Сардиния

slimbite, надявам се да съм полезна. Ще има и още информация за населените места и курортите, както и за атракциите, на които бяхме.
За Ла Пелоза е нужна резервация за периода 15.05.2026 - 15.10.2026  https://spiaggialapelosa.it/en/
Резервации са необходими за периода 01.06.-30.09.2026 за плажовете Кала Брандинки и Лу Импосту https://app.santeodorospiagge.cloud/prenotazioni?lang=en.
Сега се вгледах, че на корицата на темата са Кала Брандинки (горе) и Лу Импосту.

Много красиви снимки Миленка, благодаря че ги сподели.
 
Много ме е яд, че ние можем да посетим Сардиния единствено през август. Първият път беше около 42 градуса и не беше хич приятно, миналата година температурата беше приятна, но почивката беше кратка и нямаше време за обиколки.

миленка_д, дори за Ла Пелоса периодът за резервации е от 15.05 до 15.10
Много ми е брутално това.

kalka, благодаря за уточнението! Нещо на английски не им е била ъпдейтната информацията. Ще си коригирам поста. Иначе аз запазих още сутринта на 13.05. и имаше места за всички дати, но вече бях наясно кога можем да отидем. Все пак се пускат по 1000 места 48 часа по-рано и ако си бърз на компютъра, ще си запазиш
Неприятно е това с резервациите, но поне има контрол на достъпа. И пак си става пълно на плажа, но не чак претъпкано. Шезлонги и чадъри имаше до ранния следобед. А да биеш пътя до Ла Пелоза напразно не е по-добър вариант.

И ето, когато най-малко очаквате, малко измъчени писания от мен. Не знам защо се оказа толкова трудно, но се надявам да ми простите за забавянето. Мина месец от почивката и спомените не са избледнели, но може би малко емоциите са се поуталожили.  Споделям кратки впечатления от посетените градчета (и селца) в Сардиния и избрани снимки. Имам да пиша още, дано успея утре, че иначе ще се отложи за следващия месец
1.   Алгеро – пристигнахме в Алгеро след 22 часа. Вечеряхме набързо в една пицария и отидохме до крайбрежната алея за бърза разходка. На сутринта направихме още една малко по-дълга обиколка и това беше. За повече не остана време. Като цяло градчето ми се видя доста приятно, но все пак не бих го избрала за база за плажна почивка, макар да не стигнахме до плажа изобщо. Просто е твърде голямо и градско за моя вкус. Не че му има нещо или е лошо.
2.   Боза – супер чаровно градче, което заслужава посещение. Боза си има всичко – цветни къщи из тесни и стръмни улички, богата история, река, която се влива в морето и хубава алея покрай нея, замък-крепост на хълма и прекрасна 360-градусова панорама отгоре. Има даже и плаж наблизо.
3.   Оргозоло – интересно планинско градче в Барбаджа, прочуто с графитите или по-скоро рисунки-карикатури с или без текстово послание по политически и социални теми по стените на къщите, които от форма на протест се превръщат във вид улично изкуство, а тесните улички на Оргозоло стават музей на открито. Пътят до Оргозоло е дълъг и стръмен, но си заслужава да се види. Гледките на околните планински върхове са зашеметяващи.
4.   Лолове – малко средновековно селце в близост до Нуоро, което понастоящем има само 13 жители със стремеж да върнат живота в него поне чрез специфична форма на туризъм – връщане в миналото и припомняне на бита и традициите от средните векове. Има и предание за проклятие на нечестни монахини, тегнещо над селцето – никога да не порасне и никога да не загине, в което повечето жители не вярват. Според друга версия проклятието е да умре малко. Да се надяваме, че това кътче, съществуващо от векове, ще се съхрани и за следващите поколения. Следва да спомена, че на снимките в нета Лолове изглежда доста по-кокетно – в действителност е доста порутено, но има и искри живот.
5.   Орозеи – приятно градче, което изненадващо няма директен излаз на морето, а плажът му Марина ди Орозеи е на 2 км от него. Има хубав исторически център, но много натоварено движение по тесните улици и малко места за паркиране. Според мен по изброените причини не е подходящо за настаняване с цел почивка, освен близо до плажа, но тогава останалата инфраструктура остава далече. Всъщност до плажа има поне един голям хотелски комплекс от типа All-in.
6.   Сан Теодоро – типично курортно градче, значително по-лъскаво от Орозеи (тенденцията се забелязва явно при движение от юг на север и предполагам продължава чак до Порто Черво). Доста цветно и поддържано, с хубави къщи и в близост до прекрасни плажове. Не видях високи сгради и големи хотели. Основният плаж на Сан Теодоро е Ла Чинта, но в близост има още много прекрасни варианти – малки и големи, които трудно могат да бъдат обходени за няколко дни. Много приятна и уникална гледка създава островчето Таволара, което се намира съвсем близо до брега и се вижда под различен ъгъл от почти всеки плаж в района. Освен това предлага и интересни разходки с лодка до него, но ние не успяхме да ги включим в програмата.
7.   Сасари – отделихме му два часа в най-големия следобеден пек. Доста мърляв и неугледен е на места историческият център. Но има и перли – катедралата и красивите дървета Джакаранда с нежно лилави цветове, образуващи по земята приказен килим.
8.   Порто Торес – доста противоречиви чувства остави у мен това древно крайбрежно градче. Избрах го за последните нощувки поради близостта до Ла Пелоза и до летището. Имаше приличен плаж – Балаи, но доста натоварен през уикенда, а и другите градски бяха приемливи. Залезите над полуостров Стинтино бяха приказни. Имаше и хубава и дълга крайбрежна алея, която в неделя вечер се огласяше от няколко забави с рок и поп музика на живо. Изобщо през уикенда кипеше живот и купон. В понеделник вечер обаче нещата бяха коренно различни и доста тихи. Ударихме на камък с храната – всички заведения предлагаха буквално едно и също – предимно пици и пържени калмари – не че беше лошо, но някакси стоеше шаблонно и странно.

Снимки

И последната част – за настаняването и атракциите.
Основното ни настаняване беше на две места:
1.   Четири нощувки на няколко километра северно от Орозеи, буквално в нищото –  Cala del Turco Green House. Това е комплекс от едноетажни постройки с различни по размер апартаменти и прилежаща незаградена част от двора с маса за хранене и сушилник за дрехи. Нямаше голямо разстояние между масите навън, но за нас беше приемливо. Има и общ басейн, който не сме ползвали. Наблизо няма нищо. Апартаментите са добре обзаведени с напълно оборудвани кухни и бани с пералня. Не са луксозни, но за мен бяха идеални. Предоставиха ни и плажен чадър. Недостатъкът е единствено, че няма ресторант в близост. За годишнината от сватбата вървяхме пеша по над 2 км. на посока, за да стигнем до най-близкия ресторант, който се намираше на плажа Марина ди Орозеи, но си заслужаваше, тъй като на връщане се насладихме на изключително красивия залез над планината, въпреки че се намирахме на източния бряг.
2.   Три нощувки в едно селце, прилежащо към Сан Теодоро. Селцето е Монте Петросу и на основния път правят най-вкусното занаятчийско джелато, което съм опитвала https://maps.app.goo.gl/M9p7X7nFaXmuXt9J6. Буквално по цял ден имаше хора, хапващи сладолед. Ние спахме горе на хълма в комплекс  Lu Nibareddu, в масивно бунгало, обзаведено минималистично, но супер готино и комфортно. Цената също беше съвсем достъпна – около 127 евро на вечер за юни. Тук вече имаше няколко ресторанта и два басейна, които дори не видяхме отблизо. Едната вечер искахме да вечеряме в единия ресторант за грил и пица, но имаше парти и беше пълно. Не ни се чакаше и слязохме пеша до селото, което беше на 10 минути. Беше събота вечер и там заведенията бяха почти пълни, но намерихме една маса за двама в пицарията Vizi e Sfizi. Най-близкият плаж до комплекса е La Tavernetta, който е в най-южната част на Порто Таверна. Като гости имахме достъп до частен паркинг, иначе паркирането беше проблем в натоварените часове. Комплексът е страхотен и въпреки че е голям, имахме възможност за пълно уединение сред екзотична градина и далечна гледка към плажа.


За последните две нощувки в Порто Торес няма нищо интересно за споделяне. Спахме в частен приземен апартамент, който не беше лош, но и нищо особено.
Последното, за което бих искала да пиша, са двете атракции, които си бях запазила предварително.
1.   Целодневна разходка с надуваема лодка по крайбрежието Баунеи от Кала Гононе за общо 11 човека + капитан. Беше супер яко! Капитанът беше на възраст, но целият ден изкара под жулещото слънце без сянка и дори без шапка, с малко обрано поведение т.е. не особено разговорлив, но ни показа страшно много места (почти всички) и плувахме на 7-8 различни места. Била съм на доста целодневни разходки с лодка, предимно в Гърция, но това изживяване беше максимално наситено. Струваше по 100 евро на човек, но си заслужаваше на 100%. Беше малко уморително, но най-вече за младежите. Мен ме държеше адреналинът. На последната спирка за плуване на Кала Луна само ние със съпруга ми скочихме във водата като най-възрастни участници – младите вече ги мързеше яко. Прибрахме се в апартамента чак към 17 часа, но супер доволни. Като се има предвид, че бяхме излезли преди 7.00 сутринта и пътували повече от час с кола, после вървяхме пеша до пристанището и после много плуване и много слънце и след това отново всичко по обратния ред. Но се получи един незабравим ден.
2.   Езда по плажа Марина ди Орозеи по залез – и това беше прекрасно изживяване, отколешна моя мечта, която се сбъдна. Ездата е подходяща за всеки, не се изисква предишен опит с коне, но не беше и съвсем лесна за човек, който за първи път се качва на кон (съпругът ми). Аз съм яздила доста като ученичка и макар да е минало много време, ездата не се забравя – като карането на колело е. В края на краищата и на двамата ни хареса, макар и по различен начин. Накрая дори ни почерпиха по една малка крафт бира в близката бирария.

Надявам се в близките дни някои от четящите да се включи с коментар, за да си поговорим още за този прекрасен остров.

Миленка,
благодаря ти за детайлните разкази. Аз също съм изненадана от слабия интерес към Сардиния във форума, особено предвид че полетите ми се струват запълнени.
Доста по-жив се оказа интересът към другата нова италианска дестинация - Калабрия, или поне е посещавана от по-словоохотливи участници

Параход, дано ти е било интересно, че нали знаеш колко ме бива в писането. А този път тотално ми липсваше вдъхновение и доста накъсано се получи. Като го прочетох после, забелязах, че почти всяко изречение включва "но". Като паразитна дума ми е станало направо. Надявам се поне да е полезно за хората, които планират пътуване. А според мен Сардиния има доста какво да предложи от страна на природа и красиви плажове. Туристическата услуга също е на много високо ниво. Въпреки многобройните посетители има добра организация и ред. Определено бих отишла отново на почивка там, а и остана много за гледане. Дано ми стигне животът - толкова много места искам да обиколя и то само в Европа. Ако разширя кръгозора, ще стане съвсем отчайващо. Но да сме живи и здрави първо и в добра форма, останалото ще се нареди.
Наистина е необясним слабият интерес към острова във форума. Вероятно защото се появиха много нови летни дестинации с директни полети и отвличат вниманието. Ще видим Калабрия какво усещане ще остави у мен, макар да очаквам, че ще ми допадне, все пак по отношение на плажни почивки съм сигурна, че Сардиния я превъзхожда във всичко.

Включвам се в темата с въпрос за Каляри.
Някак спонтанно мисля да резервирам за средата на Август, полетът ще е директно до там, няма да наемаме кола.
Има ли някой препоръки за място за настаняване?
Ние не сме от активно обикалящите. Представям си го като да редуваме плаж (с обществен транспорт) и разходки в града.
Тази тема я прочетох, ще се върна да чета старата. Каляри се споменава по-рядко или постовете са стари.

Да, защото полетите от България са до Алгеро, което е в срещуположния край на острова.
В непосредствена близост до Каляри се намира плажът Поето - със сигурност има обществен транспорт, а от някои квартали сигурно и пеша е възможно, ако сте от пешеходещите.

Здравейте, в близост до Алгеро какви плажове , освен Ла Пелоса може да резервираме.

Няма други с резервация. Свободни са.
Ще взимате ли кола под наем?

Ще ви отговоря и предполагам няма да ви хареса - не си го представям Каляри като място за почивка, още повече през август. Ние тази вечер се върнахме от нашата почивка и смея да твърдя, че на острова е вече пълна лудница, а от събота се очаква най-големият наплив. Когато за първи път отидохме на Сардиния, летяхме до Каляри, бяхме сравнително наблизо отседнали около 60-70 км и аз много исках да разгледам града. Един път вечеряхме, а втория път - имахме няколко часа за убиване до полета ни за Цюрих и се разходихме отново. Красив град, ако го сравнявам с Олбия е направо прекрасен, но не виждам какво може да прави човек там август месец в тези невероятни горещини, а когато си в близост до брега на морето - влагата допълнително усилва усещането за топлина. В нашите 10 дни хванахме високи температури. Водата в морето е топла, ако се стопли още малко, а това се очаква след новата гореща вълна там от утре, то човек влизайки в морето няма да получава никакво разхлаждане. Не знам какво се прави в такива жеги в град, освен да се стои вътре на климатик. Цитаделата е качване на много стълби и ярко слънце. Две катедрали да посетите и това не е цял ден. Колко дни планирате да сте там?

Да , ще вземем .