От известно време болките са ми намалели, има дни в които почти нямам дори, но има дни когато се засилват. Сега ми предстои на 7ми командировка в София и си мисля да направя една консултация в клиниката на Урвич.
Искам да ви питам обаче, ако точно тогава нямам болки дали е удачно да ходя, ще има ли ефект от прегледа. Аз тук съм ходила по прегледи все с болки и незнам
знам, че малко тъпо звуча, но нямам идея как се процедира и дали сега да звънна и да си запазя час /ако въобще има/. А за лекар - на който ме препратят от регистратурата - имам на разположение сряда следобяд
А всички ли работят с направление?
Предварително ви благодаря
Здравей,
Това че нямаш в момента болки на значи че не можеш да отидеш на доктор.Вземи си всичките направени изследвания и направи консултация.Мисля че когато отидеш с направление те пращат при доктор който работи със НЗОК.По здравна каса не записват предварително часове.Само незнам кои доктори са в сряда следобяд

Успех

А защото тръгвам по стъпките на доста от вас,макар все още да нямам точна диагноза. На 22 години съм. От 12 годишна започнах да получавам странни сигнали от тялото си,които повечето лекари избягваха.Историята е дълга,но накратко: От 12 годишна имам белтък в урината,поддържам температура до 37.3...започнах лесно да се уморявам,едни странни поклащания на тялото още докато седях на чина в училище,тревожност..После(аз обожавам да ходя в планината),докато правех разходки с приятели,започнах да усещам силна болка в сгъвката на коляното,после и в двете (слизайки надолу),после започна и докато изкачвах стълби. Сърцебиене...болки в стомаха...Периодично си правех кръвни изследвания,а моята лекарка дори не забелязваше белтъка в урината. И както можете да предположите,едва ли не ме набедиха за хипохондричка. Но проблемите (същинските) започнаха след Нова Година,когато започна да ми се подува леко едното око,дами се замъглява зрението,да ме болят стави,кости..Първоначално,никой не обръщаше внимание..."Въобразяваш си","ОТ нерви","чувствителна си"..а като има кажех и че пиша стихове...досещате се.Да де,но крайниците ми изтръпваха,после започнах да усещам скованост,пръстите ми са непрекъснато студени..Вече ставите при всяко движение пукат (да добавя ли,че един професор в клиниката по ревматология ми каза,че съм твърде гъвкава..та затова...
Когато им задавам въпроси,сякаш ми се сърдят..."Вие сте чели доста "...ами как дане чета,когато имам явен проблем,а те се отнасят катоспоредната бройка...Та малко съм объркана за всички тези симптоми.Може даже да се окаже не едно,а няколко неща...
Но имах нужда да споделя разочарованието си от скептицизма на лекарите,как не се доверяват на пациента,а човек сам усеща най-добре себе си.Може би сега,когато явно се личат изпъкнали кокалчета,ще направят нещо,защото 4 месеца ходя по болници сама,маса пари за изследвания,голямо чакане...а от другата страна нехайство.А съм на 22...И имам своите мечти,както всеки от нас. Без да искам да звуча твърде сантиментално...Досега не съм писала във форум. Желая ви да се чувствате добре и да се борите
това са добри новини, нали?Как си с болките, по- добре ли си? 
мерси за статийката, ще разровя за още инфо.