Психолози, психотерапевти, психиатри

Например Даниел Троев и Орлин Баев са доста бутани из социалните мрежи....аз лично едва успявам да ги изслушам...  особено Орлин Баев, сложни думи и обяснение и накрая не си разбрал абсолютно нищо. Да не говорим, че си е измислил собствена терапевтична школа...

Нещо друго: Трябва да се забрани на хора които нямат бакалавър по психология да записват магистър по тази професия. Това е порочна практика, масово всеки се сдоби с някаква задочна магистратура, след друго образование!

Тази жена има на 600 оценки и все 5-ци, не е ли странно? А не е нищо особено като образование и опит?
https://superdoc.bg/lekar/antoaneta-peeva

Психология във Варненски свободен университет Черноризец Храбър...

Как става това?

Нямам представа коя е тази дама, но не може да пишете подобни коментари. Какво като е завършила свободния във Варна? Бакалавър психология - което значи, че има основата. Явно ви е станало ясно, че между психолог и психотерапевт, стоят доста години разлика в обучението. И няма значение дали си във Варна или София, а дали искаш наистина да се занимаваш с тази професия (която никак не е лека). Виждам, че работи с деца, виждам и че работи с фондове. Най-вероятно по тази причина ходят доста хора при нея. Най-верояно се справя добре.

Това питам, от къде идват тези оценки, не че се съмнявам в знанията и уменията. Все пак над 600 оценки е нещо което бие на очи.

Търся мнение за Златка Маринова от гр. Враца

Привет.

Понеже минавам през много труден житейски момент и почувствах нужда от професионална помощ и подкрепа, реших отново да се обърна към терапевт.

Препоръча ми я позната, като още от самото начало беше много трудно да успея да си запазя час. Първата ни среща се осъществи благодарение на нея. Направихме една сесия, но графикът на терапевтката беше толкова препълнен, че нямаше скорошни свободни часове. Помолих я да ми пише, ако се освободи час, и да ме има предвид за следващи срещи.

Междувременно ситуациите в живота ми не спираха да се натрупват и започнах да се чувствам още по-сама и претоварена. Писах ѝ с молба да намерим по-скорошен час, но отново ми бяха предложени дати за следващи месеци. В крайна сметка успях да си запазя час.

Когато обаче споделих, че ситуацията при мен е по-особена и преминавам през много труден период, тя спря да ми отговаря. Не получих повече отговор на въпроса си отново за свободни дати.

Когато настъпи денят за уговорената ни среща, отидох на адреса, но никой не ми отвори. Позвъних ѝ по телефона, но тя не отговори. Изчаках около десет минути и опитах отново, но пак нямаше отговор. Когато вече бях решила да си тръгна, тя пристигна.

Това, което ме изненада неприятно, беше, че не последва никакво извинение или обяснение за случилото се. Просто започнахме сесията със закъснение, а самата среща протече някак набързо, тъй като след мен вече имаше друг човек.

Няколко дни по-късно състоянието ми се влоши и отново изпаднах в криза. Опитах се да я потърся, защото имах нужда от подкрепа, но и защото вече започвах да се колебая дали изобщо искам да продължа терапията си при нея.

Цялата тази ситуация ми е много неприятна и продължавам да се чувствам зле от случилото се. От една страна, в момента наистина имам нужда от професионална помощ. От друга, начинът, по който се развиха нещата, ме накара да се почувствам още по-несигурна и сама в момент, в който и без това ми е изключително трудно.

Трудно ми е да преценя как да постъпя оттук нататък. Не знам дали реакцията ми е повлияна единствено от уязвимото ми състояние в момента, или има основания да се чувствам така спрямо отношението, което получих.

Бих искала да чуя мнението ви и да разбера как вие бихте погледнали на подобна ситуация.

Определено не бих продължила с тази терапевтка. Дори да сте по-емоционална сега (което е напълно нормално за човек, търсещ терапия), не е това важното, а дали терапевта може да ви предложи това, от което имате нужда, в случая - време и внимание за вас докато кризата отмине. Тя явно е твърде претоварена и не може да ви го осигури. Не ми звучи изобщо окей отношение да не се отговаря и да не ви пренасочи към колега щом тя е толкова заета. Звучи ми като цинично подценяване на състоянието и печалбарство от нейна страна. Или е свикнала клиентите й да ходят само за самоусъвършенстване, не в тежки периоди. На мен и като цяло ми звучи странно да се ходи на терапия през месец, два.. какъв ефект може да се натрупа и постигне?
Но каквато и да е ситуацията, важното е бързо да си намерите специалист с повече свободни часове. Не е нужно да е перфектен, а да е насреща за вас. Записвайте смело другаде и търсете вашия човек.

Абсолютно няма смисъл да се опитва при нея
В самото начало не спазва часове - абсурд
То вече отношенията са прецакани, я още не сте започнали
Не е единствената , все пак
Може още да се пише по темата, ама няма смисъл

Има един сериал, "Психотерапия", отделно има и много хубава книга, "Лъжи на дивана", та там става ясно колко безполезна и вкарваща в зависимост е психотерапията! Направила Ви е огромна услуга терапевтката като Ви е игнорирала! Не я търсете повече!

Не знам какво точно сте гледали конкретно в някакви сериали, в реалния живот успешният резултат зависи от много неща (от специалиста, проблемите на пациента, дали е подходящ с опита си и дали си "пасват", мотивацията на пациента, търпение и още много)... Но такова обобщение изцяло за психотерапията / психологичната помощ е абсолютно погрешно, а може и да е вредно (ако някой искрено ви повярва)! Категорично не съм съгласна.

Да не говорим, че авторът на "Лъжи на дивана" е психотерапевт и сина му също.

Всеки път, когато съм в един от най-трудните си моменти и с огромно усилие реша да потърся професионална помощ, сякаш удрям на камък.

За тези срещи чаках с месеци. Записах си часове също месеци предварително, защото знаех колко трудно се намира място при нея. В крайна сметка успях да проведа едва две сесии.

След втората се почувствах в криза. Опитах се да споделя това с терапевтката и че се колебая дали да продължа срещите. Не получих абсолютно никакъв отговор.

След няколко дни, когато вече ѝ написах, че желая да отменя запазените часове, получих незабавен отговор. Каза ми, че когато се почувствам по-уверена, мога отново да се обадя за час. Само че как да се обадя и да разчитам на това, след като дотогава съобщенията ми оставаха без отговор?

Опитах се да ѝ обясня, че едва издържам в момента, че не знам какво ще се случи и че нямам сили отново да чакам месеци за следващи часове. Никакъв отговор. На следващата сутрин рано, рано ѝ писах отново. Казах, че в момента имам нужда от професионална помощ и подкрепа и попитах дали все още е възможно да продължим срещите. Едва късния следобед получих отговор, че часовете вече са дадени на други хора, които са чакали за място.

И ето ме отново в ситуация, в която точно когато съм събрала сили да потърся помощ, оставам без възможност да я получа.
Не очаквам терапевтът да бъде на разположение по всяко време между сесиите. Не става въпрос за това. Става въпрос за комуникация, яснота и човешко отношение в момент, в който споделяш, че си в криза и се опитваш да решиш дали можеш да продължиш работата си с този човек.
Просто съм много разочарована. И може би най-тъжното е, че всеки следващ подобен опит ме кара още повече да се затварям и да не желая да търся такива хора. Защото всеки път, когато събера сили да потърся професионална помощ, преживяването отново се оказва разочароващо. И допълнително нараняващо ме именно вече в уязвим и труден момент.

Коя е тази терапевтка? Потърсете друга.

Защо продължавате да търсите връзка с човек, когото сте потърсили за помощ защото не се чувствате добре, а той ви кара да се чувствате още по-зле? Може би е по-добре да се обърнете към друг специалист. Отношението, което описвате е нетипично за психотерапевт.

Абсолютно нетипично. Аз по принцип смятам, че не е редно да очакваме терапевтът да седи на разположение за онлайн съобщения и прочие, и да се очаква това от него. Но, ако вече е бил потърсен, е редно да реагира любящо и подкрепящо, да оспори притесненията и да предложи да се изговорят нещата в следващата сесия.
Попаднала сте на лош терапевт. Това е всичко.