Да ви разкажа за Капълъчарши.
Не видяхме ни една непретенциозна чанта, немаркова. Повъртяхме се, пък си излязохме. Купихме чанта де, от друго място, пак е реплика на нещо, но не знам на какво
Не видяхме ни една непретенциозна чанта, немаркова. Повъртяхме се, пък си излязохме. Купихме чанта де, от друго място, пак е реплика на нещо, но не знам на какво

Задавих се от смях 

Но аз по принцип последните поне 25 години не си падам по сладките неща (компенсирам със солени
), последните година- две някъде се подхлъзнах и ей така, като минавам покрай шкафовете с неща, купи с бонбони или барчета, си взимах. И в един момент това "взимане" се превърна в рутина и навик. При това не да изям 1 бонбон, например. Ще изям 5. В един хубав ден преди близо 3 седмици си дадох сметка, че от два дена не съм яла нищо сладко. И реших да видя колко ще удържа фронта. Факт е, че не ми е трудно, но аз и не изпадам в крайности. При всички случаи ако нещо ми се дояде наистина много, ще си го хапна. Но трябва да е нещо доста специфично и по възможност да не е в опаковка. Все още устоявам на кадаифите при турците; чуросите също не успяха да ме съборят (дори се отнесох към тях с пълно безразличие). Както писах и преди- в ПМС съм и не изпитвам никаква нужда от захар. Не като преди- чудесното оправдание да мушна един шоколад ей така, между другото.


Препоръчани теми