Интериорен и екстериорен дизайн по аматьорски - тема 91

С времето захаресвах бели или като цяло светли мебели. Съответно на цветна стена помоему добре изпъкват.
Тъмните пък чудесно биха контрастирали на бяла. Но от скромния ми опит с венге.... на тъмното всяка прашинка му личи.

Тази кухня е в ниша спрямо останалата част от помещението. Като не знаем какви цветове и мебели са предвидени за там, ще има ли акцентна стена, каква е осветеността, изложението и т.н., е малко трудно да даваме идеи. И аз бих се спряла на някой нюанс бяло, но бялото е мнооого широко понятие.

Обичайно в събота достаждам с линкчета аз. По-бюджетен минимализъм. На фона на джапандито от последните години не знам дали вече малко не си заминава този стил. Но пък хубави бели стени в компанията на почти черна кухня. Икейски бюджетни неща тук-таме и разкошна (за мен поне) лампа с дебел минус - жужи като се димира. Но при ограничен бюджет няма пълно щастие. Общо взето нищо изненадващо, но симпатично.

Такъв цвят като на визуализацията бих. Изкрящо бяло не би стояло. Шарениката гръб, не е никаква шаренийка за съжаление. Би било хубаво там да има цвят, като ще се избира като акцент.

Красив и евтин за изработка стълбищен парапет със стоманено въже.

Случвало ли ви се е да не можете да откъснете очи от нещо, което никак не е вашето и все пак го гледате с интерес?
От неделното зяпане по интериори за отмора днес зациклих на дом нищо общо със сканди, джапанди, неокласика или минимализъм. Лофт.

На лофта отдавна му мина модата. Клипчето е на 2 години, а отделно тоз герой споменава, че го е правил преди 5. Та отчитайки 7 години назад във времето изведнъж се оказах в плен на този супер претрупан лофт. Направо очите ме заболяха. На всяка крачка елементи, акценти. Лампа, шевна машина вместо крака на конзолна масичка, дръжки, саксии, кучета, подвижна стълба в кухнята, графитен таван, хамак... абе всичко!

 Ха-ха, никак не е моето. Или съм твърде повлияна от модичките и не ми стиска да отпусна поглед към нещо различно. Обаче някак не можех да спра да го гледам. Едно такова странно чувство като да искам да се застоя там. Или поне за едно дълго кафенце. Ужас за почистване със сигурност. Но забавно.
Езикът... знаете.

Готин е, но не бих живяла точно в този лофт.Кухнята ми хареса.Спалнята не- много тясна.

Да живея и аз. Но ей така си представям един следобед да ме поканят да изкарам там. Да пипна и разгледам всичко.

Добре, де. Как така нещо хем не е твоето, хем те омагьосва😉Айде, помисли си.
И моите идеи от минимализъм отиват към сбирщайн. И не съм сама. От всички изгледани интериори. Това ме успокоява. В общи линии, няма да следвам моди. Никога не съм. Ще си го правя, както ми радва и омагьосва.

Какво да го мисля, Red. Уютно е и е различно. В днешно време знаеш... отваряш Инстаграм и всичко едно и също. Но не бих се затрупала май с толкова много неща за чистене. Освен това за такъв интериор си трябва по-смела настройка. Аз я нямам.

Не знам защо, да има или  не, мода лофтът, аз не ги харесвам само по една причина- миризмите от кухня и всекидневна се качват нагоре, каквато и аспирация да има. Някакси не ми е уютна такава спалня. А тази, пък и тясна- нагъзена да се качвам , и пак така да слизам!
Иначе, си личи, че е артистичен, малко разхвърлян, малко претрупан- аз бих се уморила при по-дълъг престой, твърде много елементи има, макар и помислени и пипнати. Нестандартен статив за ТВ , но и в центъра на нищото. Някак непрактични ми се видяха доста елементи.
Банята, освен каскадния чучур- друго не харесах.
Иначе, зяпнах на „сталинката“ отвън- че тя прекрасно изглежда тази сграда, а и с високи тавани вътре

Мен може да си ме омагьосваза  един момент, но да не мога да живея в това жилище.Харесвам арт жилища, но не и моето да е такова.

Да, на мен най-редовно ми се случва😆
За 5г правих две жилища и въздишах по неща които ми харесват и нищо не ми пречеше да ги имам... освен практичността. Гледам го, очите ми остават, но не е моето, щото ми се струва трудно за поддръжка и неудобно за употреба/ползване, иначе на снимка е топ. Мислих, обмислях, раздвоявах се, разтроявах се и накрая пак практичността надделя.
Добре че поне за тоя лофт няма да въздишам😆

и млад! Това е разковничето все още да му се живее така катерейки се по разни стълбета я в кухня, я в спалня или кабинетче. Е, не се знае, може и на друга възраст ставите му да си останат гъвкави и подвижни ама едва ли. Като вземеш да се чувстваш скован да се качваш и слизаш "нагъзен" както казваш ти не е оферта.

Хич и не въздишам по лофта и аз, Чи Лу. Но ми е свеж, различен. Сами по себе си някои от елементите ми харесват. Например това ретро включване на ключове със щракалки нагоре-надолу. И аз се бях размечтала преди време за такива. Подчертано различни, няма как да не ги забележиш. Ето едни Buster and Punch например. Не са лоши на вид тия английски мунчовци. Но си е цифромания.

Харесва ми също много умерения червен акцент в кухнята с врътките на смесителя. Супер ми е смело и това с кристалния полилей на фона на бруталността на лофта. Не понасям такива осветителни тела. Обаче оказва се като излязат от контекста на финтифлюшкиния стил, с който обикновено ги свързваме, стоят по съвсем друг начин.
Харесва ми и щателната обработка на оригиналните тухли така че да не пускат прах. На такава тухла красиво стоят картини, фотографии.

Спалнята му е ужасна на пича, няма какво. И се е задръстил с растения, кухнята не ми харесва - много визуален шум от самите дървесни шарки, па и дръжки... но тази библиотечна стълба развеселява всичко.

Не знам защо се е задълбал в толкова стъкла и прегради. Аз бих го оставила отворено, да диша това пространство. Но някои хора обичат така - от всичко по много. На мен този българският дизайнер Алекс Ковачев ми е така. Той в друг стил де, но същата работа - и такова, и такова, и от другото и по много.

Идейно. 1/4 от тази маса влиза в плота (ежедневно), а при нужда може масата да се извади към центъра на стаята (гости).

Линк към целия пост: https://www.instagram.com/p/DI9ZQ_5NkcY/