Историята е следната, детето ми е на 18 дни, преносено със седмица. Наложи се да седи две седмици в неонатологията, защото водите ми бяха зелени и той се беше нагълтал с тях. Получи лека белодробна инфекция, която се излекува бързо, но го задържаха да го наглеждат. Хранен е там само с адаптирано мляко. Аз цедях кърма. Той не суче и сега давам кърма от шише. Вкъщи е почти от седмица, като спазвам режимът на болницата като часове, през деня на 3 часа, нощно едно, общо 7 хранения за деня.
Първите два дни бяха песен, бебе като от приказка. По веднъж, два пъти на ден размразявах коластра, знам, хубаво е да се дава. Милилитрите ги увеличихме спрямо болницата до 120, в болницата ядеше 80 до 100 последно. Всички се оплакваха, че е много лакомо бебе и не спира да проси храна. След първите два дни вкъщи получи малко колики, както и аз бях яла малко люто. Спрях и да давам коластрата. Това го овладяхме, както и газовете, сега не се свива и няма характерния плач за стомахче. Сега е само рев за храна, огладнява около час и половина, максимум до два часа след ядене. Днес почти не е спал, от следобяд досега 4 часа не спря. Накрая в ужас и мъка какво да правим дадохме адаптирано мляко, заспа веднага доволен, усмихва се и няма вече драма.
Имам съмнения за хранителните ми качества на кърмата. За "кърмещите от шише", правилно ли е пак да се спазва режим на 3 часа, както и милилитрите запърви месец да са до 120?