Да спрем ЦИГАРИТЕ заедно - тема 17

Ванеса,
Много съжалявам за трудната житейска ситуация и е съвсем разбираемо защо се е получило така.
Ние всички сме различни, все пак имаме някакви индивидуалности, но при зависимостите не смятам, че игнорът е дългосрочно решение. Тук чета в някои постове, че след спиране дамите избягват всякакви ситуации с цигари, пушачи, ако има кутия наоколо е тригер…
Поне аз лично не съм съгласна с това, защото реално това е един вид бягство. Самозаблуждение. Сега ще си представя, че цигарите не съществуват и край, няма ги. Всъщност - това последното не е лошо като самовнушение . Но не, за мен чувствата, каквито и да е, трябва да се изживяват, а не да се потискат, защото те избиват нанякъде. ОК, приложението може и да не е за теб, да те подсеща, то не е задължително. Просто е един способ за статистика и за мен беше полезно, защото имаше някакви дневни предизвикателства и други закачки. И бот, с който си пишех, ама тогава не бях открила AI терапевта в лицето на ChatGPT. Сега бих си говорила с него.
Идеята ми е да направиш процеса осъзнато, а не чрез отричане. Дай си време сега и когато се почувстваш готова - тогава.
Просто приеми, че в началото е съвсем нормално да имаш физическа и психическа абстиненция, първата минава бързо, втората - бавно и реално няма нищо лошо в това. Аз има дни, в които изобщо не си мисля за цигари, но в дните, в които го правя - като днес очевидно, щом пиша за тях - съм съвсем ОК. Както и никога не съм бягала от пушачи, кутии с цигари, места, на които съм пушила дори. Притеснявах, че няма да искам да излизам на балкона, е, определено вече не го правя всеки ден. Но не защото го избягвам, заради цигарите, а защото ми е безмислено да стоя на него в някакъв вятър, студ, а и аз живея на оживен софийски булевард, с гледка към балконите на отсрещни кооперации, демек - нямам толкова какво да се забавлявам там. През лятото си седя, ама сега специално… Само ако нещо искам да говоря с мъжа ми, докато той пуши.

Благодаря ти за споделеното, Мила ❤️

Честно да ти кажа, през тези 11 дни бях в нещо като "транс". То може и така да е било с толкова много инжекции и хормони 🤣
И честно - не ми се и пушеше, не се и сещах. Последните 5 дни имах пушач вкъщи (майка ми), за да ми бие инжекциите и като ми кажеше "отивам да пуша" нищо не трепваше в мен.
Сигурна съм, че мога да успея щом минах през тези мисли и емоции през тези 11 дни. В смисъл, не съм се правела, че цигарите не съществуват, просто може би фокусът ми адски силно беше другаде, в нещо по-силно от цигарите.

Рутините, за които споделяш и ти, най-много ме тревожеха как ще бъдат като се приберем от Турция. Ами никакъв проблем. Е, и аз не излязох 11 дни на терасата, но не ми е и липсвало. Чак необяснимо и за мен. Тъжно, че се провалих, но пък и съм оптимист, защото разбрах, че мога и че най-вече психическата настройка е определяща.

Вече сме за нова тема. Елора? Ти си нашия човек .

Ванеса,
Разбирам много добре какво точно пишеш. Аз реално първите 7 дни, в които спрях да пуша бях в болница като 3 от тях изобщо не станах от леглото, защото бях овързана с какви ли не тръбички, които ми стърчаха от всичко и да, не можех да стана. За цигари не е като да не съм се сещала, защото на ден 2 ме преместиха в стая с 2 баби, на които им предстояха операции и едната излезе на балкона да пуши (имахме в тази стая тераса) и леле, в това време влетя моя хирург, който е супер бонбон, но това беше единствения път, когато го видях ядосан. Прибра я и я предупреди, че още веднъж да го направи, да си събира багажа и че няма да я оперира. Каза, че има забрана от Мутафчийски. Е, очевидно действието се развиваше във ВМА, по другите болници изобщо не е така с пушачите, аз съм пушила 15 мин. преди лапароскопия. Както и да е, та да и там имаше случки с напомняне за цигари, ама като буквално не знаеш дали ще оживееш и си критична, не ти пука дали ти се пуши или не, но не ми се пушеше, наистина. Едва май на ден 5 или 6 стигнах сама до заключението, че този път май е редно да спра да пуша, но едва след като говорих с хирурга преди изписването и той ми каза колко е важно да спра, тогава окончателно взех решение… и тогава почна и да ми се пуши. Т.е. 6-7 дни изобщо не ми беше до това, а реално тогава е никотиновата абстиненция. В моя случай явно е била 0.
С психическата обаче беше 10/10.
Споделям го подробно отново, за да е нагледно колко реално сме зависими от субстанцията и колко към някакъв изграден в мозъка ни синапсис, който умира от кеф като си дръпне от тръбичка. Защото явно това е нещото. Въпросната огърлица, за която говори Елора е някакво синджирче, с една метална тръбичка, от която да вдишваш всеки път, когато ти се допуши. И това чудо струва примерно 50 Евро. Беше ми попаднало като реклама в инстаграм, но така и не си го купих. Но сламката очевидно е отлична алтернатива и сега, ако отказвах цигарите и аз бих го пробвала. В момента вече нямам нужда, защото навикът е поотмрял и съм се научила да си контролирам поривите, но месеци наред ми беше много трудно.
Но да, всичко това, което ти се е случило е един безкрайно добър урок, Ванеса, че всъщност ти МОЖЕШ, че си силна и при подходящо желание - успехът е неминуем.
Защото реално - няма не мога да откажа цигарите. Има - не искам. И в това е разковничето.
Пожелавам ти много успех в това ти начинание.

Сутринта ще пусна,  че тамън се паркирах да спя.

https://www.bg-mamma.com/?topic=1871426
нова тема