ОКТОМВРИЙСКИ бебчета 2024 Тема 4

Момичета, благодаря и аз за споделените режими, доколкото да такива.

Аз имам отдавна една чуденка, която ми се струва че ми се избистри, но все пак да питам. По какво определяте, че примерно в 7 е първо събуждане, ако след хранене веднага заспива пак?
Аз се опитвах да следвам принципа, че часът на лягане трябва да е 12-13 часа след часа на ставане, но не знам кое точно е ставане. Беба се буди обикновено към 8, като тогава отваря за пръв път очите. За мен това е първо будене, въпреки че не е провокирано от глад. Но пък с моя помощ и малко гушкане, бих могла да я удържа до 9, за да поспим заедно. Та често съм се чудила кой час да взимам предвид за събуждане. От друга страна пък гледам да има по 12-13 часа сън денонощие и ако е спала доста през деня, часът на лягане ѝ се измества към 22.
Всеки ден ли къпете с коса?

Според мен не е толкова важно кога ще кажем, че се е събудило бебето. Но аз забелязвам колко по-леко спи моята през деня. Обикновено след 5-6 сутринта просто не спи както през нощта и лесно се буди от всичко.

Ние къпем два пъти в седмицата - един път с бебешки шампоан, един път с кърма. И при всяко къпане и мием косичката.

Moonlit, ще разкажа защо сме откликващи в скрит текст, че е дълго
Отнело ми е много усилия в личен план да лекувам своите травми от детството, за да успея да бъда по-добър родител, и още имам много работа.

Moonlit, ще споделиш ли вие как действате по този въпрос?

Едит:
Скади,

Ние будим в 7, за да се вържат общо 5 хранения на грубо 3.5 часа диапазон и да я сложим да си легне към 9. Можеше и в 6 да я будим и приспиваме вечер към 20.

Два дни бебка направи рекордна дрямка от 2 часа следобед. Първият ден все пак се измори преди къпане и направи една бърза, та цялото приспиване се проточи. На следващия ден решихме да пробваме направо да прескочи последната дрямка и да почнем с къпането по-рано. Издържа, но точно преди финалното хранене повърна. Като я нахраних, аха да я слагам да спи и пак повърна. Зачетох се за причини за повръщане, освен болест и разбрах, че от преумора или превъзбуда също може да се случи, както и е нормално да позачестят епизоди на повръщане в периода на захранването. Реално беше будна цели 4 часа. Загледах и таблици със средните продължителности на дремки и на будуване по месеци и ѝ е рано за такава дълга дрямка следобед, чак към 10 месеца може да стане възможно, така че днес ще я събудя като направи 50-60 минути на следобедната си дрямка.

Към мамите, които са давали тиква - каква тиква давате и как я приготвяте? За картофите трябва да се варят всеки ден, а не да се варят и държат в хладилника. Но тиквата е голяма (оранжева цигулка имам, мисля да ѝ дам), та се чудя как да приготвя само 2 лъжички, без да хвърлям останалото, сурова ли да я нарежа и замразя?

Shishar4e аз я чистя от вътре, режа на кубчета, колкото за една порция, беля ги и ги прибирам във фризера. Всеки ден си вадя 1-2 парчета, варя и ги пасирам. Ако остане, слагам в бурканче и прибирам в хладилника. Давах и цигулка и кръгла, по еднакъв начин.
Не замразявам готово пюре. Не съм опитвала, ама предполагам, че като се размрази ще е ... не ми звучи ок. Готово пюре /без АМ в него/ може да се съхранява в хладилник. На купешките пише до 24ч, но не виждам какво може да му стане и 48ч. Не притоплям два пъти. Тоест топля колкото ще изяде, а не цялото бурканче. Аз и с нашата храна така правя. Ако нещо е сготвено, ядено, после притопляно и пак остане - го хвърлям.
Аз не чета научни трудове за отглеждането на деца. Смятам, че всичко е до усещане на майката и нейният инстинкт. На първо място /съдейки от своя опит/ жената първо трябва да е узряла психически и емоционално, за да бъде адекватна майка. Споделяла съм ви, че с големите момчета, бях на 20 и малко години и определено не бях готова за деца, въпреки че бяха планирани. Сега ми тежи, че не съм била достатъчно добра майка, основно защото се изгубих в слушане на чужди съвети. Едни ти казват - учи го да е самостоятелно, други ти казват - не, то трябва 24/7 да е залепено за теб, за да се чувства добре...... И още мнооого.
Основно в интернет вече можем да видим всякакви примери, на всякакви крайности - от неглижирани деца, до Velcro baby, както май стана модерно в последно време. Всяко дете е различно, всяка майка е различно, няма единни подход и правила.
Тя го оставяла да реве само, за това сега не може да създаде здрава връзка и семейство, ама пък друга го гушкала и разнасяла нон стоп, като залепено за нея, сега е мамино синче и готованко...  Ни така, ни така. Не смятам, че личността се развива само в детска възраст. Мен страшно много ме променя всеки етап от живота ми. Семейството на бившия ми мъж ме научи на елементарно възпитание - да поздравяваш, да благодариш, да се извиняваш. От както се разделих с него пък се научих да се грижа за себе си, да оценявам хората около мен, да не приемам нищо за даденост.....
Истината е, че как сме се справили като родители, ще разберем когато децата станат на 25+ години.
Може да звучи смешно, но мен ме карат да се чувствам горда, моменти като бабите от квартала да кажат колко са ми добри децата и това, че когато сме навън си прибират боклука в джоба. Вкъщи може да имаме моменти, може да мрънкам и да се оплаквам, да им се карам, но важното е как се държат, когато са сами, без мама и тате. Защото все пак няма вечно да сме до тях

Skady, не съм съгласна с теб. Децата не са толкова чупливи, колкото излиза от написаното от теб.


Да се “оплача”, малчо едвам е качил 200 гр за месеца. На мен ми дойде този месец и аз предполагах, че нещата не са добре с кърмата, но го оставях да суче на поискване и уж се наяжда, защото е спокоен. Ако видя, че не е спокоен го дохранвам, колкото е необходимо, след като съм го сложила 2-3 пъти на гърда. Ще започна на всяко хранене да предлагам АМ, явно отиваме към отбиване. Честно казано, не ми се занимава да правя магии за стимулиране на лактацията, при положение, че и досега съм направила всичко необходимо. “Слагай често на гърда, кърми на поискване”, не винаги работи. Той си изпива по 180 мл, аз цедя не повече от 170 мл и то сутрин. Тъпо ми е, но продължаваме напред. Гледам да не се обвинявам прекалено, все пак не е стоял гладен, но може би трябваше по-рано да се усетя. Надявам се да успее да навакса с килограмите.

Всъщност оставането на детето да се "мъчи" е важно за развитието му. Нали се сещате за онези играчки с фигурки с различни форми, които детето трябва да постави в правилните отвори? В началото се опитва да набута квадратчето в кръглата дупка, ядосва се, после открива как е правилно.
Ето една статия по темата
https://roditel.bg/badete-za-detsata-si-opora-no-gi-ostavete-da-se-spravyat-sami/
Това е за по-големи деца, разбира се.
Аз се старая да бъда откликваща, но и да поставям граници. Той може да ме иска да го оставя в столчето за 10 Мин, но ако трябва да свърша нещо, няма как. Мрънка, недоволства, плаче понякога, ама това е положението. Аз седя на 1 метър от него и когато съм готова го взимам.
Не мисля, че го уврежда по някакъв начин.
Ама такива да го оставиш да реве до изтощение в леглото си, защото трябва да се научи да заспива само - не го приемам. Има други начини.

С по-големите деца бях от тези майки, които правят всичко вместо децата, най-вече защото съм много нетърпелива и лесно се изнервям. Сега се оплаквам, че децата ми една филия не могат /по-скоро не искат/ да си намажат....

Moonlit, ще разкажеш ли малко по въпроса, който повдигна по-горе, а именно за формите на привързаност, които се формират в момента?

ММ е много чувствителен на тема “тя плаче за мама”, а мама не дава да плаче и я взимам дори да е в него и да плаче. Изредих му всички разумни доводи, като например, тя е бебе още, Кърмено бебе и т.н, да се спасява в крайна сметка.

Dana, ние се въртим около 9/19ч.

Juji, през много мина те вие 👏🏻👏🏻👏🏻

Интересна дискусия се заформи Скейди, слагам и аз в скрит текст, че може би ще е по-дълго.

И аз съм на това мнение.
Също така, аз мислех и говорих като шишарче, mommy22 и някои от другите момичета преди 10 години

Ние минаваме през някаква регресия на режима. Обикновено вечер детето суче от мен и после изпива 120-150 мл АМ. Снощи изпи 120 и като ги повърна на фонтан... Всичко! Не бях виждала такова повръщане. Обаче си заспа после и не е търсила храна до сутринта. Днес пера цялото одеяло, то е подгизнало.
Ново 20. Нали обикновено яде в 6-7 сутринта и спи до 10. Е, вече не спи до 10! Вече не спи изобщо сутрин. Днес стана в 7, яде, и заспа в 13:30. С триста зора. Безумно. И вчера нещо подобно. Така разчитах, че ще направя пюренца, ще пусна пералня, ще си гледам телефона. Е, нЕма

Моето чак сега заспа,и то на гърдите ми.От 4 и 15 е буден.Днес си изяде двете лъжички пюре(почти😃🫣,подели ги с тениската и гушката си).Утре може ли да дам тиква или още ден-два да давам картоф?Тиквата също ли да я смеся с АМ или само за картофа се отнася?После мисля морков,след това пъщарнак и не знам после какво.Пак нещо запичащо ще следва.
Аз не го оставям да реве.Взимам го и го успокоявам,но вече се е научил.Ако е сам(не е сам,а просто не ме вижда),не реве.Ако сън там,вади долната устна и почва да хлипа глезено.Много хитро човече си имам.

Не знам дали съм била достатъчно ясна, аз не оставям бебето си да реве с наакан памперс или гладно. И като цяло не го оставям да плаче, просто не зарязвам всичко започнато на секундата, в която се размрънка, както каза и Leylah. И не смятам, че дори да поплаче малко преди да го вземеш ще се увреди безвъзвратно и ще има травма. Много съм мислила по темата, аз също си имам травми от детството и си работя по тях. Дори да сме най-перфектните родители на света, пак има голям шанс детето ни да има “травми” в следствие на нашето родителство. Дали ще сме прекалено строги, прекалено откликващи, контролиращи и т.н, пак нямаме гаранция, че отрочето ни ще стане перфектното човешко същество. Важното е да им предадем добри ценности, да ги обичаме, да ги подкрепяме, да се наслаждаваме на времето с тях, да им осигурим безопасна и емоционално стабилна среда. И да ги оставим да грешат и да се учат сами. За мен особено последното е адски трудно, защото имам навика да се намесвам без да ми търсят помощта. Това си е моето мнение де.

skady, не разбрах какво имаш предвид с това, че преди 10 години си мислела като нас, но и аз с първото дете бях крайна като теб в убеждението си, че всяка малка нужда на бебето и после детето трябва да бъде на момента обслужена. Резултатът във времето е една майка, която освен за децата си, няма време за нищо друго. И едно дете, което мисли, че мама е длъжна да прави каквото то ѝ каже веднага, на момента. Трябва и малко да ги оставяме и да им е “скучно”, а не постоянно да ги забавляваме, дори като са спокойни. Аз обичам да си играя с децата си, да им чета и да ги уча на различни неща, но имам нужда и друго да правя, а не само да съм майка. Едва като се появи второто бебе осъзнах, че аз ще полудея, ако нон-стоп скачам при всяка изказана и неизказана нужда на децата ми.  Голямата беше свикнала мама да играе с нея във всяка свободна минута. Да, ама сега с бебето това няма как да се случи. 2-3 дни отказвам, на третия играем 30-40 минути. В началото казваше, че ѝ е скучно постоянно, сега се понаучи да си играе по-често сама, да е по-самостоятелна и да ми помага. Просто, ако можеш да обслужваш перфектно непрекъснато 1 дете, то с 2 става сложно, пък с 3 не си представям.

Редактирам се, понеже се сетих за още един пример от по-ранните години на каката. С баща ѝ си бяхме казали, че няма веднага да скачаме при всяко леко падане на детето. Стоим настрана и гледаме какво ще направи тя. 9/10 случая тя ставаше тупаше си ръцете и колената и продължаваше да си играе. Ако някоя баба се притечеше на помощ прекалено бързо и ни се скараше с поглед, че сме безотговорни родители, детето почваше да плаче и да прави театри колко я боли.

Mommy22, темата отдавна се измести към нещо съвсем друго, което не съм коментирала. Затова и повечето от нещата, които казваш в последното си мнение, са неща, които и аз (ще) правя.
Създаването на безпомощни мамини синчета и това да не увредиш психиката на детето си нямат нищо общо. Дори са на съвсем различни нива на разговор.

Момичета, изчетох ви с интерес.
По темата в скритите текстове /аз не знам как се прави скрит текст/- понякога съм като орлица, на момента прекъсвам рев и мрънкане с гушкане и не изпитвам угризения. Ориентирам се по вида на рева и вида на бебето- ако само се лигави, ще я оставя малко да помрънка, но ако плаче за любов  - няма да я бавя грам. Понякога тя си мрънка и заспива сама мрънкайки. Трудно е, но я оставям. Друг път се люлеем и приспиваме с песен. Накратко според мен истината е в баланса. И много важно е освен любов и грижа в наше лице, да усещат от малки, че сме авторитет за тях.

Maya,
Благодаря ти ❤️
Всички се учим и ни е трудно, но сме си героини. Всеотдайни мами.
😘😘😘😘😘

По темите с режима - въпреки всичките ми усилия малко е хаос при нас, например заспиването в 2 през нощта. 😂

Скади, честно казано и аз не разбрах какво имаш предвид. Аз не съм съгласна с  генерализирането  на много поведенчески особености и проблеми на късен етап от живота под общ знаменател, че са в следствие на текущото формиране на метод на привързване. Аз съм съгласна, че още сега се формират психологически модели, но не съм съгласна, че включват тези, изброени от теб в случая желанието за татуировка да е признак на себеразрушителен характер. Според мен е много повече социална нужда за принадлежност към някакъв вид суб-култура. Така и нарцистичността например не е задължително да се формира когато бебето на 4 месеца реве, защото се е уплашило от непознато куче и баба му не може да го успокои така, както майка му щеше да го успокои, но например е на преглед и е оставила детето на бабата (примерно).

Според мен всяка от нас има своя идея по отношение на какво точно имаме предвид по “обгрижено” и “неглежирано”. Някои си представят зарязано ревящо бебе, а други бебе, което не може да откачи закачила се играчка залепнала за велкро на друга играчка и затова се получават недоразумения в комуникацията ни.
П.с. Една лична история, за себе си определено смятам, че имах страх от изоставяне, въпреки, че както казах, майка ми ме е гледала с повече гушкане. Моята травма ми е от първото ми гадже в 8 клас, което много харесвах и най-после се пристрастих да му кажа и се оказа, че и той ме харесва и бях много щастлива и йей гаджета сме и след 3 дни ми писа е-мейл, че не мисли, че това е добра идея и всъщност по-добре да сме само приятели. Цялото ми детство и представите ми за споделена първа любов, която ще срещна някой ден, мислех, че  са в негово лице и бях супер шокирана, не мислех, че такива неща да възможни и не го и очаквах, как така има вариант да не ме иска щом ме харесва?? Та това ми причини травма, която винаги присъстваше в моите връзки, че ще се събудят един ден и ще кажат без никакви сигнали “ами по-добре не”. ММ е първият, в който никога не съм имала такова съмнение. Просто е такъв човек, на когото привързаността му личи.