(Био)зеленчукова градина - нашето райско кътче (тема 59)

През февруари в градината.

При първа възможност за обработване на почвата, може да се сее грах. Започва се със ранните сортове, които издържат на по-ниски температури.
* През първата половина на месеца в Северна България се засява разсадът за ранния пипер. Ако се засее по-късно, той става средноранен.

* Около 10-и февруари се засява разсадът за ранно зеле в Южна България, а на север от Балкана 10-15 дни по-късно.

* До средата на февруари се засяват семената за разсада за ранния патладжан.

* Около средата на месеца в Южна България се засява разсадът за ранно производство на домати, а в Северна България - след 20-и.

* В най-топлите райони на страната през втората половина на месеца се засява разсадът за краставици, отглеждани в оранжерии. За Южна България това се прави към края на месеца, а за Северна България в началото на следващия.
За ранни домати сея Ръгби и Финал. Финала е една идея по ранен. И двата сорта са хибриди устойчиви са на болести и са вкусни за ранен домат. Ръгбито по-вкусно за мен. Финала се самозатапва на четири китки, така че ако оставите първия култук и отрежете основното стъбло след като сте откъснали последните зрели домати, ще имате до късно домати от едно растение.
Годността на семената се увеличава, ако се съхраняват в хладилник, след като са добре изсушени.

1. Диня, пъпеш, тиквички, тикви, краставици – 6-8 години

2. Фасул, грах, боб, царевица – 5-6 години
3. Артишок, зеле, ряпа, репички, цвекло, домати, аспержи – 4-5 години

4. Патладжан, праз, лек батун, моркови, салати, спанак, цикория – 3-4 години

5. Кромид лук, чушки, магданоз, ревен, копър, лапад – 2-3 години

6. Целина и пащърнак – година-две

Февруари
 
10-20: моркови, магданоз, репички и грах; засаждане на лук, летен чесън и зимен лук (батун).
20-28: моркови, магданоз, репички, грах и спанак; засаж­дане на летен чесън, зимен лук (батун) и хрян.

Март

1-10: моркови, магданоз, репички, грах, салата, спанак и копър; засаждане на арпаджик, летен чесън и лук рязанец.
10-20: моркови, магданоз, репички, салата, спанак, кисе­лец, копър и грах; засаждане на лук и ранни картофи.
20-31: летни репички, спанак, киселец, копър; засаждане на ранни картофи.

Април

1-10: летни репички, тиквички, спанак, киселец и копър; засаждане на ранни картофи.
10-20: летни репички, тиквички, тикви, пъпеши, дини, до­мати, спанак, захарна царевица, киселец и копър.
20-30: главесто зеле, къдраво зеле, алабаш, брюкселско зе­ле, салатно цвекло, краставици, тикви, дини, пъпеши, фасул, захарна царевица и копър,

Май

1-10: краставици, фасул, захарна царевица и копър.
10-20: краставици, пипер, фасул, захарна царевица и копър.
20-31: главесто зеле, къдраво зеле, алабаш, краставици, цикория, захарна царевица, копър и зелен фасул.

Юни

1 -10: главесто зеле, къдраво зеле, алабаш, краставици, ци­кория, захарна царевица, копър и зелен фасул.
10-20: краставици, захарна царевица, копър и зелен фасул.
20-30: алабаш, салатно цвекло, краставици, зелен фасул, салата и копър; засаждане на късни картофи.

Юли

1-10: алабаш, салатно цвекло, краставици, салата, зелен фасул и копър; засаждане на късни картофи.
10-20: салатно цвекло, краставици, зелен фасул, спанак и копър.
20-31: ряпа, спанак и копър; засаждане на картофи.

Август

1-10: ряпа, спанак и копър; засаждане на картофи.
10-20: спанак и киселец.
20-31: зимна салата, спанак и киселец; засаждане на зимен лук (батун).

Септември

1-10: зимна салата, спанак и киселец; засаждане на зимен лук (батун).
10-20: спанак и киселец.
20-30: спанак.

Октомври

1 -10: спанак.

Ноември

1-10: моркови, магданоз и грах; засаждане на лук арпаджик (попска фракция), зимен чесън и хрян (коренища).



*******************************


25 април
Краставици – 20-30 март / 15-30 април   
Зеле (без пикиране) – 1-10 февруари / 20-30 март   
Зеле (с пикиране) – 20-30 януари / 20-30 март     
Салати –  1февруари / 15 март
За северните райони на страната основните зеленчуци се засяват с 10-на дни по-късно, а за зелето около 5 дни.         
Засаждането на зеленчуците се препоръчва да се извършва след посочените срокове, предвид атмосферните условия.
Салатите е добре да се сеят поетапно, за да се постигне етапност в прибирането и оползотворяването на реколтата.

Оптимални температурни режими при отглеждане на ран разсад
Температурата е важен фактор за отглеждане на качествен разсад за ранни зеленчуци. Оптималните температури за отделните култури са различни и зависят  от степента на осветеност и слънцегреене. Важни са температурите етапите: до поникване, след поникване и до пикиране, като за последният етап трябва да се следи дали дните са слънчеви или облачни , както и нощните. Температурите след поникване се следят обикновено 7-12 дни.
Температурите, измерени в градуси Целзий, са различни за зеленчуковите култури и са съобразени със специфичните им особености.
Домати: до поникване – 18-20; след поникване – 13-14; след пикиране – (слънце – 18-20; облачно – 12-18;нощ – 10-12).
Пиперът, патладжанът и краставиците се нуждаят от по-високи температури: до поникване – 22-24; след поникване – 17-18; след пикиране (слънце – 23-25; облачно – 18-22; нощ – 16-18).
Зелето и салатите са по-малко претенциозни и се развиват добре при  температури с 3-4 градуса по-ниски от тези на доматите.
След пикирането режимът в слънчеви, облачни дни и през нощта следва същия ход, но с 1-2 градуса по-висока температура.
В период на закаляване, когато няма опасност от слани, разсадът остава открит.
При оскъдно осветление и висока температура разсадите  прерастват и се изнежват, трудно понасят преместването на постоянно място и много често загиват. Закаляването позволява на растенията да развият здрави, силни стъбла и коренова система и бърза адаптация.
Сеитба на разсад  за отглеждане на зеленчуци в оранжерии с пластмасово (полиетилен или поликарбонат) покритие
Най-южни райони (тройно, двойно и единично покритие)             
Домати – 1-10 януари; 11-20 януари; 21-31януари
Пипер – 20-31 декември; 1-10 януари; 10-20 януари
Патладжан – 20-31 декември; 1-10 янари; 10-20 януари
Краставици – 20-29 февруари; 1-15 март; 20-25 февруари
За Южна България ( тройно, двойно и единично покритие)
Домати – 11-20 януари; 21-31 януари; 1-10 февруари
Пипер – 1-10 януари; 10-20 януари; 21-31 януари
Патладжан – 1-10 януари; 10-20 февруари; 21-31 януари
Краставици –20-25 февруари; 1-15 март; 10-25 март
Сроковете за Северна България са с около 10-на дни по късни от тези за Южна. В зависимост от температурните условия те могат да се изтеглят или да се забавят, но това ще се отрази върху началните срокове на плододаване.
Пиперът и патладжанът имат по-дълги срокове на вегетация и се засяват по-рано

Как да си отгледаме био домати
3а черните мухички по доматите
 за миризливките
пост 6: https://www.bg-mamma.com/?topic=1234217
пост 243: https://www.bg-mamma.com/?topic=1124386.240
пост 301: https://www.bg-mamma.com/?topic=1124386.300
за зелевата бълха и Пиретро
пост 621 https://www.bg-mamma.com/?topic=1461397.msg45104523#msg45104523
продукти на Амитица, култури, проблеми, решения
https://amiti.org/category/popovo-prase
за алтернария:
1 с.л. сода бикарбонат, 1 с.л. зехтин (не просто растително масло), 1 с.л. течен сапун "Фрош"  (това е по-екологично от обикновено веро за миене на чинии), 4 литра вода.Първо се разбиват на емулсия (с пръсти) содата, зехтина и течния сапун, след това постепенно се добавя водата.

Искам да посъветвам тези с бамбукови колчета. Като връзват доматите първо превъртайте връзката два пъти около колчето. В противен случай се свлича надолу цялото растение. Бясна съм, повече от половината са се свлекли има дори и счупени отдолу корени и то разбира се тези които са тежали най-много, тоест с най-много домати. Малко след дъжд качулка, но се наложи да връзвам отново поне на две места над 100 домата.. Само 10тина, които бяха на обикновени дървени пръчки, които не са гладки бяха ок.

https://www.bg-mamma.com/?topic=1635671.75 стр. 6 от пост 84

1. Домати на кол
Първо връзвам връзката за кола.  После правя хлабава примка  ПОД плодните китки. Не другаде.. Иначе всичко ми се е свличало.
И седях и се чудех как Айла само привързва и то където й падне. Викам си, че защото нейните домати са с яки стебла и защото е късметлийка. И на тези хлъзгави бамбуци...
2. Домати на връв.
Мразя пластмаси и като има конопени канапи за какво от пластмаса  ...
И като натежаха и един ден сварих 20 растения паднали наляво-надясно...било е страшно праскане... и цял ден трима човека вдигаме 2.50-метровите растения... А после нови канапи на останалите. И всеки път нови и нови на земята, щото е джунгла и не смогваме.
Оттогава САМО ПОЛИПРОПИЛЕНОВ КАНАП! Simple Smile

Цитат на: Кити Кет в чт, 29 фев 2024, 10:48
Аз няколко години отглеждам домати в чували от храна за домашни любимци. Поливането е в събота и неделя, през дъното, на капилярен принцип. В чувала на дъното има 4-литрова пластмасова кутия, с 3 дупки, през които излизат фитилчета, чрез които се изсмуква водата. Две поливки - едната в събота, като отида, която пръстта дръпва бързо, и в неделя, преди да си тръгна, за запас за следващите дни. Кутията стои на дъното с плътно затворен капак и се пълни чрез тръбичка, по-точно парче маркуч. Въздухът излиза през паралелна тръбичка, по-тъничка. Трябва повечко пръст, а и торчица, за да не остане с мижав добив - 25-30 литра за домати... стандартно кофите са по-малки - 10-15. Може би може да се компенсира с повече торене, не съм сигурна. За тикви не зная какво е изискването за количество пръст. Имам една книга за отглеждане на зеленчуци в саксии, но не ми е тук под ръка... Но вероятно информация може да се намери и в интернет, като се потърси "container gardening" заедно със съответния зеленчук.
Цитат на: Кити Кет в чт, 29 фев 2024, 16:28
Цитат на: Нелка* в чт, 29 фев 2024, 15:07
Горе-долу колко голям съд е реалистичен за да се развива нормално домат? И за чери, и за нормален питам.
Около 20 литра за чери,  около 35 + за нормален домат. Трябва светла тераса (светлина отгоре) и да се следи за болести, а и за разни насекоми, защото разнасят вируси, които скапват растението. Искам да кажа, че с нормалните сортове има риск човек да се изгърби, да мъкне пръст, да дондурка растението и накрая нищо да не се получи. Ако нямате опит с домати в градината, по-добре започнете с балконско чери за начало - по-малки съдове, по-малко хамалогия и по-голяма вероятност да си отгледате доматчетата.

София
1. Домати - Сърцето на Албенга, Меделина, Ръгби; чери - Мила
2. Пипер за червен - Куртовска капия - препоръка от мен
3. Зелен боб - Капитано
4. Ягоди - Албион, Клери

---

hoaxy
  Краставици - доволна съм от Герганите, но те сякаш почват по-късно да дават и трябва друг сорт за ранна салата. Тимор също не са лоши. Не съм доволна от Теса - не знам дали лоши семена, но бързо боледуване и умиране на растенията. Както друга потребителка не съм впечатлена от корнишони Левина - стават на малки бомбички с големи семки.
  Домати - доволна съм от Идеал и Български Традиционен. От Момини сълзи първата година бях доволна,а втората бяха с много малко плод. Червен градински миналата година се справи добре, а тази почти няма завръзи. Иначе и двете години ми направи впечатление на по-бавен домат. Садих и черита Аля, които не са лоши, но са някак грозен храст - много се издължава. Сан Марцано не ми харесва на вкус - много е месест. Става за домат пълнеж към салатата. Може би у по-добър за консервиране, но аз не затварям буркани.
От лютите съм доволна от Български морков - много плод и доста люти. Имам и Халапеньо и Шипка и са добре.
Моята градина е в Благоевградско, та си е жега, но по-голямата част е на сянка след 2. Аз съм градинар 3-та година, та още се уча и тествам кое къде се чувства добре и по колко нужда имаме.  Аз си правя и разсадите от купени семена

---

Rapariga
Следващата година доматите ми ще са Сърцето на Албенга, Идеал, Рила и чери.
Краставиците - Тейсти грийн

---

Дъждец
Аз съм очарована от ръгби. Ще сея и Паулина, Биволско сърце, може би Наслада.

---

Mößbauer-Effekt
Домати Рила

Сидерати - бял синап, фацелия (скъпи са семената), нещо бобово. Аз решила да пробвам с лека, дребни семена и излиза евтино. тази есен - ръж, бял синап и леща. Ръжта зимува, пролетта ще я окося с тример, другите не преживяват зимата. Сидератите се сеят, след като се оберат и изкоренят зеленчуците, не трябва да остава гола незасята почва
Житни се садят късна есен и пролетта се махат преди садене.
Ето ги моите плоскорези:
https://neolab.bg/%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0/%D0 … 0%B5%D0%BA%D1%82
Пиша отново за сидератите и некопаенето.
1. Защо не е добре да се копае -  в почвата освен някои патогени има изключително много и различни поредни микроорганизми. Някои допринасят за превръщането на органичните отпадъци в хумус, други унищожават патогените,  и още куп полезни неща вършат.
Тези, които живеят в горния почвен слой, са аеробни, а тези на дълбоко - анаеробни. При копаенето масово загиват.
Копаенето смущава дъждовните червеи, които са много полезни.
2. Не се оставя гола почва по никое време на годината - или сидерати, или зеленчуци, покрити с с мулч. Голата почва изсъхва много бързо, през лятото прегрява, през зимата се преохлажда. При вятър или силен дъжд има ерозия.
3. Необходими инструменти. Аз използвам два плоско реда на Фокин - голям и малък. Обработка на почвата само при садене, при това на малка дълбочина (около 5 см).
4. Сидерати. Растения от различни семейства. Принцип - не се сеят сидерати от същото семейство, от което после ще има зеленчуци.
Най-често използвани сидерати - бял синап (зелева култура), бобови, житни, фацелия.
Сидератите не се изкореняват, а се косят. Корените трябва да останат в почвата, а окосеното се използва за мулч. Задължително окосяване преди образуването на семена.
Сидерати през есента - зимна житна култура, синап, бобови.
Сидерати през пролетта - синап, бобови, фацелия.
Не ми пречат корените, като сея и садя. Е, като садя доматите, може и да пострада някой. Няма как да е изгнил корен на прясно окосенo растение.
Синапът доколкото знам, е два вида - бял (е, зърната не са бели) и черен.
Допълвам, имало и жълт, но да се купува от Зоя е безумие.
Бял синап - в някои магазини за подправки или онлайн.
https://naturabg.com/zarnestiimlenipodpravki/36-byal-sinap-seme-250g.html

Цитат на: asyalein в чт, 11 юни 2020, 22:19
https://www.narayana-verlag.de/homeoplant-produkte.php#letter_S
като се кликне на препарата под някои стои бутон : Erfahrungen von Kunden mit diesem Mittel
и като се кликне на него са писали и снимки са слагали. всичко е на немски.

Хомеопатични лекарства за растения
Aconitum C30 при поражения от студ, ръждиви петна по розите
Arnica C30 / C200 при поражения от градушка, при смяна на местоположение (дървета, храсти)
Belladonna C30 за подсилване на растежа при студена, глинеста почва, при ръждиви петна
Bombyx D6 при гъсеници.
Calendula е при стартиране на растежа, затова при пикиране или пресаждане е добре да се потапят корените във вода с Calendula, за по-добро развитие на корените при пресаждане, също и при дървета
Сamphora C 30: мравки, земни бълхи (пръскане и поливане с camphora C30)
Carbo vegetabilis C 30  при кафяво гниене по доматите
Cimicifuga C30  срещу черни листни въшки
Helix tosta при охлюви (алтернативно да се стрие на прах черупката на охлюв и да се поръси с праха)
Lycopodium C30 при зле растящи растения с нещастен вид и пожълтели листа
Natrium sulphuricum C 30 кафяво гниене по доматите
Petroleum C 30 при акари
Schellack D6 при щитоносни въшки
Silicea общо укрепване на растенията при всяка фаза на растеж, при липса на растеж
Staphisagria C 30 при черни въшки
Sulphur C 30 при нападение от мушички и комари, бяла пеперуда, при симптоми от засушаване/суша (дървета), при брашнеста мана
Natrium sulph. C30/200 завити листа по праскова + Thuja C30, при щитоносни въшки

най-често се ползва C30 или С200 с поливане, 4 гранулки на 10л., полива се по 500мл. на растение.
понякога пръскат, основно за мушици, гъсеници, въшки и подобни.

Ето основните правила при работа с препарати:

Препарати, които не могат да се смесват

Понякога несъвместимостта на препаратите се вижда незабавно след смесване: течността, получена след смесването, започва да се разслоява,  образува се утайка или се отделят твърди частици на повърхността. Такива смеси са абсолютно безполезни (често и опасни) и не трябва да се използват. Много често тази несъвместимост е скрита, не се вижда и това налага да знаем кои препарати не могат да се смесват:

– препарати, съдържащи сяра и бор, с всякакви течности на маслена основа, както и препарати на базата на бор с вар;
– вещества с алкална реакция и органофосфатни съединения;
– разтвори на препарати с основна и кисела реакция;
– желязо и магнезий с калциеви разтвори;
– калций с фосфорни и серни разтвори;
– пестициди и торове, съдържащи бор, желязо, цинк и магнезий;
– регулатори на растежа (високи дози потискат развитието на растенията).
Важно е да знаем, че течните вещества, които добавяме за прилепване трябва да имат неутрална реакция (такива са калиевият и бебешки сапуни).

Прилепителите играят важна роля, защото намаляват повърхностното напрежение на капките от разтвора, спомагат за равномерното разпределение и предотвратяват изтичането му. Имат и още една важна  функция – размекват восъчния слой, покриващ хитиновата обвивка на някои насекоми и благоприятстват проникването на инсектицидите.

Последователност на смесване

Резервоарните разтвори се приготвят като се смесват в следната последователност:

1. Прахообразни препарати;
2. Разтворими във вода течни препарати и емулсии;
3. Разтворими биофунгициди или биостимулатори.

При изготвяне на смеси само от инсектицидни препарати се препоръчва да се използва половината доза от указаната на опаковката.

Познавайки добре особеностите на смесване, можем да приготвим ефикасни смеси за защита на растенията, като икономисваме значително време.

Не се препоръчва смесване на повече от три препарата, независимо от приложението им.

Вертикалните пъпеши са копирани от японска технология за вертикални градини. Пъпешовите семки първоначално се засаждат в посадъчни саксийки на дълбочина колкото големината на семката /което правило е валидно за всяко семе/. След като стъблото им достигне 10-15 см. се пресаждат в градината на разстояние не по-малко от 30 см. едно от друго. При естествения им растеж те ще започнат да се извиват към земята, затова с помощта на връзки привързваме стеблото най-долу и постепенно го завиваме към връзката при растежа. Важно е първите 8 листа да се оставят без цвят и плод, за да се развие самото растение нагоре. Когато достигне около 2 метра височина, върха се отрязва, за да храни вече оформените плодове. В оригиналния японски вариант едно растение отглежда само 2 плода, за да получат максималното количество необходими вещества и остават по-едри, но спокойно може да се оставят и повече. Плодовете се формират на странични ластари, като е възможно в един страничен ластар да се появят 2-3 плодчета. Те обаче натоварват растението и е нужно да се отстранят, като оставяме само първото плодче до стеблото. При растежа си плодовете постепенно натежават и за да не се откъснат от тежестта си е необходимо да бъдат захванати в мрежа, която да ги задържи, без да тежат на растението. Следва периода на зреенето. При горещините можете да им направите шапки от хартия. За по-добро проветряване се отстраняват долните листа. Напояването е хубаво да става сутрин и вечер. Как да познаете дали плодовете са готови за бране – около дръжките се образува лека цепнатина, което е знак, че плода е готов. Друг белег е миризмата – помиришете плода. Ако разпознаете познатата миризма на пъпеш, значи плода е готов за бране. Неузрелите пъпеши не миришат. Времето от засяването до бране е около 100  дни.
И няколко снимки

Тема 31
Тема 32
Тема 33
Тема 34
Тема 35
Тема 36
Тема 37
Тема 38
Тема 39
Тема 40
Тема 41
Тема 42
Тема 43
Тема 44
Тема 45
Тема 46
Тема 47
Тема 48
Тема 49
Тема 50
Тема 51
Тема 52
Тема 53
Тема 54
Тема 55
Тема 56
Тема 57
Тема 58