), то вчера беше най-активен за цялата седмица и осъзнах, че само се филмирам, защото си го усещам това с пиковете и спадовете от седмици, но като ми пуснаха мухата и се вкарах във филм. А действително и на прегледа си беше добре, без отклонения в тонове и движения. Приех си го че вече в тези седмици и няма толкова място да се върти и обръща, че няма и как 24/7 да прави гимнастика и все пак в някакъв момент спи. Другото, което забелязох по време на феталната преди няколко седмици, защото тогава беше точно в ден, в който го усещах слабо - на прегледа спеше и беше обърнат с гръб напред, движенията на краката му бяха към гърба ми, хълцанията също. Лекарката искаше да се раздвижа, да ям, да се върна след това за прегледа, за да видим дали ще се завърти, че така не можеше да го прегледа обстойно. За 2-3часа опити да правя неща, които да го размърдат, то започнах да го усещам доста силно, върнах се при нея - е, беше се завъртял напред вече. Явно поне при мен, когато не го усещам силно активно основно спи и е обърнат назад и ме подритва натам, а като хълца също е назад към кръста ми повече. Плацентата ми е предна и вероятно също от време на време пообира силата на някои движения.

Неслучайно разказвам на колежката историята. Приета беше към края на 35г.с. заради много високо кръвно, което вдигна вечерта след като едната ни шефка й звънна да я пита за един излязъл проблем на работа, който беше излязъл на дневен ред сега и тя с цялата си съобразителност й звънна да й търси сметка, следяха я в болницата около седмица, изследвания, правиха й няколко вливки. Беше ужасно притеснена, защото й казаха, че ще я задържат и ще изчакат първия ден на 37г.с. да извадят бебето. Трудно й овладяваха кръвното, беше притеснена малкият дали е качил достатъчно, тя как ще е, а докторът още в 36+6г.с. й каза директно да я оперират него ден, в операционната е влязла с кръвно 180/130. В крайна сметка и малкият беше наддал добре, нямаше и инфекции, тя час и нещо след операцията вече ни пишеше. От следващия ден успя и да го закърми, изписаха ги нормално, над 10кг свали само в болницата заради задържани течности от прееклампсията, кръвното й се позадържа леко завишено някъде до около втората седмица след раждането, после се нормализира напълно. Трудни са тези последни седмици в постоянно очакване ще си дочакат ли датите, наред ли е всичко в последния момент, много извънредни и динамични са, но веднъж да се родят и да си ги приберем вкъщи.
И аз имам моменти в които не я усещам, но явно спи повече време тогава.
Не ми е много смешно де, ама ще ги преживея. Засега не са плачевно видими и дълбоки. Първо бяха 2 лилави черти, сега поизбледняват и са розовеещи. Препоръчани теми