Ааа, че някои жени таска си и остават до 70 - заспали таковата 
Освен,че се събудих и егоистка се научих да бъда,та добре,че аз не съм вече заспала,другите... ми да ги таковам
Жената над 30: Знам какво искам, знам какво мога!
- Публикувана: 23 март 2007, 09:44 ч.
- Последно мнение: 25 март 2007, 21:40 ч.
# 135
23 март 2007, 15:09 ч.
Освен,че се събудих и егоистка се научих да бъда,та добре,че аз не съм вече заспала,другите... ми да ги таковам
Виж целия пост
Освен,че се събудих и егоистка се научих да бъда,та добре,че аз не съм вече заспала,другите... ми да ги таковам
# 136
23 март 2007, 15:13 ч.
Не видяли, че по нагоре и аз се разписах в същия формат
Виж целия пост
Къде е клубът на незрелите, депресиращи се и объркани (над)трийсетгодишни, питам аз?
Не видяли, че по нагоре и аз се разписах в същия формат
# 137
23 март 2007, 15:29 ч.
Когато миналото лято навършвах 30 и бях в тотален ужас, че лекинко настъпвам в лагера на леличките, майка ми ми каза: "Между 30 и 45 години е възрастта, в която жената се чувства най-щастлива и пълноценна!" Сега съм на 31 и никога не съм се чувствала толкова добре в кожата си! 
Виж целия пост
# 138
23 март 2007, 15:30 ч.
Към Кифлата и Мюриел: Или се присъединявайте към хора, или няма да си говоря с вас.
Виж целия пост
# 140
23 март 2007, 15:35 ч.
Колебах се дали да те включа, ама ти си все солистка, не съм крива 
Виж целия пост
# 141
23 март 2007, 15:36 ч.
И все пак на 20 мечтаех по цял ден
и нощите ,дори и през зимата,ухаеха на липи.
А сега заспивам каталясала и почти няма нещо което да ме впечатли.
Дори филми все по-рядко си харесвам.
Ако обаче нещо ме развълнува,усещам дълбока съпричастност и сякаш съм малко по -знаеща.
Виж целия пост
и нощите ,дори и през зимата,ухаеха на липи.
А сега заспивам каталясала и почти няма нещо което да ме впечатли.
Дори филми все по-рядко си харесвам.
Ако обаче нещо ме развълнува,усещам дълбока съпричастност и сякаш съм малко по -знаеща.
# 142
23 март 2007, 15:48 ч.
В душата си все още съм на 20.
Харесвам си възрастта,харесвам
си живота,надявам се да постигна
още много неща.Изглеждам добре.
Щастлива съм!И не искам да съм на
20.
Виж целия пост
Харесвам си възрастта,харесвам
си живота,надявам се да постигна
още много неща.Изглеждам добре.
Щастлива съм!И не искам да съм на
20.
# 143
23 март 2007, 15:51 ч.
На 20 бях тотален непукист.
Все имах усещането, че за всичко има време, че нещата работят за мен, не аз за тях....
Изобщо, на 20 ми беше по-добре.
Сега зная твърде много за хората и себе си, а това не ме обогатява, а само ме натоварва.
Понякога звуча толкова "мъдро", че чак на себе си доскучавам.
Плаша се , като си помисля как ще е на 40 и по-нататък
Виж целия пост
Все имах усещането, че за всичко има време, че нещата работят за мен, не аз за тях....
Изобщо, на 20 ми беше по-добре.
Сега зная твърде много за хората и себе си, а това не ме обогатява, а само ме натоварва.
Понякога звуча толкова "мъдро", че чак на себе си доскучавам.
Плаша се , като си помисля как ще е на 40 и по-нататък
# 144
23 март 2007, 15:52 ч.
След десет години
Днес ще се срещнем -
след десет години.
Вчера ли бяхме на двайсет и две?
Разделихме се с надежда
тук на този сив площад.
Пак да се срещнем
след десет години,
за да разкаже всеки от нас
със какво се е преборил,
от какво не е заспивал
и какво е надживял.
Днес ще се срещнем -
след десет години.
Влакове тръгват
от всички страни.
Но един от тях остана
на една далечна гара,
пак на двадест и две.
Виж целия пост
Днес ще се срещнем -
след десет години.
Вчера ли бяхме на двайсет и две?
Разделихме се с надежда
тук на този сив площад.
Пак да се срещнем
след десет години,
за да разкаже всеки от нас
със какво се е преборил,
от какво не е заспивал
и какво е надживял.
Днес ще се срещнем -
след десет години.
Влакове тръгват
от всички страни.
Но един от тях остана
на една далечна гара,
пак на двадест и две.
# 145
23 март 2007, 15:57 ч.
Аз пък звуча толкова цинично, че чак се плаша от себе си. Не бях такава преди 10 години.
Виж целия пост
Понякога звуча толкова "мъдро", че чак на себе си доскучавам.
Аз пък звуча толкова цинично, че чак се плаша от себе си. Не бях такава преди 10 години.
# 146
23 март 2007, 15:59 ч.
Много се извинявам на клубарките, ама Кифлата да не ми се прави, тя си е в ЧИФГто и аз покана за там не получих 
И мен не ме канят, Кейси, само от куртоазия е това...
Виж целия пост
И мен не ме канят, Кейси, само от куртоазия е това...
# 147
23 март 2007, 16:00 ч.
И какво сега-позитивното мислене върши ли някаква работа или не?
Осем страници изчетох , ама нещо не ми се получава.
Дали да не си повтарям , че 32 е =на 2x16(годишни).А на мъжа ми как да му го приложа?
Виж целия пост
Осем страници изчетох , ама нещо не ми се получава.
Дали да не си повтарям , че 32 е =на 2x16(годишни).А на мъжа ми как да му го приложа?
# 148
23 март 2007, 16:00 ч.
Аз съм на 24.
Нещо преобърна живота ми на 21 и оттогава се чувствам лелка меко казано.
Надявам се някой ден да го преодолея..
Интересното е,че след сватбата се усещам една идея по-спокойна и уверена и това ме радва,мисля си,че се вижда светлинка в тунела...но едновременно с това се боя,че зад това спокойствие се крие кризата на зрялата възраст..и на безпомощността и безвъзвратно отминалите младежки дни..
Ето,Доне....20 годишните не пишем в 'Секси 24/7'.
За 30 не ми се мисли.Предстоят ми ужасно много промени тази година и се боя,че на 25 ще съм неузнаваемо различна,камо ли на 30,на 40...Пълна каша ми е.Пак ревнах
Мен възрастта ме плаши и си мисля,че всеки,който твърди обратното се самозалъгва,защото няма особен избор.Просто ...или се примиряваме и намираме положителното в живота,или ..полудяваме.
Ето ви едно противоположно мнение.
Споделих ви малко от мъката си.
П.С.Опа,всички сте с толкова приповдигнат дух в темата,че малко съжалих за публикуваното....Това е правилният начин.Единственият.
Виж целия пост
Нещо преобърна живота ми на 21 и оттогава се чувствам лелка меко казано.
Надявам се някой ден да го преодолея..Интересното е,че след сватбата се усещам една идея по-спокойна и уверена и това ме радва,мисля си,че се вижда светлинка в тунела...но едновременно с това се боя,че зад това спокойствие се крие кризата на зрялата възраст..и на безпомощността и безвъзвратно отминалите младежки дни..
Ето,Доне....20 годишните не пишем в 'Секси 24/7'.
За 30 не ми се мисли.Предстоят ми ужасно много промени тази година и се боя,че на 25 ще съм неузнаваемо различна,камо ли на 30,на 40...Пълна каша ми е.Пак ревнах
Мен възрастта ме плаши и си мисля,че всеки,който твърди обратното се самозалъгва,защото няма особен избор.Просто ...или се примиряваме и намираме положителното в живота,или ..полудяваме.
Ето ви едно противоположно мнение.
Споделих ви малко от мъката си.
П.С.Опа,всички сте с толкова приповдигнат дух в темата,че малко съжалих за публикуваното....Това е правилният начин.Единственият.
# 149
23 март 2007, 16:06 ч.
И при мен го има този момент
Виж целия пост
Аз пък звуча толкова цинично, че чак се плаша от себе си.
И при мен го има този момент
Препоръчани теми