В темата известна истина е, че децата на гадните майки са отгледани от бабите им или са се изнесли още на 13 години. Затова са толкова добрички.
Виж целия пост
С какво ви дразнят свекървите? – 162
- Публикувана: 3 март 2025, 19:29 ч.
- Последно мнение: 16 апр. 2025, 13:45 ч.
# 300
21 март 2025, 11:21 ч.
# 301
21 март 2025, 11:34 ч.
Vela, слушай мъжа си - той познава майка си много по-добре от теб. Ако синът й смята, че е непоправима и ще ти вреди, максимален игнор.
В някои, макар и редки случаи, подобна карантина в отношенията, кара нетактичната страна да се въздържа за някакъв период, за да не загуби отново срещите със син и внуци. Промяната е временна, но нещо е повече от нищо.
Виж целия пост
Той мъжа ми знае, те тези думи бяха отправени към него по телефона. Той реално даже е по твърд от мен в отношенията си с нея. Аз от своя страна, като човек загубил родителите си не искам да го лишавам от контакта с нея, но напоследък все по-често се замислям дали няма да му направя услуга ако я отрежа окончателно. Слава богу няма нищо общо с нея, още от ученик живее отделно. Колкото до гледането на детето, никой не е искал от нея да го гледа, тя се бута пък после дава задна. И става въпрос за час, не ден два или седмица...или 7 години като случая с внучката и.
В някои, макар и редки случаи, подобна карантина в отношенията, кара нетактичната страна да се въздържа за някакъв период, за да не загуби отново срещите със син и внуци. Промяната е временна, но нещо е повече от нищо.
# 302
21 март 2025, 11:53 ч.
Е, защо така с лошо? 
Темата все пак е за дразнещите свекърви, нали?
Аз отдавна ви чета, но нямам какво да пиша. Отношенията с родителите ни са в един коловоз от години, нямам караници сериозни, треските сме ги издялали.
Най-важното е мъжете ни да са на наша страна. Тогава свекървите разбират, че не могат да излязат победители в "битката".
Едно време баба ми казваше "Моето си е мое, знае, че го обичам, аз чуждото трябва да прилаская и да приема. Двойно по-добре с него да се държа".
Мъдра жена беше тя, на много неща ме е научила.
И на мен. Даже ми се струва, че внуче двойно повече се обича. Не знам и аз, още не съм баба, децата ми са тинейджъри. Но чета тук, гледам в реала и се уча какво да не правя. Ситуации много и поучителни.
Виж целия пост
В темата известна истина е, че децата на гадните майки са отгледани от бабите им или са се изнесли още на 13 години. Затова са толкова добрички.
Темата все пак е за дразнещите свекърви, нали?
Аз отдавна ви чета, но нямам какво да пиша. Отношенията с родителите ни са в един коловоз от години, нямам караници сериозни, треските сме ги издялали.
Най-важното е мъжете ни да са на наша страна. Тогава свекървите разбират, че не могат да излязат победители в "битката".
Едно време баба ми казваше "Моето си е мое, знае, че го обичам, аз чуждото трябва да прилаская и да приема. Двойно по-добре с него да се държа".
Мъдра жена беше тя, на много неща ме е научила.
Много ми е странно внучето да се нарича "чуждо"
# 303
21 март 2025, 11:55 ч.
Е, чисто технически как да го нарече? Не го е родила тя. Нейно внуче е, но е чуждо дете.
Виж целия пост
# 304
21 март 2025, 12:01 ч.
Чуждо има негативна конотация. Винаги има как да се каже така, че да е с любов казано.
Виж целия пост
# 305
21 март 2025, 12:03 ч.
Е, да, но е вярно. Няма как да каже "мое дете" за внуче.
Виж целия пост
# 306
21 март 2025, 12:07 ч.
Много ми хареса това!!!
Явно и на моята свекърва баба й ѝ го е казвала.
Виж целия пост
Едно време баба ми казваше "Моето си е мое, знае, че го обичам, аз чуждото трябва да прилаская и да приема. Двойно по-добре с него да се държа".
Мъдра жена беше тя, на много неща ме е научила.
Мъдра жена беше тя, на много неща ме е научила.
Явно и на моята свекърва баба й ѝ го е казвала.
# 307
21 март 2025, 12:30 ч.
Може "нашето дете, нашето внуче".
Преди много години моята свекърва в един обикновен разговор каза "А, не само вашия ( сина ми), те и нашите (децата на двера и етървата) са така. Аз я попитах кои са нашите и кои вашите . Сконфузи се. Но истината е, че тя живееше с тях , макар и в съседна къща. Нормално е да ги чувствала по- близки, макар че и "нашите" почти всеки ден ходеха там да си играят с племенниците.
Виж целия пост
Е, да, но е вярно. Няма как да каже "мое дете" за внуче.
Може "нашето дете, нашето внуче".
Преди много години моята свекърва в един обикновен разговор каза "А, не само вашия ( сина ми), те и нашите (децата на двера и етървата) са така. Аз я попитах кои са нашите и кои вашите . Сконфузи се. Но истината е, че тя живееше с тях , макар и в съседна къща. Нормално е да ги чувствала по- близки, макар че и "нашите" почти всеки ден ходеха там да си играят с племенниците.
# 308
21 март 2025, 12:33 ч.
Всъщност, това е напълно възможно, не виждам защо така със сарказъм. Аз съм излязла от вкъщи в 8 клас, на 14 г. Отидох да уча в гимназия в големия град. Оттогава не съм живяла с нашите. Много деца от малки населени места са били така. Някои живееха по квартири, други при роднини, вкл. бабите си.
Съвсем отделен въпрос е, че изобщо не е задължително да приличаш на родителите си, дори те да са те отглеждали до пълнолетие. Човек се формира и от много други фактори, освен домашното възпитание и модел.
Виж целия пост
В темата известна истина е, че децата на гадните майки са отгледани от бабите им или са се изнесли още на 13 години. Затова са толкова добрички.
Всъщност, това е напълно възможно, не виждам защо така със сарказъм. Аз съм излязла от вкъщи в 8 клас, на 14 г. Отидох да уча в гимназия в големия град. Оттогава не съм живяла с нашите. Много деца от малки населени места са били така. Някои живееха по квартири, други при роднини, вкл. бабите си.
Съвсем отделен въпрос е, че изобщо не е задължително да приличаш на родителите си, дори те да са те отглеждали до пълнолетие. Човек се формира и от много други фактори, освен домашното възпитание и модел.
# 309
21 март 2025, 12:33 ч.
Ми като баба да ви кажа,че не обичам внучето си повече от децата си.Това е абсурдно твърдение, според мен.Просто се обича по друг начин. Това е мое мнение,не ангажирам никой с него.
Дъщеря ми и зет ми не се обиждат от това ,че казвам "чуждо" дете.Те прекрасно разбират смисълът,който влагам.
И за мен тов е важно, а кой какво си мисли ми е все тая.Нашите деца са тези,които имам със съпруга си.Внучката е тяхното дете-на зет ми и дъщеря ми.
Виж целия пост
Дъщеря ми и зет ми не се обиждат от това ,че казвам "чуждо" дете.Те прекрасно разбират смисълът,който влагам.
И за мен тов е важно, а кой какво си мисли ми е все тая.Нашите деца са тези,които имам със съпруга си.Внучката е тяхното дете-на зет ми и дъщеря ми.
# 310
21 март 2025, 12:41 ч.
sixsens, в предишни години в темата това беше казвано от много снахи с лоши свекърви и прекрасни съпрузи. Дългогодишните потребителки го знаят.
Виж целия пост
# 311
21 март 2025, 12:44 ч.
По-скоро бих казала, че на внучето се дава само чиста любов. Нито имаш задължение да възпитаваш, нито да си много строг, отговорностите не ги носиш (освен да го опазиш, докато е при теб). И така.
Много е важно кое как се казва, в какъв контекст, то веднага се разбира дали е нарочно или неволно.
Много ми хареса това!!!
Явно и на моята свекърва баба й ѝ го е казвала.
Има много мъдри и добри баби, така е.
И да се допълня за своето и чуждото дете: обикновено по-възрастният човек носи отговорността да подаде ръка, да зададе тон в отношенията. Младите хора са без опит, понякога по-плахи, не знаят как да подходят, обръщението какво да е.
Винаги свекъри, тъщи трябва първи да поемат инициативата и да стопят леда. Не знам защо се очаква обратното. На деца и младежи трябва да се помага винаги. Ако са възпитани, ще го оценят и ще се държат добре и те. Поне моят опит това показва.
Виж целия пост
Много е важно кое как се казва, в какъв контекст, то веднага се разбира дали е нарочно или неволно.
Едно време баба ми казваше "Моето си е мое, знае, че го обичам, аз чуждото трябва да прилаская и да приема. Двойно по-добре с него да се държа".
Мъдра жена беше тя, на много неща ме е научила.
Мъдра жена беше тя, на много неща ме е научила.
Явно и на моята свекърва баба й ѝ го е казвала.
И да се допълня за своето и чуждото дете: обикновено по-възрастният човек носи отговорността да подаде ръка, да зададе тон в отношенията. Младите хора са без опит, понякога по-плахи, не знаят как да подходят, обръщението какво да е.
Винаги свекъри, тъщи трябва първи да поемат инициативата и да стопят леда. Не знам защо се очаква обратното. На деца и младежи трябва да се помага винаги. Ако са възпитани, ще го оценят и ще се държат добре и те. Поне моят опит това показва.
# 312
21 март 2025, 13:10 ч.
Аз съм на особено мнение по отношение на това дали човек прилича на родителите си (не физически, а като характер) и дали това зависи кога и как е излязъл от вкъщи. За мен всички с годините се връщат към "фабричните си настройки", всички. Имам достатъчно примери пред очите си, но ме мързи сега да пиша конкретно, а и темата не е за това.
Виж целия пост
# 313
21 март 2025, 13:34 ч.
И за мен. Но мисля, че фабричните настройки са съвкупност от няколко фактора, а не само от майката. Затова ми е смешно като прочета "Ау, как може такава лоша майка да е отгледала такъв прекрасен син?" Ами затова. Защото не само майката е фактор. Ако характерът беше такава математика, всички братя и сестри щяха да са с еднакъв характер.
Виж целия пост
Аз съм на особено мнение по отношение на това дали човек прилича на родителите си (не физически, а като характер) и дали това зависи кога и как е излязъл от вкъщи. За мен всички с годините се връщат към "фабричните си настройки", всички. Имам достатъчно примери пред очите си, но ме мързи сега да пиша конкретно, а и темата не е за това.
# 314
21 март 2025, 13:39 ч.
Така е, от много фактори зависи, просто тук е смешно, че винаги мъжа е идеален, а свекървата гадна. А понякога не е точно така и към мъжа се гледа с розови очила.
Когото свекървата( тоест човек който ни дразни много) се обръща към детето все няма да е с правилното обръщение. Ако е с нашето дете, майката може да ревнува и да се дразни, ако е с чуждо дете( щото все пак е дете на майка си и баща си, а не на бабите) пак ще дразни. Тоест първоизточник на дразненето е свекървата, а не обръщението.
Когато не можеш да понасяш човек, ще намериш кусур и по име да го вика детето. Ще има защо е с цяло име, или защо е с кратко, или пък тона ще те дразни.
Виж целия пост
Когото свекървата( тоест човек който ни дразни много) се обръща към детето все няма да е с правилното обръщение. Ако е с нашето дете, майката може да ревнува и да се дразни, ако е с чуждо дете( щото все пак е дете на майка си и баща си, а не на бабите) пак ще дразни. Тоест първоизточник на дразненето е свекървата, а не обръщението.
Когато не можеш да понасяш човек, ще намериш кусур и по име да го вика детето. Ще има защо е с цяло име, или защо е с кратко, или пък тона ще те дразни.
Препоръчани теми