Ревливо бебе на 1г

Така, първо - има такива деца. Моето голямото е едно от тях. Не е кърмена. Все недоволна, все не си направил достатъчно, за да е доволна. Като малка беше същата - висях с часове на килима при нея, за да играем. Отказа количката на година и малко и я ползвахме за да стигнем от точка А до точка Б, после - свободен електрон. Ревяща и крещяща, за всичко. С ММ бяхме по същия начин - вечно недоспали и вечно криви, то няма как да е по друг начин. Но минава. Има светлина в тунела. Сега е на 5 и малко, не мога да кажа, че е спокойно дете, НО е що годе разбрана, зверски упорита, дотолкова, че ще ти извади от 9 кладенеца вода, за да те убеди в това, в което иска, знае кое е добро и лошо, не е агресивна, умна е (не го казвам аз, а учителките в детската градина и не само).
Та, не се отчайвайте. Ще мине. Има и такива деца, примиряваш се и това е.

Изглежда сякаш от по-рано се е “отракал” и започва да тества граници. Т. Нар бебешки пубертет на 2рата година да го спохожда от рано 😁
Съветът ми е да бъдете отбор с мъжа ви и да му покажете какво може и не може. Не е редно да бъде оставяно детето да определя правилата вкъщи. Бъдете по-строги с него. Каквото вие кажете, това ше става. Няколко пъти ще пореве повечко и ще разбере. Децата са схватливи. Сега ако му угаждате на всяка прищявка, те ше стават все повече и повече. Трябва граници.

И моят мъж твърди, че съм разглезила малкия. А ако питате приятелките ми, ще ви кажат че съм по лоша и от дявола.

След два месеца и половина прави 2 годинки. Кърмен беше. В момента в който започна да се изправя, още преди да проходи отказа да се къпе и яде седнал. След няколко опита да падне от столчето за ядене и още толкова да го науча да яде седнал при нас, го храних прав. Къпането същото беше мъка, защото не сядаше във ваничката, искаше да се махне и се мяташе като риба на сухо - започнах да го къпя прав, до момента е така. Все още реве по време на баня.
Имаше 3 месеца между лазането и научаването да върви, през които той сравнително спокойно приемаше факта, че е сам в стаята и си играеше с играчките. През това време и седеше мирно с играчка, зад вратата на тоалетната, когато се налагаше да отивам.  Когато започна да върви, вече ням отърваване - иска да участва във всички дейности, да вижда всичко и да не остава сам дори и за минута. Вече сяда при нас за яденето и не пропуска ядене, но преди това имаше дни когато бягаше от стая в стая по време на ядене и сякаш не искаше да яде. Тогава просто вдигах ръце, вдигах храната пред очите му и го оставях да огладнее. Той понякога реагираше с плач на това, но не се предавах, и така се научи че ако откаже да яде сега, след минута няма да има храна, а чак след три часа (примерно сутринта не иска да яде, чак на обяд, на обяд ако не иска, ще яде в 4 часа, а ако не яде в 4, то чак на вечеря)... На  следващото ядене си изяждаше малко повече, даже и това, което не му беше любимо. Не помня ден в който да пропусне повече от едно ядене. Но и да е имало, не съм се огъвала. Но винаги вечер винаги съм му давала повече от други вечери мляко, за да си навакса и да не се буди от глад през нощта. В количка вече не влиза. Вървим навсякъде, а когато иска да прави напук просто ляга на земята и чака мама да се отдалечи. Когато се отдалеча, става и отива да си разглежда това заради което е останал на същото място - да пипа кола, витрина, играчка на друго дете - затова седя до него и търпеливо изчаквам да стане, да го хвана за ръка и да тръгнем отново. Не е лесно, особено защото съм бременна в деветия месец.
С молби не става. Правя тази грешка все още - да му говоря като на възрастен и да го моля. Но не става. Вчера се събуди от следобеден сън, дойде при мен в спалнята, легна на земята и започна да плаче. Говорих му да стане, да отидем да ядем, да му сменя гащичките, че ще му пусна телевизията и дам вода за пиене.... Ревеше сякаш някой го коли, не ми даде и t да измеря даже. Накрая станах и демонстративно отидох в кухнята, той полежа още малко на пода и след това дойде при мен. Даде всичко да му направя там.
Та, както казах с молби не става. А със действия. Не стига да му кажеш, че няма да яде ако не го изяде - трябва да види, че храната изчезва от погледа му. И все по тази линия се движа... Ако на детската площадка направи нещо забранено - например да удари друго дете, направо го вдигам и тръгваме към къщи. Ако съм го люляла 15 минути и след слизане от люлката пак поиска да се върне към нея, не го качвам колкото и да реве. Трябва да знаят децата, че ревът им не води до нищо добро, нито пък до исканите неща. Трудно е, но се учат. Това са границите.
Важното е, че няма да е все така. Но от тези моменти насам детенцето ще знае какво може да постигне и какво не може да постигне с вас чрез рев.
Успех!

Същата работа беше и моята дъщеря, с тази разлика, че само аз я гледах, денонощно, събуждаше се и през нощта до 3-годишна възраст. Мъжът ми работеше от вкъщи, но нощем и като се разревеше, се качваше да се кара, да съм направила нещо, че да не реве. Съответно не можах да поставя никакви граници, не трябваше да реве, удисвах ѝ за всичко, и ми разби здравето и психиката.

Изморена сте и сте изнервена и детето усеща и то е такова! Но не, не сте виновна вие! Периодът е труден и децата са трудни и имат много съпъстващи периоди. По спомен около годинката пак претърпяват някакъв скок на растежа и е страшно.
Моят съвет е ако имате възможност (щом нямате помощ от баби) потърсете почасово детегледачка. Така вие ще може да отдъхвате за няколко часа и детето също.

Това, което можете да направите първо е да не прехвърляте напрежението в партньорските ви отношения! Ние с проблемно двегодишно момче сме пред развод, защото бащата ми се прави ма супертатко-добро ченге и ме изкарва майка-чудовище, защото се опитвам да го дисциплинирам. Потърсете детски психолог/педиатър.

Трябва да го оставите само да се заиграва. Друг вариант е ясла, а може и да му направите другарче да играят двете (това на шега). Моето само се заиграва, но е самотно. Скоро ще си има другарче☺️. Нормално да иска компания според мен.

Не е добра идея на изнемощяла майка да и предлагате още едно дете дори и на шега И не, не винаги се заиграват за съжаление.

Не в бебето е проблемът, а в мъжа ви. Замислете се. Вместо да ви е опора в трудното, той ви напада. И на мен ми беше страшно трудно през бебешкия период и друг път съм го писала тук / мрънкане, рев, колики много месеци, не искаше също да яде, първите четири години въобще не спеше, будеше ме през два-три часа, буквално само си мечтаех за нормален сън/, но никой никого не е нападал, нито го е приемал за разлигавеност на детето. Търпели сме, какво да правим. Това е бебе, супер трудно е, ако не е безсънието и мрънкането, ще е нещо друго, умората е нечовешка, но това, че мъжът ви не ви подкрепя, а крещи и мрънка и той е много силна червена лампа. И мозъкът на детето все още не е развит, не сте го разлигавили, то е на ниво физическа грижа само.

+1
Мъжете не умеят да са ни опора в отглеждане на деца. Съчувствие, разбиране, подкрепа... Това са им ЧУЖДИ усещания. После реват за нас, ама късно.. Да са си тежали на мястото, като е било време... ✌🏼

Аз като баща, също мисля, че проблемът е по-скоро в таткото. Иначе не виждам нищо ненормално в детето. На 1 година доста деца са така. Ако иска да гледа, докато готвиш, вземете една такава образователна кула (или както се казва на български), слагаш го там и може да гледа, че после дори и да помага. Нашето човече (вече на 3 де) е така също от около едногодишно. И просто намирахме начин да правим от повечето негативни неща нещо позитивно. Сега на 3 бели лук, моркови, картофи, после реже и от негова гледна точка помага на мама и тати. А ние, на цената на един криво обелен картоф, получаваме спокойствие да сготвим като хората. Даваме му да слага дрехи в пералнята, да пуска миялната, да простира дрехи - не е истинска помощ от наша гледна точка, но от негова е голяма.
Иначе и нашето човече е злоядо - яде всичко, ама по много малко. Не го насилваме - както каза лекарката му "на пълна маса никой не е умрял от глад". Много важен момент е яденето заедно. Е, нямаме право да почнем да ядем, докато не изпеем песничката за преди ядене от детската градина. И така - 6-7 пъти. Ама после ни гледа, яде и кротува вече.  Ама чак като почнахме да ядем заедно.

Има и такива периоди. Може да е период. Няма как да се научи само, ако при всеки рев се тича да се угажда. И моето е било на моменти така.Малко че се нареве, друг вариант е ясла. А и до сега беше зима, зимата е по-трудно. Лятото на моето му пълнех една масичка за игра с вода (не знам дали се сещате) и слагам играчки, играе си на воля в банята или на терасата (остъклена) и естествено го наблюдавам. Това съвсем малко вода събира и няма как да се цопне вътре, заиграва се и аз си върша каквото мога и си почивам психически.

Какво общо има това с моят коментар? Извинявайте ама не разбрах?

Първо - защо и двамата сте вкъщи? Мъжът ти не работи ли?

Иначе съвсем нормално бебе. Повечето са така. Голямата ми дъщеря мрънкаше и ревеше от сутрин до вечер за всичко, сега и малката горе долу е по същия начин. Нормално е да не може да свършите нищо, да иска да пипа всичко, да вижда какво правите. Нищо му няма на детето! Не слушайте мъжът си, че сте го разглезила, нито хората, които ви казват, че трябва да поставяте граници. Това е бебе и поведението му е напълно ОК. И за какво лошо отношение говорите от страна на едногодишно дете? Очаквате то да оцени това, че се съборазявате с неговия режим и не излизате заради него?! Да не ви отчайвам ама много трудности и проблеми ви чакат с тоя начин на мислене. Била съм там, където сте вие сега. С първо дете, без грам опит и вечно дразнеща се на детето, че се инати, тръшка, реве, изисква и че е...дете. Само нервите ще си похабите така, а и детето ще става все по-нервно, криво и трудно ако продъжавате по този начин. То няма да е вечно малко, това е просто кратък, труден период, през който всички минават. Ще порастне, ще започне да се заиграва, ще можете да се наспивате. Но трябва да имате реалстични очаквания. Излизайте, нищо, че реве. Постепенно ще свикне. Или се редувайте да го гледате и другия да излиза. Сега идва топло време, може да ходите с него по заведения навън. Разбира се, дорбе е да има площадка, не очаквайте, че ще си пиете спокойно кафето, а той ще стои на едно място. Или опитайте да включвате бабите повече, в краен случай почасова детегледачка, ако имате възможност. Гледайте по-философски на нещата, не се вторачвайте в детето, в това какво прави и какво не, не си въртете света около него и гледайте да се съхраните психически и като двойка. Надявам се да бъда разбрана правилно, изобщо не ви съдя, но по грешен път сте тръгнали.