам си продуктите и излизам пак на буксир, влачена от кучето.  Жената ме догонва, защото съм си забравила чантата с маратонките.

Не, не съм идиот - но това никога тази жена няма да го повярва!
Виж целия пост
# 393
По тази причина връзвам кучето да чака пред магазина Grinning
Виж целия пост
# 394
То и аз така правя. Ама веднъж го забравих горкото, та се връщах за него. Имаше и още една потребителка с такъв мунски номер.
Виж целия пост
# 395
Не оставям ни дете ни куче пред магазин - да ми ги открадне някой или да ги нападне по-голямо куче. Не!
Виж целия пост
# 396
И аз не бих си оставила кучето пред магазина. На Лютиче може да е голямо и страшно, но нашето е две шепи и... толкова сладко, че всеки би искал да го открадне Simple Smile. От вчера е подстригано почти нула номер и е като плъх, горкото. Дори котката ни, която е сляпа и не го вижда, някак усеща, че е станало по-дребно и взе да му се прави на важна Simple Smile.
Виж целия пост
# 397
Да споделя и аз една забавна случка.  Случката се развива на Морска гара. Отивам аз на мероприятие на мъжа ми и разбира се съм се нагласила с кок, високи обувки на платформа и рокля. Отидох снимахме се , той остава там да се оправя аз си тръгвам към колата , спряна на платен паркинг. Тръгвайки нагоре нещо изтраква и оставам без обувка Grinning, след мъничко и другата увисва на крака ми ... Тръгвам боса, но това за черноморски град през лятото не е необичайно Grinning. Стигам до колата ми някак си , пазя се от камъни, стъкла и всичко по пътя и момчето на паркинга ме пита : Искаш ли да ти дам джапанки , имам едни тук ? Аз видимо засрамена му обясних, че имам резервни в багажника за плаж , но по пътя ги е нямало ... Та така , чак момчето ме съжали.
Виж целия пост
# 398
the Дорис, много се смях.
ММ е така но без куче. Често си носи яке, но не го облича и с него вършее наред.
Виж целия пост
# 399
Не оставям ни дете ни куче пред магазин - да ми ги открадне някой или да ги нападне по-голямо куче. Не!

Затова инвестирах в повод с ключалка Wink
Виж целия пост
# 400
Може ли снимка или линк към такъв повод?
Виж целия пост
# 401
Може ли снимка или линк към такъв повод?

Toва е разтегателен повод с корда и бутон. Стандартен - от Лидъл.
Ето един примерен - https://www.zooland-varna.com/p/flexi-comfort-vazhe-xs-m-avtomatichen-povod/
Виж целия пост
# 402
Разтегателните каишки са ужас. Преди време, в Морската градина една кучкарка отпуснала каишката и кучето ѝ върви напред. Те са в дясната половина на една от алеите. В същото време аз правя физзарядка и минавам покрай нея в лявата половина на алеята, почти в края ѝ. И кучето ѝ да реши в този момент да тръгне по диагонал. Навря ми се в краката, дори успя да ме спъне. Е малко паднах върху него.
Виж целия пост
# 403
Сетих се и за една случка, която ще споделя точно този ден, който свързвам с баба ми и тя много ми липсва! Обичам те бабо, където и да си! Heart

Дъщеря ми бе на около 5. Влезе във фазата, в която разбра, че всички са тленни и смъртни. Пита ме ще умра ли - не я лъжа, опитвам меко, но все пак да и кажа истината. Пита за всеки роднина по отделно ще умре ли - да, като му дойде времето. Плаче, тръшка се! Иска да и обещая, че няма да умра. Не обещавам! Започва да изброява познати, приятли, известни личности - не лъжа, но вече усещам, че е време да отклоня темата. Предлагам и да идем да се разходим, да си купим сладолед, да идем на гости на баба Н. Излизаме и тя се поуспокоява.
Стигаме до гостито в баба. Оказва се, обаче че на баба ми не и е добре. Карам я да легне на дивана, меря кръвното, чета листовки на лекарствата и, чудя се на кого да се обадя за лекарски съвет. Точно тогава дъщеря ми застава до дивана с изпъчено коремче, поглежда сериозно баба Н, потупва я по крака и казва:
- Бабо Н., ти знаеш ли, че ще умреш?
Баба леко се същиса. Погледна детето и тъй като то си бе до последно безценно за нея, като викна тая жена по мене:
- Доре, с твоите глупости побърка детето ... - и какви ли не ги нареди в последствие! Все аз виновна за всичко! Мълча и гледам даже да дишам тихо, че кръвното и е високо и барем бързо отмине урагана.
Обрахме си крушите. Кръвното на баба все така високо, тя сумти с мокра кърпа на врата, но твърди, че вече е по-добре.

В асансьора щерката ме пита какво ми е и казвам, че съм притеснена за баба Н, а то ме поглежда сериозно:
- Притесняваш се, че е решила да не умира ли?
Виж целия пост
# 404
Преди около стотина години работех в РТВЦ Пловдив (не съм журналист). Редакцията на нашето предаване беше непосредствено до редакцията на "Адрес 4000" - за младите, които не го помнят, беше хубаво предавне с водещ Пепа Славчева, със сватовническа тематика. Simple Smile  Един ден в обедната почивка, на нашата врата се появява дребничък неугледен мъж с работни дрехи. И пита:
- АдреЗът къде е?
Обяснявам му аз, той казва, че било заключено. Питам го защо ги търси.
- Търся си жена- казва той, но държа да работи като готвачка.
Реших да се пошегувам с него и му казвам:
- Е, аз не съм готвачка, но мога да готвя, защо държиш да е точно с такава професия?
Той ме погледна недоверчиво и преценяващо и отсече:
- Тц, тебе не те искам, много си "гърчава". Simple Smile
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия